Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15762 от 07.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17308/2025
Вид
Решение № 15762
Подписан
07.08.2026
Състав
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15762 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110117308 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Д. Н. А. за установяване по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК на задължения, за които по ч.гр.д.№ 38875/2024 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Дружба 1 бл.

95, ет. 6, ап. 36, аб.№ 48767, а именно: 674,07 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 75,87 лева (седемдесет и пет лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 13.06.2024 г., 32,43лева (тридесет и два лева и 43 стотинки) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,87 лева (седем лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 13.06.2024 г.

От страна на ответника, уведомен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения особен представител, който оспорва исковете с възражения, сред които за липса на облигационна връзка.

От страна на третото лице-помагач „НЕЛБО” АД, конституиран на страната на ищеца, се заявява становище за основателност на предявените искове. Твърди се потреблението е било определено в хипотеза на неосигурен достъп.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството клиент на топлинна енергия, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен с оглед представените нотариални актове, видно от които имотът е закупен през 2006 г. от Иван А., както и удостоверение за вписан отказ от наследство от дъщерята на Иван А., който е починал през 2019 г. /вписано в същото удостоверение/, както и представено удостоверение за родствени връзки, според което ответникът Д. Н. А. е най-близкият роднина, който се явява единствен наследник на основание чл. 10, ал. 2 ЗНасл, по право на заместване.

От заключение на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че процесната сграда не ползва топлинна енергия за отопление, а само за топла вода. Конкретно за процесния имот за по-голямата част от периода, за имота не са били начислявани задължения за БГВ/видно от Таблица № 1 към заключението – до м.01.2023 г. включително/, тъй като за тази част от периода имотът е бил обявен за необитаем. За втората част от периода вещото лице установява, че начислените задължения за БГВ са в хипотеза без водомер.

Вещото лице е събрало данни от топлинния счетоводител, че на ответника е било изпратено уведомително писмо за изтекъл срок за метрологична проверка, поради което водомерът следва да бъде подменен. Това не се е случило и поради това е било начислено потребление при максимален разход.

Съдът намира, че така установеното от вещото лице начисляване на максимално потребление в хипотеза поради липса на водомер за втората част от периода е било извършено без основание.

Не се доказва нито изпратено писмо до клиента за изтекъл срок за метрологична проверка на водомера, нито има доказателства за достъп до имота за отчет, при която проверка служители на ФДР да са установили, че клиентът не е изпълнил задължението си да подмени водомера.

Напротив, според Становището на третото лице-помагач „НЕЛБО” АД, за целия период потреблението е било определено в хипотеза на 2 неосигурен достъп, тъй като клиентът не е бил осигурил достъп за отчет на нито една от двете официално съобщени дати за посещение. Протоколи за неосигурен достъп обаче не се представят. Представя се 1 брой Констативен протокол от 2023 г., видно от който процесният апартамент не е сред апартаментите, за които не е бил осигурен достъп, а е отбелязан като „необитаем“. Втори протокол за предходния отчетен период изобщо не се представя.

Следва, че не се установява нито една от двете хипотези за начисляване на максимално потребление за БГВ /Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ;

На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата/.

Не се доказват съобщените от вещото лице обстоятелства за липса на узаконен водомер, тъй като, освен че липсват доказателства за изтекъл срок за метрологичен контрол, само при оглед в имота по повод отчета на уредите е възможно да бъде установено, че няма подменен водомер.

Не са налице и доказателства за осъществена хипотеза на неосигурен достъп, тъй като не се представя дори само протокол за неосигурен достъп на посочени дати.

От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, не се представят доказателства за нито едно от двете хипотези на начислени задължения при максимално потребление. Съдът не е имал задължение да дава указание на ищеца за това обстоятелство по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, тъй като от страна на ищеца не е имало твърдение за начислени задължения в хипотеза на неосигурен достъп, а съдът дължи указания единствено ако не се сочат доказателства за твърдени от страната обстоятелства, не и за всички правно релевантни факти (чл. 146, ал. 2 ГПК – „Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства“) С определението за насрочване съдът е задължил „НЕЛБО” АД, на основание чл. 190 ГПК, да представи по делото заверено копие от документите: за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период, както и протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди (ако такива са съставяни).

Изрично е дадено указание, че при неизпълнение на това задължение, на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказано, че такива 3 документи не са съставяни или съставянето им не е редовно.

По изложените съображения, както и на основание чл. 161 ГПК, макар че се установява, че ответникът е бил клиент на ищеца по повод топлоснабдяването на посочения имот, съдът намира за недоказано, че дяловото разпределение е било правилно извършено, от което следва, че претендираните задължения не могат да бъдат приети за положително установени.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД против Д. Н.

А. с ЕГН: ********** за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. Дружба 1 бл. 95, ет. 6, ап. 36, аб.№ 48767, а именно: 674,07 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 75,87 лева (седемдесет и пет лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 13.06.2024 г., 32,43лева (тридесет и два лева и 43 стотинки) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,87 лева (седем лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 13.06.2024 г. - за които по ч.гр.д.№ 38875/2024 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Решението е постановено при участието на„НЕЛБО” АД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4