Протоколно определение № 571 от 29.05.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 571 гр. Варна, 29.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев при участието на секретаря Вяра Ив. Алексиева и прокурора М. В. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Георгиев Частно наказателно дело № 20263100200786 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Р. М. М., редовно призован, доведен от Затвора – Варна, явява се лично и с адв. Н. И., редовно упълномощен и приет от съда.

За Затвора Варна се явява ИНСП. А. – упълномощен от Началника на Затвора Варна.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ИНСП. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

Л. СВ. М.: Да се гледа делото. което

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание на лишения от свобода.

АДВ. И.: Представям епикриза по отношение на Р. М.. По нея искам да внеса малко яснота, направена му е тежка хирургическа операция на сърдечната дейност, с която са сменени клапите, четири сърдечни байпаса са направени при отваряне на гръдната кухина. При тази операция са ползвани помощни средства от страна на медицинските кадри, като изкуствено сърце и 1 изкуствено дишане. Била е изключително рискова операцията и в епикризата даже е попълнено, че е имало някаква опасност във връзка с обдишването на дроба по време на операцията, но слава богу минала е с успешен завършек.

Това обстоятелство никъде не е посочено нито в експертизата, която е психологическата, нито в становището на управителя на затвора и на затворническата администрация.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приобщи, въпреки че изискванията са други за условно предсрочно освобождаване на едно лице.

ИНСП. А.: Да се приобщи, но считам че е извън предмета на настоящия спор.

Съдът, счита че така представеното писмено доказателство е относимо към предмета на делото и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото: Епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна, Клиника по кардиохирургия по отношение на Р. М. М..

Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което и дава ход на същото

П О С Ъ Щ Е С Т В О:

ПРОКУРОРЪТ: Запознавайки се с приложената документация и становището на затворническата администрация, считам че едно от двете изисквания не е налице, а именно данни за поправяне на осъдения.

Здравословното състояние не влиза в критериите, за да се реши дали едно лице се е поправило и следва да бъде условно предсрочно освободено.

ИНСП. А.: Считам, че молбата е допустима, но неоснователна.

Поддържам становището на началника на затвора молбата да не бъде уважена.

Налице e само една от кумулативно предвидените предпоставки на чл.

70, ал.1 от НК, а именно лишения от свобода е изтърпял не по-малко от ½ фактически от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, но не са налице необходимия обем от доказателства, предвидени в чл.439А от НПК.

Незначителна част е изпълнена на този етап от плана на присъдата и не можем да потвърдим, че наказанието е постигнало своите цели.

По време на изтърпяване на наказанието си на три пъти е ревизирал 2 дисциплинарната си отговорност, като последното наложено дисциплинарно наказание е през месец май 2025г. и към настоящия момент не можем да твърдим, че целите на наказанието са постигнати съгласно чл.36 НК. Считам, че процеса на поправяне следва да продължи в местата за лишаване от свобода.

Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с който да не бъде уважена молбата на лишения от свобода Р. М. М. и същия да не бъде условно предсрочно освободен.

АДВ. И.: Ще се произнеса в две насоки. Първата насока са направените изводи в становището на затворническата администрация за неуважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване са необективни, не са всестранни, не са пълни. Същите не са подкрепени с изискваните от Закона доказателства, което е в противоречие с чл.439, ал.2 и ал.3 от НПК.

Второто направление ще бъде, че никъде не е отчетено влошеното здравословно състояние, което е основна предпоставка, за да могат да се постигнат възпитателните цели по плана за превъзпитаване и подготовка на лицето към социалния живот извън затвора. Накратко казано едно лице трябва да е живо и здраво, за да могат да се постигнат, както социални, така и други цели. Влошеното здравословно състояние, както казахме въобще не е упоменато и не е взето предвид и като предпоставка в становището на затворническата администрация, в експертната оценка на психолога, и в становището на наблюдаващия инспектор.

За сведение клиента ми е депозирал молба за предсрочно освобождаване от 06.04.2026г. с правно основание чл.437, ал.2 НПК и същата не е уважена, спазен е 6-месечния срок, началото на изтърпяване на наказанието, което му е наложено по настоящата присъда е от 27.11.2014г., като към настоящия момент за кратко само ще кажа, че са излежани 13 години и 6 месеца и 11 дни, в случая е изпълнена първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 НК за изтърпяване на 2/3 от наказанието, изпълнено е условието на чл.441 от НПК, като е спазен този шестмесечен срок от влизане на определението в сила, с което е отхвърлена молбата.

В предходното разглеждане на УПО-то на моя клиент бяха цитирани от представителя на администрацията, наложените административни наказания 3 от април 2025г., това беше една от основните предпоставки, с които бе отхвърлена от предишния състав на Варненски окръжен съд жалбата на моя клиент. Основната причина за това наложено административно наказание е притежаване на радиоапарат в килията и пак беше същата мотивацията, че не са постигнати целите на специалната превенция по чл.36 НК.

В настоящото съдебно заседание би следвало и моля да се прецени дали по време на престоя си в местата за лишаване от свобода е дал доказателства за своето поправяне, тоест дали целите на наказанието са постигнати предсрочно, за да се формират мотивите на тази преценка, а именно законодателят е приел ал.2 и ал.3 на чл.439А НПК.

