Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 14.01.2025, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 227/2024
Вид
Решение № 4
Подписан
14.01.2025
Състав
Николай Захариев Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 45е ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45е ал. 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. С., 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Евелина Д. Неделчева като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело № 20241870100227 по описа за 2024 година

Жалбоподателт Л. Л. Л. с ЕГН ********** обжалва отказ на О** да му възстанови 4 земеделски имота в земл. на с.Д.о., о. С., както следва:

Нива в м.Бело камене 5 дка, Ливада в м.Песоко 2 дка, Ливада в м.Саята 12,1 дка, нива в м.Чардак 2,4 дка.Имотите се намират в бившите стопански дворове на с. Д.О. о. С.. Изтъква в жалбата си, че преди повече от месец внесъл в О.с. З. С. скици-проекти, изработени от лицензиран геодезист за четири техни наследствени имоти описани в уточняваща молба при повторно разглеждане на делото.В Жалбата се твърди, че четирите имота са незастроени и със земеделско предназначение и че за имотите е представил влезли в сила съдебни решения и решения на ОбСл.

В писмено становище и в съдебно заседание ответната О** - С., чрез началника на службата Й.П. счита жалбата за недопустима и неоснователна.

Изтъква, че при разглеждането на заявлението са констатирани несъответствия между направените от жалбоподателя идентификации на имотите и местностите, в които се намират процесните невъзстановени имоти в местностите „Чардак“ и „Песако“, за които твърди, че на наследниците на П.

Б. П. е признато право на възстановяване по преписка вх. № а така също и на имота в местността „Бело камане“ и от друга страна местностите, в които са идентифицирани в предишно заявление на жалбоподателя за границите на място на други имоти, за които също претендира че са признати за възстановяване на наследници на П. Б. П.. Според ответника по жалбата, за тези несъответствия на основание чл. 45е ал. 6 от ППЗСПЗЗ жалбоподателят бил уведомен с писмо изх. № ПО-21-329-10 от 30. 11. 2021 година с указания 1 за отстраняване неточностите, но не е предприел необходимите действия за отстраняването им.

Относно констатираните несъответствия дали основание за изпращане на описаното писмо изх. № ПО-21-329-10 от 30. 11. 2021 година, ответникът по жалбата ОбС“З. С.“ изтъква че със заявление вх.№ ПО-21-329-7 от 27.10.2021г. г-н Л. представя искане за изменение на кадастралната карта с идентифициране на имотните граници на четири имота, като два имота в местностите „Чардак“ и „Песако“ са показани в границите на поземлени имоти с №№ *** и *** с начин на трайно ползване стопански двор.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. поддържа жалбата като изтъква подробно становище по нейната основателност.

МОЛИ съдът да ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕ, С КОЕТО ДА ОТМЕНИТЕ ИЗНАЧАЛНО НЕВАЛИДНИЯ НЕДОПУСТИМ, НИЩОЖЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН КОНСТ. АДС №

5709/03.12,2019г. ИЗДАДЕН ОТ ОБЛ. УПРАВИТЕЛ НА СОФИЙСКА ОБЛАСТ ЗА ВЪЗСТАНОВЕНИЯ НИ 25 ГОДИНИ ПРЕДИ ТОВА- ПИ № ***-2,286 ДКА.

МОЛИ СЪДЪТ ДА ЗАДЪЛЖИ О**-С. ДА ДОВЪРШИ ПРОЦЕДУРАТА ПО ОКОНЧАТЕЛНОТО

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА 4-ТЕ ПРОЦЕСИИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТА НА НАСЛЕДОДАТЕЛКАТА

НИ ИМ, ЗА КОЕТО Е НЕОБХОДИМО ДА ПОДПИШЕ ИДЕНТИФИКАЦИОННИТЕ ИМ

ПРОТОКОЛИ, КОИТО СА СЪСТАВЕНИ НА МЯСТО ОТ ЛИЦЕНЗИРАНА ГЕОДЕЗИЧЕСКА

ФИРМА И СА ПРЕДСТАВЕНИ ПО ДЕЛОТО И ТОГАВА СЛЕД ИЗДАВАНЕТО НА

ОКОНЧАТЕЛНИТЕ СКИЦИ ОТ АГКК ЗА 4-ТЕ ПРОЦЕСИИ ИМОТА, ДА ИЗПРАТИ

МОТИВИРАНО ПИСМО ДО КМЕТА НА о. С., КОЙТО ЩЕ ПОИСКА ОТ ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ ДА ОТПИШЕ 4-ТЕ ИМОТА ОТ ОБЩИНСКИЯ ПОЗЕМЛЕН ФОНД, СЛЕД КОЕТО СЧИТА ЧЕ

