Решение № 373 от 13.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Благоевград, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Владимир Ковачев

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500661 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Д. К. срещу Решение № 30 от 27.01.2026 г., постановено по гр. д. № 20241230100692 по описа на Районен съд – Петрич.

С атакувания акт първоинстанционният съд е уважил предявения от Б.

С. К. срещу А. Д. К. негаторен иск по чл. 109 от ЗС, като е осъдил ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ***, като: премахне загражденията от плоскости пред входната врата на имота на ищеца; осигури достъп до общите части на сградата (стълбище и площадки) чрез предоставяне на ключ от външната входна врата; възстанови терасата и подхода към нея в първоначалния им вид.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл ultra petita (извън 1 заявения предмет), като е разгледал пречки, които не са били въведени с исковата молба – достъп до общи части и възстановяване на тераса. По същество се твърди, че решението е неправилно, тъй като по одобрения архитектурен проект от 1963 г. първият етаж няма вход откъм стълбищната клетка, а има самостоятелен такъв. Твърди се, че стълбището обслужва единствено втория етаж и по силата на чл. 38, ал. 2 ЗС е обща част само за собственика на този етаж. Поради наличието на безпрепятствен самостоятелен достъп до имота на ищеца, не са доказани пречки по смисъла на чл. 109 ЗС. Моли се за обезсилване на решението като недопустимо, евентуално за неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Б. С. К., в който се оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е излязъл извън предмета на спора, тъй като в исковата молба е поискано осигуряване на достъп до сградата и възстановяване на имота във вида му към момента на покупката, което включва и премахване на преградите пред входа от стълбището. По същество се твърди, че действията на жалбоподателя по блокиране на съществуващия от десетилетия вход и смяна на бравата на общата врата са неправомерни и доказани по делото. Моли се за потвърждаване на атакуваното решение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Окръжен съд – Благоевград, след като извърши служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 269 ГПК, и като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По допустимостта на първоинстанционното решение:

Настоящият състав намира за неоснователно основното оплакване във въззивната жалба за произнасяне ultra petita. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е обвързан от предмета на спора, очертан от ищеца с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В конкретния случай, с исковата молба ищецът е поискал съдът да осъди ответника да преустанови действията, с които му пречи да ползва имота си, като го 2 задължи да „осигури достъп за влизане в жилищната сграда“, да „премахне направените заграждения на входа на апартамента“ и да „възстанови имота във вида и състоянието, в който винаги се е ползвал и е бил към момента на закупуването му“. Тези искания са достатъчно широки, за да обхванат и конкретните мерки, постановени от районния съд. Искането за „осигуряване на достъп до жилищната сграда“ при режим на етажна собственост имплицитно включва и достъпа през общите части (входна врата, стълбище), а искането за „премахване на загражденията на входа на апартамента“ пряко съответства на осъждането за премахване на плоскостите. Произнасянето относно възстановяването на терасата също се обхваща от петитума за възстановяване на имота в състоянието му към момента на покупката, тъй като по делото е установено, че именно ответникът е изрязал парапета на терасата. Районният съд не е излязъл извън рамките на търсената защита, а я е конкретизирал съобразно установените по делото факти. Поради това решението е процесуално допустимо.

По съществото на спора:

След самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните са собственици на самостоятелни обекти в двуетажна жилищна сграда в *********, която е в режим на етажна собственост.

Въззиваемият Б. С. К. е собственик на първия етаж, придобит с договор за покупко-продажба от 2018 г., а въззивникът А. К. е собственик на втория етаж от 1993 г.

Основният спорен въпрос по делото е дали първият етаж има вход откъм общата стълбищна клетка на сградата и дали ответникът неправомерно е възпрепятствал достъпа през него.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

По делото са приети заключения по основна, допълнителна и повторна съдебно-технически експертизи. Първоначалната експертиза на в.л. инж.

