Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2305 от 17.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9560/2022
Вид
Решение № 2305
Подписан
17.05.2023
В сила
15.06.2023
Състав
ГЕОРГИ АНДОНОВ КРУШАРСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2305 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20221110209560 по описа за 2022 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-009564 от 30.05.2022 г., издадено от началника на група в ОПП-СДВР, с което на Й. С.

И. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и искания, като излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Претендира и присъждането на разноски.

АНО, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното:

1 и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

Срещу жалбоподателя е издадено процесното наказателно, при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в което е прието за установено, че на 04.04.2022 г., около 15:23 часа, в гр. София, до КПП Владая, управлява лек автомобил Мерцедес Е 270 ЦДИ с рег. номер М *** ВМ, регистриран на С.

И., като при проверка и при справка в ОДЧ, е било установено, че управляваният лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност от 22.03.2022 г. – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Въпреки, че производството било образувано при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление на СРП в случая е бил съставен и АУАН. С постановлението на СРП е било отказано образуването на наказателно производство срещу жалбоподателя, тъй като било констатирано, че деянието му не съставлява престъпление, поради липса на субективен елемент – защото водачът не е знаел, че автомобилът му е регистриран.

Въпреки това обаче, прокурорът е изпратил материалите за реализиране на административно-наказателна отговорност от водача.

От доказателствата по делото обаче, не се установява, че собственикът на автомобила С. И., както и самият жалбоподател са били уведомени по някакъв начин за служебната дерегистрация на автомобила. При това положение и съобразявайки се със задължителните указания по приложението на закона, дадени в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОС на ВКС и ВАС, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното НП се явява необосновано (тъй като не е доказан елемент от фактическия му състав), а това е довело и до неправилното приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.

Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН, намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на 500 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 2

1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е АНО.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я ВА наказателно постановление № 22-4332-009564 от 30.05.2022 г., издадено от началника на група в ОПП-СДВР, с което на Й. С.

И. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР, ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. И. с ЕГН: **********, сума в размер на 500 лева, дължими за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3