Решение № 69 от 05.06.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Оряхово, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100037 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Г. М. Д. с ЕГН:********** с адрес: с. Лесковец, общ. Оряхово, обл. Враца ул. «Александър Стамболийски» №16, чрез адв. В. В. от АК-Враца, с която е предявил против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ №25, ет.5, представлявано от Б.К.Б – Управител, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №max_300911056 от 03.04.2025г. е нищожен, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №max_300911056 от 03.04.2025г., сключен с ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: 201513004 гр. София, като кредиторът не му е връчил препис от сключения договор, както и погасителен план към него.

Сочи, че с покана за доброволно изпълнение, ответното дружество го кани да изпълни задълженията си по договора за кредит, а именно да върне сумата в размер на 849,87 евро или левовата им равностойност от 1662,20 лева. Ищецът счита, че недължи нищо повече от реално получената главница по договора по следните причини:

На първо място се твърди, че сключеният с ответника договор за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, във вр. чл.22 от ЗПК, поради неправилно посочване на ГПР в договора за кредит, тъй като в него не са включени два вида такси, предвидени в чл.9, ал.1 и ал.2 от договора, а именно такса бързо разглеждане на искането и такса динамично плащане по кредита.

1

Сочи се, че тези две такси представляват такси за отпускане и усвояване на кредита, което противоречи на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

На следващо място се излагат доводи, че съгласно константната съдебна практика на всички съдилища в Република България и в Решение на СЕС /С 714/2022 г./ изрично се приема, че неточното посочване на ГПР в договорите за потребителски кредити се приравнява на непосочен ГПР и следователно това влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Релевира се, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.19, ал.1 от ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксите – „Бързо разглеждане” и „Динамично плащане”, чиято обща стойност е повече от размера на отпуснатата главница по кредита.

Поради това, че тези такси не са включени в размера на ГПР се сочи, че следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, което е създало неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР.

Твърди се, че нищожността на клаузата, относно размера на ГПР от спорния договор за кредит има, съгласно чл. 22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка, а също така представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Моли се, съда да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да признае за установено в отношенията между страните Г. М. Д. с ЕГН:********** и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК:

201513004 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №max_300911056 от 03.04.2025г. е нищожен, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Сочи се, че всички твърдения в исковата молба са неверни и неоснователни.

Релевира се, че на 03.04.2025 г. е сключен договор за кредит № 300911056 между „Би енд Джи Кредит“ ООД – „кредитор” и Г. М. Д. – „кредитополучател”, като кредиторът е предоставил финансиране, а кредитополучателят е поел задължение да върне кредита при договорените условия.

Твърди се, че договорът отговаря на всички изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и в него няма неравноправни клаузи.

Според ответника клаузите в договора са индивидуално уговорени, защото са подписани от кредитополучателя, който е имал възможност предварително да се запознае с условията. Именно, поради това се сочи, че не 2 е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП.

Относно годишния процент на разходите (ГПР) се излагат доводи, че в договора ясно са посочени ГПР – 59,56% и обща дължима сума – 894 лв., като има погасителен план с разбивка на вноските, както и Стандартен европейски формуляр (СЕФ) с информация за кредита.

Дори да има неточност в ГПР, според ответника това не прави договора недействителен, а може да засегне само отделни клаузи.

Сочи се, че кредитополучателят е получил пълна преддоговорна информация, съгласно изискванията на закона и европейската директива.

По отношение на допълнителната услуга „Динамично плащане“ се твърди, че това е доброволна услуга, поискана от кредитополучателя, която не е условие за отпускане на кредита, а след отказ на ищеца услугата е премахната и не се претендира плащане за нея.

Релевира се, че по кредита се претендират само главницата, договорната лихва и законна лихва за забава при просрочие.

Счита се, че договорът е валиден и законосъобразен, като не са нарушени разпоредбите на ЗПК и няма основания за обявяване на договора за недействителен.

Моли се съдът да постановите решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото Договор за кредит №MAX_300911056 от 03.04.2025г., сключен между ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: 201513004 гр. София – „кредитор“ и ищеца Г. М. Д., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на 700 лв.

/седемстотин лева/, като е поел задължение да я върне в срок от 12 месеца, а именно до 03.04.2026г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 47.76 % и ГПР 59,56 %, като дължимата лихва за целия период е в размер в размер на 194,00 лв. /сто деветдесет и четири лева/.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която се установява, че размерът на посочения в Договор за кредит №MAX‐ _300911056 от 03.04.2025г. – 59,56 ℅, не съответства на действителния такъв, изчислен от вещото лице в размер на 59,73℅. Освен това, в случай, че при изчислението на ГПР се включи и предвидената в чл.10, ал.1 от договора такса „Експресно обслужване”, то неговият размер ще стане 477,64℅. Според 3 вещото лице, ищецът не е правил плащания за погасяване на кредита, като към 14.04.2026г. общият размер на задължението му кредита е 927,72 евро или 474,32 лева, от които 357,90 евро или 700 лева – главница; 99,19 евро или 194 лева – договорна лихва и 17,24 евро или 33,72 лева – лихва за забава.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, твърденията си за недействителност на Договор за потребителски кредит №max_300911056 от 03.04.2025г., сключен с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: 201513004 гр. София .

В тежест на ответника е да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

С доклада по делото, обективиран в Определение №143 от 06.03.2026г., съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит №max_300911056 от 03.04.2025г., в който са предвидени такси за допълнителни услуги – „Бързо разглеждане” и „Динамично плащане”.

Предявеният иск е допустим, като предявен от субект с правен интерес.

Разгледани по същество искът е основателен.

Съдът приема, че процесният Договор за кредит №MAX_300911056 от 03.04.2025г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за кредит №MAX‐ _300911056 от 03.04.2025г..

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за 4 потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит.

В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.

Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 59,56 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.

Това е така, тъй като видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза ГПР по Договор за кредит №MAX_300911056 от 03.04.2025г. е в размер на 59,73 ℅, а в случай, че при изчислението му бъде включена и предвидената в чл.10, ал.1 от договора такса „Експресно обслужване”, то неговият размер ще стане 477,64℅.