Решение № 276 от 26.07.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Сливен, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20232230200700 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63д от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К. И. А., чрез адв.Х. Х. срещу НП № 23 - *** от 30.03.2023 г. на Началник Сектор в ОД МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява лично, представлява се от упълномощен представител адв.Х. Х. от АК-Сливен. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. представител. въззиваемата страна–наказващият орган, не изпраща

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 03.03.2023 г., около 14:52 часа полицейски екип в състав от И. М. и св.Д. Г. изпълнявали служебните си задължения по контрол на правилата за движение по пътищата в с.Крушаре, когато покрай тях по ул.“Георги Димитров“ видели да се движи л.а. „Мерцедес Е 320 ЦДИ” с рег. № СН6636ВА, който бил със затъмнени предни странични стъкла на предните две врати. Поради това полицаите го спрели за проверка. Установили, че водач на МПС е К. И. А., което било негова собственост. Полицейските служители установили, че е ограничена видимостта на водача през стъклата на предните странични врати на автомобила, осигуряващи видимостта му към пътя, като е поставено фолио на предните странични стъкла. Жалбоподателят не представил документ от техническа служба, че намаляването на прозрачността на стъклата била в границите на стойностите по правило № 43 ИКЕ на ООН.

Проверяващите приели за установено, че автомобилът е технически неизправен с облепянето на стъклата с фолио, т.к. нарушава качеството на стъклата при натрошаване парчета на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, съгласно правило № 43 на ИКЕ на ООН.

За извършеното нарушение на жалбоподателя на 03.03.2023 г. му бил съставен

АУАН № GA871453/03.03.2023 г., с който деянията били квалифицирани като нарушение по чл. 105, т. 1 от ЗДвП и нарушение по чл.

139 ал. 1 т.1 от ЗДвП. Актът е бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е отразил, че няма възражения.

Въз основа на издадения АУАН , на К. И. А. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №

23-0804000111/03.03.2023 г. от Началника Група в ОДМВР Сливен, с-р „Пътна Полиция“ гр.Сливен и е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2, б.“а“. от ЗДвП, а именно „временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.

Отнето било СУМПС № 012155049 на водача.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-0804-001743 от 30.03.2023 г. от Началник Сектор в ОД МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от 2 представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на АУАН № GA871453/03.03.2023 г. и НП № 23-0804001743/30.03.2023 г. Кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Д. Г..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

НП е обосновано, тъй като приетата в него за установена фактическа обстановка се подкрепя със събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при спазване изискванията на чл.40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по чл.

42 от с. з. реквизити. Административно-наказателната преписка е изпратена на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от с.з., а НП съдържа всички изброени от Закона реквизити. В административнонаказателното производство не е допуснато незаконосъобразно или неправилно приложение на материалния закон.

Административнонаказващият орган след като е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е направил извода, че соченото административно нарушение, неговото авторство, както и вината на нарушителя са доказани.

По отношение на първото констатирано нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, съдът счита, че правилно е описано, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление. По несъмнен начин се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ” с рег. № СН6636ВА в с.Крушаре по ул. „Георги Димитров“, с поставено фолио на предните странични стъкла на предните две врати, което ограничава видимостта чрез намалена прозрачност през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя.

Съгласно нормата на чл.105, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за 3 ограничаване на видимостта през челното, страничните и задното стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, какъвто е процесния случай. Нарушението по този текст е съставомерно в две хипотези – когато е ограничена видимостта през челното, странични стъкла или когато е намалена тяхната прозрачност.

Съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗДвП намаляване прозрачността на стъклата по ал.

1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

Забраната по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации съгласно разпоредбата на чл.105, ал.3 от ЗДвП. От показанията на св. Д. Г. се установява по несъмнен начин, че действително предните странични стъкла на проверявания автомобил са били затъмнени, чрез поставено фолио, именно това е бил и поводът полицейските служители да спрат за проверка водача.

Ссъдът счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че е следвало да бъде измерена стойността на светлодопустимостта на фолиото със съответните уреди.

Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая жалбоподателят не е представил доказателства, че поставеното от него фолио отговаря на техническите предписания по т.6.3.1. 1. 1. от Правило № 43, т.е че по отношение на поставеното фолио на предните странични стъкла на проверяваното МПС е било налице изключението посочено в чл.105, ал.3 от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че постановеното от него фолио отговаря на техническите предписания, т.е че намалената прозрачност на стъклата е била в нормите посочени по горепосочената точка на Правило № 43, оборвайки доказателствената сила на установеното с АУАН, обвързваща съда. Такива доказателства обаче не са представени. По отношение на твърдението за измерване на светлодопустимостта на поставеното фолио, съдът следва да уточни, че в Правило № 43 се съдържа Приложение 3, озаглавено „Общи условия при изпитванията“, а в т.6 от същото озаглавено като „Изпитване на устойчивостта на светлинно излъчване“ са описани методите на изпитване, частите подлежащи на изпитване, методиката, индексите на значимост и тълкуването на резултатите.

4

Действително според т.6.3.1. 1. 1. от Правило № 43 общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. Нито в посоченото Правило № 43, нито в ЗДвП и в ППЗДвП не е предвидено, че преценката за намалена прозрачност се извършва със специални средства и начини от полицейските служители извършващи преценка при установеното нарушение. Посочените параметри касаят техническите показатели на автомобила, на които трябва да отговарят МПС по определените от производителя изисквания за експлоатация.

Съдът счита, че правилно административнонаказателната отговорност на извършеното нарушение по чл. 105, ал.1 от ЗДвП. е била ангажирана жалбоподателя за

По отношение на второто установено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът също счита, че правилно е описано, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление.

Съгласно законовото изискване в чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП по пътя трябва да се движат само технически изправни превозни средства. Съгласно чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, се разрешава движението на пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените. Както в АУАН, така и в процесното НП, е описано, че ограничаването на видимостта на водача към пътя е посредством поставено фолио, довело до ограничаване на прозрачността на тези стъкла и намаляване видимостта на водача. Установеното при проверката наличие на фолио върху стъклата на предните две врати на автомобила, автоматично прави автомобила технически неизправен по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП , тъй като формално не отговаря на изискванията на стандартизационните документи.

Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно установената значителна неизправност на автомобила съгласно това облепяне на стъклата и че това представлява незначителна техническа изправност съгласно т.3, т.3.1, т.3.2 от Приложение 5 към Наредба Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за 5 техническа изправност на ППС. Правило № 43 на ИКЕ на ООН посочва Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства, както и че се допуска поставянето на пластмасов материал при остъкляването на автомобила, но този материал следва да отговаря на изискванията на цитираното правило.

Съгласно т. 6. 1 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН, всички материали за остъкляване, в т. ч. и тези за производството на странични стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. В т. 6. 2 се посочва, че материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат и достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство. Когато определените изисквания за прозрачност на стъклата са намалени, това прави превозното средство неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП .

В случая от жалбоподателя не е установено нито, че не е имало поставено фолио, а автомобилът е с фабрично поставени стъкла, нито че поставеното фолио отговаря на техническите предписания за безопасно остъкляване. Следователно не се установява, че използваният материал е с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на жалбоподателя. Такива доказателства не са представени.