Решение № 230 от 11.05.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Кърджали, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №

20245140101531 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД против Община Кърджали обективно съединени искове по реда на чл. 422, вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – установителни искове за вземания в размер на сумата 3977.15 лева – главница, представляваща неплатена продажна цена за продажба на стока, за която е издадена фактура № **** от 02.03.2022 г., ведно със законната лиха върху тази сума, считано от 01.11.2024 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането и сумата 1187.59 лева – обезщетение за забава за периода 02.03.2022 г. до 21.08.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. **** по описа на РС – Кърджали.

Ищецът „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД твърди в исковата си молба, че между него, в качеството на продавач и Община Кърджали, в качеството на купувач е сключен неформален договор за покупко-продажба на тръба PVC ф160 × 3.2/5 м. оранж, тръба ПЕ двупластова ф160 SN8/6м., разклонител PVC ф160/160-45 оранж, дъга ПВЦ Ф160/45* оранж и разклонител PVC ф160/160-87 оранж с доставка за ****, за която била издадена фактура № **** от 02.03.2022 г. и стокова разписка № **** Посочва, че материалите били получени от кмета на **** – С. М. Ф., като сумата не е била заплатена от Община Кърджали.

Поради неизпълнение от страна на ответника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. **** по описа на РС – Кърджали, по което била издадена заповед за изпълнение срещу ответника.

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането в полза на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД против Община Кърджали за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. **** по описа на РС – Кърджали, а именно сумата 3977.15 лева – главница, представляваща неплатена продажна цена за продажба на стоки, за които е издадена фактура № **** от 02.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2024 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането и сумата 1187.59 лева – обезщетение за забава за периода 02.03.2022 г. до 21.08.2024 г.

1

Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.

Цената на исковете обуславя родова подсъдност на районен съд като първа инстанция по арг. от чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 от ГПК.

Ответникът Община Кърджали е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорва иска, отрича съществуването на договор между страните, позовава се на липсата на доказателства за възлагане на доставка на описаната във фактурата стока, както и на такива установяващи място, дата и получател на същата .

Отрича фактурата да е подписана от лице с представителна власт за това. Конкретно и за посоченото в исковата молба лице твърди, че същото не е упълномощено за целта, независимо от това дали подписът му принадлежи или не, като обосновава твърденията си, включително и с разпоредби от ЗМСМА. Сочи, че при ответника е налице формална процедура, каквато не е изпълнена в случая. За процесната фактура твърди, че същата е представена на ответника две години след издаването й, без стоковата разписка, приложена по делото и поради липсата на потвърждение за получаването на стоката от лицето, от който се твърди, че се подписала на нея, както и с оглед липсата на други писмени доказателства в тази насока, същата не е била осчетоводена в Община Кърджали. Поради незабавното противопоставяне от страна на ответника след узнаването за процесната фактура, приема, че същата не поражда годни облигационни отношения между страните, като се позовава на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ и посочва съдебна практика в тази връзка. Счита, че доказателствата по делото не установяват непременно такива облигационни отношения между страните, респ. предаване на въпросната стока и породеното от това задължение на общината да плати цената, тъй като отрича получаването на твърдяното изпълнение от страна на ищеца. С оглед посочените съображения счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Относно акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва – посочва, че не може да се установи кога е възникнало задължението на община Кърджали да заплати посочените във фактурата материали, кой е началният момент на забавата за съответната доставка ,кое главно плащане не е било извършено, за да се начисляват лихви за него, поради което счита, че и тази искова претенция следва да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски за правна защита и съдействие. Ответникът в съдебно заседание, както и с депозирано писмено становище чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение исковата претенция. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

По предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнало търговско правоотношение с ответника по силата на процесния неформален договор за продажба /доставка на стоки, обективирани в процесната фактура/; изпълнението на задълженията си по договора чрез доставяне на стоките /тръба PVC ф160 × 3.2/5 м. оранж, тръба ПЕ двупластова ф160 SN8/6м., разклонител PVC ф160/160-45 оранж, дъга ПВЦ Ф160/45* оранж и разклонител PVC ф160/160-87 оранж/; цената на доставената стока и размера на претендираното вземане за главницата; настъпването на изискуемостта на процесното вземане; всички факти, на които основава своите искания или възражения. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи положителния факт на погасяване на дълга в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и настъпването на забава, а в тежест на ответника при установяване на горните факти – погасяване на дълга на падежа.

