Решение № 811 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20241100511122 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №10553 от 03.06.2024г, постановено по гр.дело № 29534 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 127-ми състав е признато за установено по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу С. П. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „********, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 2057,93 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********, аб. № 322547, за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021г, ведно със законна лихва за период от 18.10.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 66,34 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019г. до 30.04.2021 г, ведно със законна лихва за период от 15.02.2023г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 31049/31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 56460/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, като са отхвърлени предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част от 2057,93 лева до пълния заявен размер от 2068,81 лева и за периода от 1

01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 322,35 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 21.09.2022 г. и за сумата в размер на 14,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 г.

Със същото решение С. П. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 съдебни разноски от 85.45лв. по заповедното дело и 727.37 лв. по исковото дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба по регистъра на СРС от ответника по исковете С. П. С., ЕГН ********** в частта, с която искове срещу нея са уважени. Изложила е съображения, че решението в тази част е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила.

Въззиваемият-ищец „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е оспорил жалбата. Претендирал е разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец „ Техем

Сървисис“ ЕООД, ЕИК: 130036512 не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 151615/31.05.2023г. на “Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу С. П. С., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че С. П. С., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК

831609046 сумата от

2068,81лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 18.10.202022г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 58 в гр. София, общ. Връбница, ж.к. „ ********, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; сумата от 66.34лв, ведно със законната лихва от 15.02.2023г. до изплащането й, представляваща цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в същия имот за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г; сумата от 322,35лв., представляващи мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 21.09.2022г., сумата от 14,59лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода 31.10.2019г. до 21.09.2022г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 56460/2022г и е направена претенция за разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на топлоснабдения имота и като такъв е клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил е топлинна енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при 2

Общи условия.

Ответникът С. П. С., ЕГН **********, е оспорил исковете. Посочила е, че вземанията били погасени по давност и е оспорила характера на представените от ищеца писмени доказателства. Не е възразила срещу доказателствените му искания – назначаване на експертизи.

Третото лице помагач на страната на ищеца„ Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК: 130036512 не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 56460/2022г по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 220187/18.10.2022г. е издадена заповед, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца суми, за които са предявени исковете, за така издадената заповед длъжникът е подал възражение на 04.01.2023г, на 28.04.2023г. заявителят е уведомен за необходимост да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 31.05.2023г

По делото е приети неоспорени по същество от страните нотариален № 149/13.12.2003г. по нотариално дело № 419 от 2009г. на нотариус В.А. с рег. № 32 и район на действие СРС, съгласно който на 13.12.2003г. А. и А.С. са продали на С. П. С. апартамент № 58 в гр. София, общ. Връбница, ж.к. „ ********и за този имот на 22.02.2005г. С. С. е депозирала молба за откриване на партида на нейно име в „ Топлофикация София“ ЕАД.

По делото е приет договор от 12.20.2002г. между „ Техем Сървисис“ ЕООД и ЕС с адрес гр. София, общ. ******** ведно с протокол от ОС на ЕС от 21.06.2002г. съгласно които общото събрание на етажната собственост е избрало „ Техем Сървиси“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г.

Приет е договор от 03.06.2020г. между „ Топлофикация София“ ЕАД и „ Техем Сървисис“ ЕООД, с което ищецът е възложил на третото лице помагач извършване на услугата „ дялово разпределение“.

Приета е справка на Топлофикация, съгласно която за дялово разпределение е начислено за месечни суми в размер от 3.25 лв. месечно.

Приети са и изравнителни сметки за начисленото от „ Топлофикация София“ ЕАД потребление на процесния период в горепосочения имот.

Прието по делото без въпроси и неоспорено от страните е заключение по съдебно-техническата експертиза, в което вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че процесният недвижим имот се намира в топлофицирана сграда, обслужван е от две абонатни станции с два отделни топломера, които са били изправни, снемани са отчети ежемесечно по електронен път, отчислявани са технологични загуби. Упоменато е, че в имота в имало шест броя отоплителни тела с уред с дистанционен отчет, уредите са 3 отчетени реално, дяловото разпределение на енергията е направено съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване и е извършено от третото лице – помагач на страната на ищеца по делото. Реално потребената топлинна енергия за периода била в размер на 2068.74 лв.

По делото е прието и поискано от ищеца и неоспорено от ответника заключение по съдебно – счетоводна експертиза, съгласно което дължимата главница за исковия период за потребена ТЕ е в размер на 2068.81 лв, а за главница за дялово разпределение – 66.34 лв. Вещото лице е изчислило и размерът на погасените по давност задължения от главницата за ТЕ, а именно тези за месец май 2019г, който са в размер на 10.88 лв. Добавено е също така, че плащания по задълженията не са извършвани. Дължимите суми били начислени съобразно действащата нормативна уредба по предвидените в нея пера.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението в частта, с която исковете за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част от 2057,93 лева до пълния заявен размер от 2068,81 лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 322,35 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 21.09.2022 г. и за сумата в размер на 14,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 г. не е обжалвано и е влязо в сила.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за дяловото й разпределение на топлинна енергия, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД срещу ответника и е 4 издадена заповед за заплащане на процесните суми, длъжникът е оспорил вземанията по заповедта, установителният иск за вземанията по заповедта е предявен в едномесечен срок от съобщение за необходимостта от същото.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за топлоснабдяването .

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.