О** Е ДЛЪЖНА ДА ИЗДАДЕ ОКОНЧАТЕЛНИ ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ РЕШЕНИЯ ЗА 4-те ИМОТА НА НАШАТА НАСЛЕДОДАТЕЛКА П. Б. П. МИХАЙЛОВА ОТ

С. Д.О., о. С..

Жалбоподателя представя писмо № ВС- 31-370/500 /

06.06.2016г., на О**, с което на осн. влязлата в сила през 2016г. КККР за земл. на с. Д.О., О** отказва да му издаде скици за процесиите 4 възстановени им от нея имоти и ги пренасочва към частни лиценцзирани геодезисти и АГКК.

За първите три имота О** ни издало писмо № АГКК- 65 /19-100 от 1б.02.2021г. до АГКК за откриване на процедурата по окончателно възстановяване на имотите, а за четвъртия имот - писмо №АГКК- 65/19 / 493 от 21.10.2019г. И 4-те им имота са незастроени земеделски имоти, което е видно и от КККР. И за 4- те имота имали издадени скици- проекти от правоспособни геодезисти.

Жалбоподателя Л. представа два акт за общинска собственост за един от процесиите 4 з. имота - № 22469.898/ стар номер ***/ - 39 172 дка, издадени от МРРБ и кмета на о. С.- съответно № 19 424/ 15.11. 2023г., № 15891 /30.10.2017г. и писмо № 94002832 / 13.12.2023г., издадено от кмета на о.

С., от които било видно, че земеделски имот № *** / стар № 22469.36. 883/ - целия от 39 172 дка , в който попада и нашата нива от 5,0 дка представлява незастроена земеделска земя, т.е. техният имот е реституиран абсолютно законосъобразно.

Жалбоподателя Л. твърди, че от тези три документа било видно и че заключението на вещото лице по гр.дело № 218/2022г. на К. Д. е невярно, що се отнася до наличието на сгради на снимката - Изглед от РТ.9 - в ПИ № ***. Въпросът и задачата на Д. била да установи - Има ли 2 застрояване в някой от процесиите 4 земеделски имота, в т.ч. в нивата ни от 5,0 дка в местността Бело камане - ***. Вещото лице не отговорило вярно на въпросите, като твърди, че в този имот имало сграда. Да, на снимката имало сграда- овчарник, но той е на 135 метра от процесната им нива от 5 дка в м. Бело камане.

Според жалбоподателя вещото лице отлично знаело всичко това, но желаел да саботира искането им за реституция на този имот, вероятно по уговорка с ответника-О**.

Относно снимки представени от жалбоподатля, вещото лице отговорило че „ има стоманобетонни фундаменти, част от стена и асфалтова настилка..." и не отговорило директно на въпроса това дали са сгради.

Ето защо жалбоподателя желае вещото лице да бъде призовано в отново и да отговори на въпросите му.

Представени са множество писмени доказателства, които от една страна действително водят на извода че жалбоподателя има права като наследник върху процесните имоти. От друга страна и ответната страна и представила доказателства от които е видно че е обективно невъзможно възстановяване на процесните имоти.Преди всичко спорът е има или няма сгради във имотите, водят ли се земеделски земи.От една страна по делото е налице експертиза от която е видно че сгради има.Жалбоподателя обаче е представил снимки на така наречените сгради, които преди всичко представляват изключително опасни за обитаване полуразрушени постройки.Спорът е това сгради ли са или не.Съдът тук следва да се отбележи, че няма техническите познания да посочи коя постройка представлява сграда.Но дори и без такива знания на съдът е служебно известно че да бъде използвана една сграда тя следва да има разрешение за ползване.Така наречените сгради от снимките е абсурдно в този им вид да имат такова разрешение.Разбира се такова някога е било дадено, но в този им вид са далеч от понятието обитаеми и използваеми сгради.Чисто административно действително не се констатира неизползваемостта на сградите, а от там и позоваването на факта че има сгради, процесния имот не е земеделска земя и не подлежи на възстановяване.