По иска с пр. основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ:

2

От представените по делото Фактура № ****/02.03.2022 г., стокова разписка **** от 02.03.2022 г., имащи характера на сключен договор, е видно, че ищецът /продавач/ е предал описаната в тях стока на ответника /купувач/ и последният я е получил в съответния ден на издаване на всеки документ. С това ищецът /продавач/ е изпълнил задължението си като е предал стоката на ответника. Ответникът е приел доставените стоки без забележки и е подписал представената фактура. В подкрепа на изложеното са и показанията на разпитаните свидетели по делото Х.А.И. и С. Ф., с които по безспорен начин се установява, че материалите са доставени и използвани по предназначение. В тази връзка следва да бъде посочено, че настоящият състав кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, с които се доказва и сключването на процесния договор предвид разпоредбата на чл. 164, ал.

1, т. 3 ГПК, но същите имат значение за установяване на обстоятелствата, при които той е сключен, каква е била действителната обща воля на страните, как са изпълнявани задълженията по него след сключването му, каква е била установената обичайна практика в Община Кърджали при закупуването на материали за кметствата включително от уведомяването на кмета на общината до получаването на материалите.

Освен това от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна такава, които не се оспорват от страните и се възприемат изцяло от съда, се установява по несъмнен начин, че фактура № 0****/02.03.2022 г. е надлежно осчетоводена по надлежния ред в счетоводството на Община Кърджали по ДТ см. 6016 „Разходи КТ см/4010- Доставчици“ на обща стойност 3977.15 лева, като по нея не е извършено плащане от ответника и неизплатеното задължение е в размер на 3977.15 лева. В съдебно заседание вещото лице от назначената съдебно – счетоводна експертиза пояснява, че фактурата отговаря на изискванията на Закона за счетоводството.

По делото безспорно се установи че процесната фактура е осчетоводена с коректна счетоводна операция в счетоводните регистри, от което се прави извод, че в счетоводството е извършено редовно записване по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ТЗ.

Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и могат да служат като доказателство на лицето, което е водило книгите.

Ето защо съдът намира, че безспорно страните в настоящото производство са сключили неформален договор за продажба на стоки, като цената на стоката е установена и последната е предадена на купувача /ответника/. С подписването на фактурата от страна на ищеца и ответника е налице сключен валиден договор за продажба в параметрите, посочени в съответната фактура, като не са налице доказателства за заплащане на стойността на предоставените материали по цитираната фактура от страна на ответника, включително до приключване на устните състезания по делото.

Договорът за търговска покупко-продажба е двустранен, възмезден и консенсуален договор, който се счита сключен между страните в момента, в който стоката премине в собственост от продавача на купувача, което, предвид консенсуалния характер на договора, е от момента на неговото сключване. От този момент за купувача възниква задължението да плати договорената цена. Договорът за търговска продажба е и неформален договор, освен в предвидените от закона случаи, поради което съставянето на счетоводни или други документи /фактури, разписки, приемо-предавателни протоколи и др./, не е изискване за действителност на сделката, а касае установяването на факти относно цената и количеството на стоката, предаването й от продавача на купувача и др.

Процесната фактура, като частен документ, свидетелстващ за облигационни отношения между страните, може да се счита за валиден договор, ако носи реквизитите на такъв. Фактурата може да се обсъжда и като счетоводен документ, който, като такъв, да свидетелства за облигационни отношения между търговци, на основание разпоредбата на чл.

53, ал.1 от ТЗ, според която всеки търговец е длъжен да води счетоводство и на основание разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, според която редовно водените търговски книги и записвания в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки е даден с множество решения на ВКС- Решение № 3

46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; Решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д.

№ 593/2009 г. на II т. о.; Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Тези решения, предвид указанията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС имат характер на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Със същите е прието, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставяне.