Решение № 1419 от 30.10.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. Велико Търново, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110103921 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от К. Г. Т. срещу А. С. - В.

Т. иск с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В исковата си молба ищецът по делото развива съображения, че е адвокат и като такъв е бил процесуален представител на въззивниците по В.гр.д. № 197/2023г. на ВТАС и В.гр.д. № 266/2023г. на ВТАС. Посочва, че съдебните решения по двете дела са постановени на една и съща дата – 30.10.2023 година и са му връчени по реда на чл.

42, ал. 2 ГПК - на хартиен носител на 01.11.2023 година. Твърди, че по двете дела е подал касационни жаби против постановените решения на 02.11.2023 година, като въз основа на Разпореждане № 272 от 03.11.2023 година по В.гр.д. № 266/2023г. на ВТАС е изпратен препис от касационната жалба на насрещната страна за отговор, а по В.гр.д.

№ 197/2023г. на ВТАС липсва произнасяне. Посочва, че по този начин е дискриминиран /неравно третиран/ в производството по В.гр.д. № 197/2023г. на ВТАС, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – морални болки и страдания.

Направено е искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1 300.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са последица от неравноправното му третиране, чрез бездействие в качеството му на адвокат, подал касационна жалба по В.гр.д. № 197/2023г. на ВТАС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.

1

131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развити са съображения, че подадената по делото искова молба е нередовна, доколкото не е конкретизирано какви неимуществени вреди е претърпял ищецът. Наведени са доводи, че двете производства, посочени в исковата молба, са протекли по идентичен начин, като и по двете дела преписи от касационните жалби са изпратени на насрещните страни на 03.11.2023 година по В.гр.д. № 197/2023г. на ВТАС и на 06.11.2023 година по В.гр.д. № 266/2023г. на ВТАС, а след изтичане на сроковете за отговор, са изпратени на ВКС на 18.12.2023 година /В.гр.д. № 197/2023 година на ВТАС/, съответно на 12.12.2023 година /В.гр.д. № 266/2023г. на ВТАС/, т.е. не е допуснато неблагоприятно третиране на ищеца, в което и да е от двете производства. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Представителят на Районна прокуратура – ***, участвала на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, заема становище за допустимост на предявения иск, а по същество – за неговата неоснователност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че В.гр.д. № 197/2023 година на ВТАС е приключило с Решение № 199 от 27.10.2023 година /л. 1517/, като ищецът по настоящото делото, в качеството му на процесуален представител на страна по делото, е подал касационна жалба против решението, с вх. № 5751 от 02.11.2023 година /л. 18-23/. Съобщение, ведно с препис от касационната жалба, е изпратен на насрещната страна на следващия ден – 03.11.2023 година /л. 24/, което е получено от ПРБ на 10.11.2023 година, т.е. срокът за отговор на касационната жалба изтича на 11.12.2023 година, доколкото 10.12.2023 година е почивен ден. Касационната жалба, ведно с В.гр.д. № 197/2023 година на ВТАС, са изпратени на ВКС с Писмо, изх.

№ *** от 18.12.2023 година /л. 25/.

В.гр.д. № 266/2023 година на ВТАС е приключило с Решение № 198 от 27.10.2023 година /л. 28-31/, като ищецът по настоящото делото, в качеството му на процесуален представител на страна по делото, е подал касационна жалба против решението, с вх. № 5752 от 02.11.2023 година /л. 31-32/. С разпореждане № 272 от 03.11.2023 година на съда по делото /л. 33/ е разпоредено препис от жалбата да се връчи на другите страни по делото. Съобщение, ведно с препис от касационната жалба, е изпратен на насрещната страна на следващия работен ден – 06.11.2023 година /л. 34/, което е получено от Районен съд – *** и от Апелативна прокуратура – *** на 06.11.2023 година, т.е. срокът за отговор на касационната жалба изтича на 06.12.2023 година. Касационната жалба, ведно В.гр.д. № 266/2023 година на ВТАС, са изпратени на ВКС с Писмо, изх. № 3100 от 12.12.2023 година /л. 36/.

В проведеното на 30.05.2024 година съдебно заседание са събрани гласни 2 доказателства. Свидетелят М. Д. О. заявява, че не знае за какво е конкретното дело, но знае, че ищецът има дела в А. С. - В. Т., по които има проблеми, най-вече за бавност.

Посочва, че ищецът се ядосва от тези забавяния. Заявява, че много дела са заведени в А. С. - В. Т. и нещата започнали да се преплитат.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това понеблагоприятно третиране на лице, въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

В случая по делото ищецът не само не твърди, но и не ангажира каквито и да е доказателства да е третиран по-неблагоприятно, въз основа на признаците по чл. 4, ал.

1 ЗЗДискр, в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Напротив, последният излага твърдения единствено за различно движение /администриране/ във времето по две конкретни дела, по които той е бил процесуален представител на една от страните - че по едното дело е администрирана касационната му жалба, а по другото не е. Дори само на това основание, т.е. липса на различно третиране в сравнение с друго лице при сходни обстоятелства, предявеният по делото иск се явява неоснователен.

На следващо място видно от приложените по делото писмени доказателства и двете дела са администрирани в рамките на разумния срок – своевременно е изпратен препис от касационните жалби на насрещните страни, респективно – в срок от 6-7 дни след изтичане на сроковете за подаване на отговор на касационните жалби /доколкото такъв би могъл да бъде изпратен и по пощата/, делата своевременно са изпратени на ВКС.

Не на последно място, недоказани останаха и твърденията, изложени в исковата молба, за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Разпитаният в тази насока свидетел знае, че ищецът има дела във ВТАС, по някои от които се ядосва във връзка със забавяния, но за какво е конкретното дело не знае, а и предвид многото дела, нещата започнали да се преплитат.

Мотивиран от всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Водим от изложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т. от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** срещу А. С. - В. Т. – град ***, ул. ***, представляван от Я. Я. – Административен ръководител – Председател на ВТАС иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ответника за СУМАТА в размер на 1 300.00 лева /хиляда и триста лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са последица от неравноправното му третиране, чрез бездействие в качеството му на адвокат, подал касационна жалба по В.гр.д. № 197/2023г. на ВТАС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4