Ризова установява, че съгласно чертеж „Разпределение на I-ви етаж“ от одобрения проект от 1963 г., не е предвиден вход за първия етаж от стълбищната клетка, а единствено през терасата. Същевременно, в съдебно заседание вещото лице признава, че в други части на проекта (вертикален 3 разрез) е отразен отвор за врата към стълбището. Поради тези противоречия и оспорването от ищеца, първоинстанционният съд правилно е назначил повторна експертиза.

Заключението на в.л. инж. Стойчева, изготвено след оглед на имота и отвътре, е ключово за изясняване на фактическата обстановка. Вещото лице установява, че от вътрешната страна на първия етаж, на стената към стълбищната площадка, има монтирана врата. Този достъп обаче е затворен с дървена плоскост, която от страната на стълбището е измазана и боядисана, което я прави невидима. Тази констатация обективно потвърждава твърденията на ищеца и свидетелските показания за съществуването на вход, който е бил умишлено блокиран.

Свидетелските показания, събрани по делото, са последователни и непротиворечиви в частта относно начина на ползване на имота.

Свидетелят Г. К. (праводател на ищеца и брат на ответника) категорично заявява, че от построяването на къщата и през всичките години до продажбата през 2018 г., достъпът до първия етаж се е осъществявал именно през врата от общото стълбище. Свидетелката С.Н. също потвърждава, че след покупката е видяла изградена тухлена стена пред тази врата. Дори свидетелите на ответника не отричат съществуването на врата, като свидетелката Е. А.ова заявява, че вратата е затворена с гардероб.

Установено е също, че ответникът е сменил бравата на общата входна врата на сградата, без да предостави ключ на ищеца, и самоволно е изрязал парапета на терасата на ищеца, за да създаде алтернативен вход.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е основателен и доказан.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК, за уважаването на негаторния иск е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: ищецът да е собственик и ответникът да извършва неоснователни действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си.

В настоящия случай правото на собственост на ищеца е безспорно.

Действията на ответника по блокиране на входа към първия етаж от стълбището, смяната на бравата на общата входна врата и отказът да 4 предостави ключ са неоснователни. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, външните входни врати на сградата, стълбите и площадките са общи части по естеството си. Всеки етажен собственик има право да ги ползва съобразно предназначението им (чл. 5, ал. 1 ЗУЕС), като е недопустимо друг собственик едностранно да ограничава този достъп (чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУЕС).

Тези действия на ответника безспорно създават пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост. Лишаването от достъп до имота през съществуващия и ползван десетилетия наред вход и през общите части на сградата представлява пряко и съществено ограничение на правомощието ползване. Съгласно константната практика на ВКС, когато е налице пряко въздействие върху имота на ищеца или върху общи части, пречката се счита за доказана със самия факт на неправомерното действие и не е необходимо ищецът да доказва конкретни вреди или неудобства.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, основани на архитектурния проект от 1963 г. На първо място, самият проект съдържа вътрешни противоречия. На второ място, дори да се приеме, че по проект не е бил предвиден такъв вход, по делото е безспорно установено, че такъв е съществувал и е бил ползван в продължение на десетилетия, като по този начин се е формирал траен начин на ползване на имота. Ответникът не може самоуправно да променя това фактическо положение, като засяга правата на другия собственик. На трето място, наличието на алтернативен вход през терасата не лишава ищеца от правото му да ползва общите части на сградата, включително главния вход и стълбището. Това право произтича пряко от закона и не може да бъде дерогирано с едностранни действия на друг собственик.

С оглед на изложеното, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, като е уважил предявения иск.

Мотивите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към тях.

Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят няма право на разноски. На въззиваемия следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното 5 производство, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30 от 27.01.2026 г., постановено по гр. д. № 20241230100692 по описа на Районен съд – Петрич.

ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН ********** да заплати на Б. С. К., ЕГН ********** съдебни разноски по делото в размер на 300 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6