Решение № 408 от 31.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Велико Търново, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20264100500228 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 12.11.2025 година, постановено по гр. дело № 963 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година, предявеният от „В. 85“-ЕООД, гр. В.Търново, против „С.х.”-ООД, гр. В.Търново иск за сумата от 5 000 лв., платена на ответника по разписка от 08.11.2024 година, е отхвърлен, а е уважен иск за същата сума, като платена при отпаднало основание. Съобразно отхвърлената и уважената част на исковете в полза на всяка страна са присъдени разноски Решението е обжалвано от двете страни с доводи за неправилността му съответно в осъдителната и в отхвърлителната част. Всяка от жалбите е оспорена от насрещната за нея страна с доводи за неоснователността й. Претендират се разноски за второинстанционното производство.

Съдът като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал.1, предложение първо и второ, от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - „В. 85“-ЕООД, гр. В.Търново – твърди, че е платил на ответното дружество сумата от 5 000 лв. като резервация за покупка на предлаган за продажба имот на трето лице. Сделката била нищожна, защото е сключена без основание.

Ищецът търси платеното като престирано при начална липса на основание. В отношение на евентуалност спрямо тази претенция твърди възнамеряваната покупка да не се осъществила, 1 заради неясноти по правата на продавача и търси платеното със законна лихва и разноски.

Ответната страна – „С.х.”-ООД, гр. В.Търново - оспорва исковете с довод плащането да е станало по договор в полза на трето лице – собственика на имота „М.“ЕООД, по който ищецът е обещател – а ответникът – уговарящ. По силата този договор ответникът като посредник получил сумата за собственика като обезпечение на поетото от ищеца задължение да сключи окончателен договор. Такъв не бил сключен, заради неоснователен отказ на ищеца и според уговореното той нямал право да иска обратно платеното.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложената разписка, че страните са постигнали съгласие срещу сума от 5 000 лв., платима на ответника като посредник, последният да резервира за покупка на имот на трето лице. Няма спор, че сумата е платена на ответника, не е върната на ищеца и че покупка не е осъществена.

Фактите сочат неоснователност на основния иск и основателност на евентуалния. Съдът постановява решение в посоченвия смисъл, водим от следните съображоения.

По силата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на съглашенията помежду им, стига да не противоречат на повелителни правила на закона или на добрите нрави. Ищецът е престирал сума, а ответникът се е задължил да гарантира покупката на имот на третото лице, комуто посредничи. Договорът е от категорията на двустранните, защото върху всяка страна по сделка тежи насрещно задължение – плащането се прави за резервация, а резервацията – заради направеното плащане. При насрещните задължения всяко от тях е основание на другото. Касае се за основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение четвърто, от ЗЗД, презумпцията по цитирания законов текст не е опровергана и искът е неоснователен. Следва да бъде отхвърлен.

Тъй като покупката не е сключена в уговорения от страните срок сумата подлежи на връщане – неосъществено е основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предложение второ, от ЗЗД. Цитираната по-горе разписка сочи вземането по стойност, заради което искът е основателен вцялост и следва да бъде уважен, според заявеното – в пълен размер и със законна лихва от предявяване на исковете насетне.

Доводите на ответника са неоснователни. Посредникът, както сам се е нарекъл в процесната разписка, не може да бъде страна по договор в полза на трето лице. Договорът по чл. 22 от ЗЗД сочи уговарящия като страна по сделката – качество, несъвместимо с посредничество, защото последното е вид търговско представителство – чл. 49 и сл. от ТЗ, и защото посредникът действа винаги в изпълнение на мандатно отношение с едната или и с двете страни по сключвана сделка. Мандатът е несъвместим с договарянето в полза на бенефициер.

Без правно значение е по каква причина не е сключен окончателен договор.

2

Независимо от причината, ответникът не може да задържи исковата сума, защото не я получава в свой интерес и полза. По изричните му изявления получава я като гаранция, че ищецът ще изпълни задължение да сключи договор с трето лице, а при осуетяване на сделката по вина на купувача сумата се дължи на това трето лице: не на ответника. От друга страна самото трето лице воля да получи въпросната сума, заради неосъществяване на възнамерявания договор не е изявило. Това на самостоятелно основание елиминира възможността да получи сумата – арг. от чл. 14, ал. 1 от ЗЗД.

Неоснователността на жалбите и правилото на чл. 78 от ГПК сочат, че страните нямат право на разноски, защото са дали повод за образуване на второинстанционното производство. Затова съдът разноски не присъжда.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 12.11.2025 година, постановено по гр. дело № 963 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3