Към приложените към преписката от затворническата администрация материали няма представен индивидуалния план за изпълнение на присъдата на чл.156 от ЗИНЗС, не са представени доказателства, че на клиента ми са представени програми и дейности за участие, което навежда на мисълта, че такива програми не само не са му били предлагани, а и въобще не са били достъпни за него. Именно тези писмени доказателства за отказа за участие на клиента ми в предложението за програми подробно посочени в ЗИНЗС биха били годно доказателство и обосновано предположение за включване на тези откази, като зони за високи стойности, както се посочват свободно време, социална среда, антисоциални нагласи и поведенчески модели. Стойности на ниски дефицити в сферите криминална история, работа и училище, семейство и брак, алкохол и наркотици, значи нямаме абсолютно никакви доказателства за предлагането на моя клиент за участие в тези програми, за да се твърди, че не участието му е точно свързано с тези дефицити, което е и в основата на становището на съда, че не са изпълнени специалните превенции по чл.36 от НК. Това води нашия извод, че е необективно, не е всестранно, не е пълно становището на уважаемата администрация на затвора и оттам са и неправилните изводи, които са установени.

За кратко само ще посоча основните приложения, които са залегнали в становището на гл. инсп. Г. Н., като там се твърдят в хода на провежданите на лишения от свобода корекционни действия по плана на присъдата са регистрирани не само отрицателни, но и положителни прояви. Моя клиент е бил включван по негово желание в трудовия процес, в образователния процес, участвал е в краткосрочната програма толерантност в затвора, толерантност в 4 живота, посещавал е сбирките на анонимните алкохолици, награждаван е и многократно, той завършва основното си образование в затвора, което е изключително рядко за човек на такава възраст и това показва неговия стремеж за поправяне и за адаптация към социалния живот след като излезе.

Човекът има и надежди, които се стреми да компенсира с престоя си в затвора.

В стойността на оценката на риска от рецидив остават актуални извършените при разглеждане, което е било от предното разглеждане на молбата за условно предсрочно освобождаване, като сегашните точки за рецидив са 75 т. и тогавашните са били 75 т., което е малко над средното, но все пак е над. Тук именно се посочват тези зони за дефицит, което е отношение към правонарушението, което забележете се заключава в собствената оценка на моя клиент към извършване на престъплението, това че той прави критична оценка на собственото си поведение на извършване на деянието и е стигнал вече до този момент на осъзнаване, затворническата администрация не го отчита, защото го включва в този именно дефицит на отношение на престъпника към своето деяние, като в становището на затворническата администрация се набляга, че клиента ми прави една оценка на участието на потърпевшия или жертвата на неговото престъпно деяние, като това било според затворническата администрация негативна част на неосъзнаване на извършеното деяние и липса на критичност към това деяние. Напълно нормално е един човек да сподели цялото извършено деяние, така го е направил, дали пред служител на затвора или пред психологическата оценка, която е дадена от експерта психолог, но човека си е споделил, което е нормалното според мен за такъв тип споделяне в затвора. Той няма с кой друг нормален човек да споделя, ако му видим справката на посещенията на външни лица, които има те са били през 2016г./2017г. по три, а 2024г./2025г. са само две за цяла година. Представяте ли си как този човек може да търси социална адаптация, и да търсим някакво положително развитие на личностните му качества при една такава криминогенна среда и средата, в която той се развива.

Другото, на което се набляга много е неговата злоупотреба с алкохол, в цялата експертиза на психоложката се казва, че този човек е склонен към алкохол, който му отключва девиантното поведение и евентуално негови престъпни намерения, той не можел да се контролира. За тези свои изводи се посочва извършването на самото престъпление, което е било преди 15/16г.

5

Предполагам, че не сервират алкохол в затвора, за да могат да установят как алкохола ще действа в момента на моя клиент, освен това защо не се отчита в експертизата и в становището, че този алкохол, за който постоянно се говори, че му въздейства лошо и му отключва някои негови отрицателни черти и склонност към агресия, че този човек е завършил курса за анонимните алкохолици, значи има някакъв стремеж за поправяне, има стремеж да промени себе си, явно това го е осъзнал, че му пречи, но това няма отношение към оценката за алкохола и казват, че ако излезе или се докосне до алкохол може да излезе извън рамките на нормалното поведение и да направи друго престъпление.

Другото, което изключително лошо впечатление ми направи в това становище, е че човека нямал умение да мисли, как го установиха това, една категория, която е вкарана в оценките на тези 75т., които са над средното, като сме такива психолози и професионалисти тогава да кажем, че този човек произхожда от едно етническо малцинство, където няма основно образование, няма социална здрава среда, няма връзки с външния свят и с нормални хора, с които да общува и в същото време ние казваме, че той не мислел нормално.

Също се твърди, че интелектуалното му равнище е ниско за календарната му възраст и социален опит. Няма как в една такава среда 13 години да си ти сред криминогенни фактори в затвора, няма как при едни и същи условия в продължение на 13 години, ние да искаме краен резултат в човека.

Тук идва и следващия въпрос, какво направи администрацията на затвора, за да се пребори за тази душа. И в този смисъл няма доказателства, че са му предлагали да се включи към всички програми, които са изложени в ЗИНЗС. Ако са му предложили и той е отказал, аз нямаше да правя сега тази пледоария. Дали на него са му предложили, дали е изпълнен 439А, ал.2 или ал.3, нямаме такива доказателства, имаме едно становище, едно твърдение, което на 80 процента се припокрива с предното становище преди 8 месеца. И за това, считам че не е много коректно за всяка молба и жалба да се използват старите становища, какво са направии те за 8 месеца. Защо не се отчита в тези точки положителните неща, които не са посочени в доклада. Констатирана е готовност за преосмисляне и промяна на начина на живот, който е водил, за да го констатират специалистите значи има положително развитие у него.