По отношение обаче на нивата от 5 дка в м.Бело камене е налице съдебен акт, които води на извод за основание за отхвърляне на жалбата като неоснователна по отношение на този имот. Видно е от решенията за признато право на възстановяване на собствеността, включително и съдебното решение № 243 от 23. 10. 2008 год. по гр. дело № 573/2007 год. първият имот ливада в местността „Бело камане“ с площ 5 декара за който се отнасят заявленията за възстановяване на имотите. За този имот в същото решение има диспозитив по същество че жалбата се отхвърля като неоснователна. Това налага извод за неоснователност на жалбата в тази част тъй като за имота ливада в местността „Бело камане“ с площ 5 декара няма по принцип решение за признаване правото на възстановяване на собствеността. Това е имот различен от нивата в същата местност със същата площ на който е признато право на възстановяване в решението на ПК С. от 1992 година. Именно защото се касае за различен от този имот, отделно заявен и отделен предмет на жалбата като непризнат имот, с изричен диспозитив РС С. с цитираното влязло в сила решение отхвърля жалбата и отрича правото на възстановяване на 3 собствеността на ливада с площ 5 декара в местността „Бело камене“.Освен това следва да се отбележи, че според чл. 45е ал. 6 ППЗСПЗЗ това също е несъответствие по смисъла на тази разпоредба между скицата-проект и решенията за признато право на възстановяване на собствеността, в които не само че такова право не е признато за ливада 5 декара в местността „Бело камене“, но и това право е изрично отречено в диспозитив на влязло в сила решение в производство по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, а именно Решение на С.ския районен съд № 243, от 23. 10. 2008 год. по гр. дело № 573/2007 год. по описа на РС С., препис от което се намира в кориците на делото.Това освен, че е правно основание за отхвърляне на жалбата за този имот, от гледна точка на чл. 45е ал. 6 ГПК изисква жалбоподателят да отстрани несъответствието по смисъла на тази разпоредба като уточни като как внася скица – проект и прави искане формулирано в заявлението, за имот на който не му е признато и дори му е отречено право на възстановяване с влязло в сила решение по реда на чл.

14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата за отказ на ПК да признае право на възстановяване на този имот.

По отношение обаче на другите имоти няма съдебен акт и там позоваването на ответната страна е че в хода на административното производство по заявленията за възстановяване на имотите г-н Л. не е отстранил несъответствия по дадени указания като е продължил да настоява че сгради няма.До този извод относно наличието на сгради е налице експертиза, която съдът не разполага с технически знания да обори, колкото и да му изглежда нелогично руините на процесните имоти да се наричат сгради.Действително съдът разполага с правомощието да назначи повторна експертиза, но само ако първата или не е отговорила на поставените задачи или от експертизата не става ясно предметът на даденото задание в какво се състои.В случая обаче това не е така, а възраженията на жалбоподателя за предубеденост на вещото лице са неоснователни.Ето защо в този случай жалбата също се явява неоснователна тъй като вместо да отстрани несъответствието жалбоподателя е продължил да подава същото писмено заявление от което следва и че без отстранени недостатъци няма как административния орган да се произнесе по заявлението.За него такова задължение не съществува след като и счита, че не е сезиран с валидно заявление.

С оглед изложеното разгледан по същество, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и липсата на заявени разноски от страна съдът не дължи произнасяне за такива.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Л. Л. Л. ЕГН

4

********** срещу мълчалив отказ на О.с. "З." (О**) - С. за произнасяне по подадено от него заявление за възстановяване на 4 земеделски имота в земл.

На с.Д.о., о. С., както следва:

Нива в м.Бело камене 5 дка, Ливада в м.Песоко 2 дка, Ливада в м.Саята 12,1 дка, нива в м.Чардак 2,4 дка.Имотите се намират в бившите стопански дворове на с. Д.О. о. С..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5