Решение № 16 от 31.03.2026, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Тервел , 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20253250100729 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх.№3039 от 11.11.2025 г. от М. Ж. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес в **********, в качеството на майка и законен представител на малолетната Ж. М. Д. ЕГН:********** срещу: М. Н. Д. ЕГН: ********** с адрес **********, с правно основание чл.127 ал.2 от СК.

Ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права, спрямо роденото от съвместното им съжителство с ответника дете - Ж. М. Д. ЕГН: ********** родена на ****, на ищеца – нейната майка - М. Ж. Г. и да определи местоживеенето на детето да бъде при нея в **********.

Моли. да се определи режим на лични отношения на бащата с детето, като не предлага такъв.

Моли, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, съдът да осъди ответника М. Н.

Д. да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 500 лева, която да бъде изплащана, чрез майката и законен представител, считано от подаването на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до възникване на обстоятелства изключващи заплащането на издръжка.

Моли, на основание чл. 149 от СК да бъде осъден ответника М. Н. Д. да заплати за детето Ж. М. Д., чрез нейната майка и законен представител, издръжка за минал период, считано от месец октомври 2024 г. до месец октомври 2025 г. в размер на 350 лева месечно, платими по банков път, по банковата сметка на майката, а именно: BG86CECB979040F9767800 в Централна кооперативна банка АД.

Претендират се разноски по делото.

Предвид на това, че от 01.01.2026 г. официалната разплащателна валута в България е евро, съдът ще се произнесе в настоящото си решение след превалутиране от лева в евро на предявените искове.

1

В исковата молба ищеца твърди, че ищцата и ответника по настоящата искова молба живели на семейни начала около 7 години, като преди близо шест години се разделили. От съвместното им съжителство се родила дъщеря Ж. М. Д., родена на ****, понастоящем на 10 години. Първоначално живели добре, но много скоро след това отношенията им се влошили и започнали да имат проблеми и неразбирателства. Това в кР. сметка довело и до фактическа раздяла, тъй като по - нататъшно съжителство между тях не било възможно.

Поради обстоятелството, че родителските права по отношение на детето не са уредили с ответника, ищцата пожелала доброволно уреждане на родителските права и отношение за детето, но ответника отказвал.

Сочи се, че от момента на раждането до настоящият момент изключително само ищцата майка полагала грижи за детето им и го отглежда на адрес **********, като жилището е общинско и е настанена там съгласно Заповед № 762/07.11.2022 г. на Кмета на град Тервел.

Твърди се, че от момента на тяхната раздяла до настоящият момент от страна на бащата не е предоставяна регулярно месечна издръжка за дъщеря им, а са предоставяни дребни суми по негова преценка и когато той реши.

Ищцата сочи, че многократно е казвала на ответника, че за нарасналите нужди на детето, предвид бързия му растеж в тази възраст и нуждата от закупуване на нови дрехи, обувки и т.н. за всеки сезон са необходими средства и от негова страна, но той не желаел да участва със средства. Сочи, че към настоящият момент дъщеря им е в ученическа възраст, като за учебната 2025/2026г. е записана в **********.

Освен всичко необходимо за училище като пособия, канцеларски материали, храна и т.н., които разходи поемала ищцата, детето посещавало и езикови курсове по английски език в „Ново начало 2013“ ООД, като годишната такса била в размер на 750.00 лева, също заплатени от ищцата.

Също така, детето посещавало ансамбъл „Калинка Вълчева“ град Тервел, от където редовно ги водили по лагери и мероприятия, като за последният лагер ищцата била заплатила сумата от 400 лева. Не на последно място детето носело диоптрични очила, за които периодично ищцата заплащала между 600 и 1000 лева, когато се нуждаят от подмяна при промяна на диоптъра.

Сочи, че работи по трудово правоотношение в ********** на длъжност учител, като брутното и трудово възнаграждение е в размер на средно около 2 200 лева месечно, която сума е крайно недостатъчна да посрещна сама всички нужди на детето, предвид и непрекъснато нарастващите цени и растящите нужди и потребности на същото.

На следващо място смята, че ответникът реализира доходи над средните за страната, същият бил регистриран като земеделски производител (отглеждал пчели) и имал възможност да заплаща издръжка на дъщеря им, както и отделно от това работел по трудов договор, като получавал трудово възнаграждение.

Твърди, че многократно е настоявала пред ответника да уредят доброволно и със споразумение въпросите, касаещи отглеждането и възпитанието на тяхната дъщеря, включително и упражняването на родителските права, но до момента съшият безпричинно отказвал, На основание чл.131 от ГПК с разпореждане, препис от исковата молба и от приложените към нея писмени доказателства са изпратени на ответника, със указание, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да 2 подаде писмен отговор. Разпореждането е получено лично от ответника.

В законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от ответника, с който счита исковете са допустими, но частично неоснователни.

Не възразява да бъдат предоставени упражняването на родителските права над малолетната им дъщеря Ж. М. Д. на нейната майка М. Ж. Г., както и да се определи местоживеенето на детето, да е на адрес **********, както е в исковата молба,

Моли да се определи подходящ режим на лични контакти на Ж. М. Д. с бащата на детето.

Възразява, да бъда осъден на основание чл.149 от СК да заплати на детето си Ж. М. Д., чрез нейната майка издръжка от месец октомври 2024 г. до месец октомври 2025 г. в размер на 350 лева месечно, предвид на това, че е заплащал издръжка всеки месец, като се е съобразявал с минималната работна заплата.

