Определение № 318 от 02.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Велико Търново, 02.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело № 20264100100131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.122 ГПК.

Производството по Гр.д.№71/2026г. по описа на Софийски градски съд е образувано по предявени от В. Л. И. от гр.Горна Оряховица, чрез пълномощник адв.Н. Д. – ШАК, против ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище гр.София, първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни частичен иск с правно оснвонаие чл.405 ал.1 КЗ за сумата от 13 500 евро, частично предявени от сума в размер на 40 900 евро – главница, представляваща имуществени вреди, които ищецът търпи, като последица от настъпилото на 11.05.2024г. застрахователно събитие, и частичен иск по чл.409 КЗ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1310,71 евро, частично предявени от сумата в размер на 3 970,97 евро, преставляващи лихва за забава върху главницата, считано от 27.03.2025г.

/датата на извършване на дерегистрация на автомобила, поради „тотална щета“/ до датата на подаване на ИМ в съда, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда /06.01.2026г./ до окончателното изплащане.

С Определение №360/08.01.2026г. сезираният СГС на основание чл.118 ал.1 ГПК вр. чл.119 ал.3 пр.2 ГПК служебно е подвигнал възражение за неподсъдност на делото на сезираният съд по чл.115 ал.2 ГПК, прекратил е производството по ГД №71/2026г. по описа на СГС и го е изпратил по подсъдност на ОС – Велико Търново като съд по постоянния и настоящ адрес на ищеца. За да постанови този резултат, СГС е приел, че предявените искове по чл.405 ал.1 и чл.409 КЗ са за заплащане на застрахователно обезщетение и лихви, произтичащи от настъпило на 11.05.2024г. на Т – образно кръстовище в с.Лесидрен, община Угърчин, застрахователно събитие по договор за доброволна имуществена застраховка „Автокаско“, поради което безспорно се касае за искове за обезщетение по смисъла на чл.115 ал.2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл.118 ал.1 ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него 1 дело му е подсъдно.

Разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК предвижда изборна местна подсъдност за исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането /КЗ/ на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционен фонд и НББАЗ, които се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК е новела в текста на чл.115 от ГПК, озаглавен „Искове за непозволено увреждане“. От буквалното тълкуване на самата разпоредба на чл.115 ал.2 ГПК и от систематичното й място – новела в чл.115 ГПК, уреждащ местна подсъдност по искове за непозволено увреждане, следва, че изборната местна подсъдност по чл.115 ал.2 КЗ е приложима само относно исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице в случая срещу застраховател, т.е. само относно преките искове на увредено лице по чл.432 ал.1 КЗ срещу застраховател, чийто производящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице, но чл.115 ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ. Така, с Определение №87/21.02.2020г. по ч.т.д.№2870/2019г. на ВКС, Т.К., I т.о., е прието, че особената местна подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правоизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. /Така също, Определение №60391/11.11.2021г. по ч.т.д.№2223/2021г.,Т.К., I т.о. на ВКС и др./.

С предявените иск по чл.405 ал.1 КЗ и иск по чл.409 ал.1 КЗ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, предмет на настоящото дело, се претендира заплащане на застрахователно обезщетение и лихва за забава, в резултат от настъпило на 11.05.2024г. застрахователно събитие – ПТП, на основание сключен договор за доброволна имуществена застраховка „Каско“ на МПС, по който застрахователното покритие на застрахованото МПС е разширено и с покрит риск по клауза „Пълно каско“, т.е. исковете произтичат от договорно основание – от възникнало между страните по делото застрахователно правоотношение, по което ищецът е застрахован – потребител, а не произтичат от непозволено увреждане и ищецът няма качеството на увредено лице по смисъла на КЗ, поради които и спрямо исковете, предмет на делото, не е приложима особената изборна местна подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК, а от там следва, че делото не е местно подсъдно на ОС – Велико Търново.

След като в случая за предявените искове, предмет на делото, е неприложима особената изборна местна подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК, СГС не разполага с правомощие служебно по чл.119 ал.3 ГПК да повдига възражение за неподсъдност на делото на основание чл.115 ал.2 ГПК. Въпреки, че случая е неприложима особената изборна подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК, само за пълнота ВТОС излага и че СГС недопустимо е упражил избор, вместо ищеца.

В случая за предявените искове е приложима местната подсъдност по чл.108 ал.1 ГПК по седалището на юридическото лице ЗД „Бул Инс“ АД – ответник, което се намира в гр.София и е в съдебния район именно на сезираният от ищеца СГС, поради което предявените искове не са местно подсъдни на ОС – Велико Търново, а са родово и местно 2 подсъдни именно на сезираният СГС. С предявяване на ИМ пред СГС ищецът - ФЛ, въпреки, че е потребител на застрахователна услуга, не се е възползвал от изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК и не е упражнил правото си на избор по чл.113 ГПК, което се упражнява само и единствено с предявяване на ИМ пред съответния съд по настоящия му или постоянен адрес, което в случая не е сторено, поради което приложима в случая е именно местната подсъдност по чл.108 ал.1 ГПК по седалището на ЮЛ – ответник, за която съдът не следи служебно, което седалище се намира в гр.София, който е в съдебния район на СГС, поради което делото е родово и местно подсъдно на СГС, а не на ОС – Велико Търново. Възражение за неподсъдност на делото на сезираният съд по чл.113 ГПК не е направено от ответника /не е осъществена по делото размяна по чл.131 ГПК/, нито служебно е повдигнато от СГС с Определение №360/08.01.2026г.

Договорът за избор на съд по настоящият иск на потребител, на който се позовава ищеца, доколкото е сключен преди възникване на спора, т.к. чл.2.1 от раздел IX „Заключителни положения“ от ОУ на ЗД „Бул Инс“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства /СПС/ без релсови превозни средства „Автокаско“ са влезли в сила на 16.11.2021г., т.е. преди настъпване на процесното ПТП и възникване на спора, по аргумент от чл.117 ал.3 ГПК не поражда действие, но доколкото ищецът, предявявайки исковете пред СГС, не се е възползвал от изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК, поради което в случая е приложима именно подсъдността по чл.108 ал.1 ГПК, обуславяща местна подсъдност на делото на сезираният СГС. От решаващо значение в случая е, че повдигнатото служебно от СГС възражение за неподсъдност на делото не е на основание чл.113 ГПК, а на основание неприложима в случая местна подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК.

С оглед изложеното, ОС – Велико Търново следва да повдигне спор за подсъдност между ВТОС и Софийски градски съд, който, съобразно чл.122 изр.2 от ГПК, следва да бъде разрешен от по - горния съд - ВТАС, в чийто район се намира съдът - ВТОС, който последен е отказал да разгледа делото.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл.122 ГПК ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО и СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД относно Гр.д.№131/2026г. по описа на ОС – Велико Търново и ПРЕКРАТЯВА производството по Гр.д. №131/2026г. по описа на ОС – Велико Търново.

ИЗПРАЩА Гр.д.№131/2026г. по описа на ОС – Велико Търново на по - горния по степен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е отказал да разгледа делото – АПЕЛАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на ищеца по делото, чрез пълномощника му.

3

Съдия при ОС - Велико Търново:................

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4