Счита, че исканата месечна издръжка за детето в размер на 500 лева месечно е твърде висока. Сочи, че съгласно тР.та практика на съдилищата издръжката на дете при развод е безусловно задължение на двамата родители, което трябва да гарантира нуждите на детето до навършване на пълнолетие (18г.) или до 25 г., ако учи редовна форма на висше образование. Съгласно закона, минималният размер на издръжката е една четвърт от минималната работна заплата за страната, като за 2025г. е 269,25лв.

По делото са приети следните писмени доказателства: Удостоверение за раждане на детето, издадено въз основа на акт за раждане № 538/09.06.2015г. от Община Добрич; Служебна бележка с изх. № РД 198351/23.09.2025г., издадена от СУ „Йордан Йовков“ град Тервел; Служебна бележка от „Ново начало 2013“ ООД, издадена на 23.09.2025 г.; Допълнително споразумение към трудов договор № 306/05.09.2023 г.; Договор за отдаване под наем на общинско жилище № 345/07.11,2022 г., ведно със Заповед № 762/07.11.2022 г. на Кмета на Община Тервел; Удостоверение с изх. № АО-02- 82/01.10.2025 г. за получени доходи от трудово правоотношение за последните дванадесет месеца на М. Ж. Г.; Рецепта за изписани диоптрични очила, ведно с касов бон;

Разходни документи за закупени стоки за детето; Удостоверение за банкова сметка на М. Ж. Г. и представените от ответника писмени доказателства удостоверение издадено от ОД „Земеделие“ Добрич ведно с придружително писмо с изх.№ РЗС-02-80- 1 от 08.12.2025г. и удостоверение за брутните месечни доходи на ответника издадено от **********, както и служебно изисканите справки от ТД на НАП Варна – офис Добрич; справка ведно с 2бр. удостоверение от МДТ при Община Тервел за облагаеми данни и декларирани данни по ЗМВТ; справки от ОДМВР-Добрич относно наличие на регистрирани превозни средства на страните и социален доклад от ДСПТервел, служебна бележка от НЧ „Димитър Дончев-Доктора-1983“ гр.Тервел и два броя фискални бонове за сумата от 231,20 евро и 100,00 евро.

По делото бяха допуснати и разпитани трима свидетели: водените от ищцата двама свидетели Г.С.Ж. нейна майка и Х.М.К. без родствена връзка със страните и водения от ответната страна един свидетел В. Й. Д. майка на ответника.

По делото бе изслушано и детето Ж. М. Д..

Съдът, след като обсъди направените доводи и събраните по делото писмени и устни доказателствата, намира за установено от фактическа страна 3 следното:

Ищцата и ответника живели на съпружески начала около седем години.

От съвместното им съжителство се родило дете момиче Ж. М. Д., родена на **** с родители ищеца и ответника, видно и от представеното удостоверения за раждане на детето.

Безспорен е и факта, че страните нямат сключен граждански брак и детето е родено от съвместното им съжителство.

От изисканата служебно от съда и представена от Община Тервел справка в база данни „МДТ“ към Община Тервел и в КАТ, се установява, че М. Ж. Г. един лек автомобил и един недвижим имот изцяло нейна собственост придобити през 2021 г.

От изисканата служебно от съда и представена от Община Тервел справка в база данни „МДТ“ към Община Тервел и в КАТ, се установява, че М. Н. Д. има регистрирани два леки автомобила изцяло негово собственост придобити през 2021 и 2025 г. както и три недвижими имота, два от които са изцяло негова собственост, находящи се съответно в гр.Тервел и с.Жегларци в придобити през 2021 г., и 1/24 идеална част от третия имот придобит през 2016 г.

От изисканите служебно от съда и представени от ТД на НАП гр.Добрич справка се установи, че М. Ж. Г. има за искания период от 15 месеца регистриран трудов договор, като е получавала средно около 2300 лева брутно трудово възнаграждение.

От изисканите служебно от съда и представени от ТД на НАП гр.Добрич справка се установи, че М. Н. Д. има за искания период от 15 месеца регистриран трудов договор, като е получавал средно около 2250 лева брутно трудово възнаграждение.

По делото са изискан и изготвен Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Тервел.

От представения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Тервел се установява, че Ж. е от женски пол и е на възраст от 10 г. и 8 м.

Родена е по време на съжителството на родителите си - М. Ж. Г. и М. Н. Д..

През 2020 г. родителите прекратяват съжителството, като грижите за детето се поемат от майката. Тя задоволява потребностите й от подходяща храна, облекло, обувки, консумативи за лична хигиена, медикаменти при нужди и др.

Майката е осигурила достъп на детето до образование и здравеопазване.

Родителите поддържат добри взаимоотношения, като споделят, че рядко се срещат. Майката не е ограничила достъпа на бащата до детето. Ж. се среща и разговаря по телефона с баща си винаги когато има желание.

Детето споделя, че желае да живее с майка си и тя да продължи да се грижи за нея. Изразява желание да продължи да контактува баща си, но споделя, че се чувства най - добре в дома на майка си.

Жилищни условия и среда за детето:

И двамата родители имат много добри жилищни условия, подходящи за отглеждането на детето.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По аргумент от разпоредбите на чл. 127 ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не са постигнали споразумение по чл.127, ал.1 от СК относно 4 местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася по тези въпроси съгласно чл.

59, 142, 143 и 144 СК.

Настоящото производство, което се развива по реда на чл. 127 ал. 2 СК, по своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване на съдебна намеса в гражданско – правни отношения, в резултат на която, поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127 ал.

1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охраняване интересите на децата, поради което служебното начало има превес над диспозитивното начало. Съдът не е ограничен от искането на страните в производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по целесъобразност. При наличието на спор по смисъла на чл. 127 ал. 2 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права и определя местоживеенето на децата при единия родител, независимо от това кой от тях е инициирал производството.