Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4119 от 06.12.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 20319/2021
Вид
Решение № 4119
Подписан
06.12.2022
В сила
11.05.2023
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4119 гр. Пловдив, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330120319 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Банка ДСК” АД – гр. София, моли съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че тя, в качеството й на *********** по закон на З. И. К.

(преживяла ********* на починалия й **** А. И. Я.) му дължи следните суми до размера на притежавания от нея *** ********** дял от ************, а именно: сумата 409,88 лева главница, произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от ***********, сключен между праводателя на ищеца („Банка ДСК“ ЕАД – гр. София) и ************* на ответницата (З. И. К.), в качеството на **********, и лицето Б. Р. И., в качеството на *************, сумата 99,80 лева – неплатена договорна лихва за периода ********** – **********, сумата 30,33 лева – неплатена санкционираща лихва за периода ********** – **********, сумата 73, 21 лева – законна лихва за периода *********** – *********, сумата 30 лева – разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от ********* до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата, заедно с лицата З. А. К., М. А. К., М. И. К. и Б. Р. И., да заплатят солидарно на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №*************, издадена по частно гр. дело № ******* по описа на ПРС – ІІ бр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение само за производството по настоящето дело.

Ответницата Р. М. К. от гр. П., чрез ************ адв. Д. А., оспорва иска и моли 1 съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в молба, имаща характер на писмена защита, съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е ********* по закон на З. А. К., ЕГН **********, бивш жител на гр. П., починала като ******** на ******** (преживяла ******** на ****** й А. И. Я., починал на *********), като освен ответницата З. А. К. е оставила като ************* и ********** М. И. К. и ******** (****** и А. И. Я., родени по време на брака им) – З. А. К. и М. А. К., както и , че между *********** на ищеца („Банка ДСК“ ЕАД – гр. София) и ********** на ответницата (З. И. К.), в качеството на *********, и лицето Б. Р. И., в качеството на ***********, в гр. П. на ************ е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **********, издадена по частно гр. дело № ********** по описа на ПРС – ІІ бр. състав, е било разпоредено ответницата, заедно с лицата З. А. К., М. А. К., М. И. К. и Б. Р. И., солидарно да заплатят на ищеца сумата 1 639,53 лева - главница, сумата 399, 19 лева – неплатена договорна лихва за периода ************ – **********, сумата 121,33 лева – неплатена санкционна лихва за периода *********** – *********, сумата 292, 84 лева – обезщетение за забава за периода ********** – ***********, сумата 120 лева – разход при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението в съда – ********** до окончателното й погасяване, както и разноските по заповедното производство за държавна такса в размер на 51, 46 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Тъй като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта.

Както вече бе посочено, Договорът за кредит за текущо потребление и поръчителство е бил сключен с *************** З. И. К., а ******** на ответницата по настоящето дело е лицето З. А. К. – без от страна на ищеца да са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че ************* е същото лице като ******** на ответницата – поради което, доколкото не се установява ответницата да е ************ на *********** З. И. К., съдът намира, че тя не следва да отговаря за задълженията по Договора на лицето З. И. К., а оттук – че това само по себе си е достатъчно основание искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Дори да се приеме, че ************* и ********** на ответницата са едно и също лице (доколкото макар и с различни имена двете имат един и същи ЕГН), ищецът въпреки многократно дадената му възможност не е представил в оригинал Погасителен план – 2

Приложение № *** към Договора за потребителски кредит и поръчителство, поради което и с оглед разпоредбата на чл.190, ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК съдът намира, че поради създадените от ищеца пречки за събиране на доказателства, следва да се приеме, че не се установява *********** на ответницата/************** по Договора да е останала да дължи неизплатени суми по него след *******, а оттук – ответницата да дължи суми на ищеца за задълженията на ************* й до размера на притежавания от нея **** ********** дял от З. К., поради което искът се явява неоснователен и недоказан и да се отхвърли и на това основание.

На ********** на ответницата адв. Д. А. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представлявана от *************** В. М. С. и *************** Д. Н. Н., със съдебен адрес: гр. П., ул.

„***********“ № *, ********* С. Д., против Р. М. К., ЕГН: **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „********“ № ***, ет.***, ап.***, представлявана от ***************** адвокат Д. Ц. А., със служебен адрес: гр. П., ул.

“**************” № ****, ет.***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване на установено по отношение на ответницата, че тя, в качеството й на ************* по закон на З. И. (А.) К., ЕГН **********, бивш жител на гр. П., починала като ******* на ******** (преживяла ******* на починалия й ***** А. И.

Я.), дължи на ищеца следните суми до размера на притежавания от нея ***** ******** дял от ******** й, а именно: сумата 409, 88 лева - главница, произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от *************, сключен между праводателя на ищеца („Банка ДСК“ ЕАД – гр. София) и *********** на ответницата (З.

И./А. К.), в качеството на *************, и лицето Б. Р. И., в качеството на **************, сумата 99,80 лева – неплатена договорна лихва за периода ************ – ************, сумата 30,33 лева – неплатена санкционираща лихва за периода ********* – ***********, сумата 73, 21 лева – законна лихва за периода ************* – *********, сумата 30 лева – разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от *********** до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата, заедно с лицата З. А. К., М. А. К., М. И. К. и Б. Р. И., да заплатят солидарно на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №***********, издадена по частно гр. дело № * по описа на*************** ПРС – ІІ бр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

СЛЕД влизане в сила на Решението да се върне на ПРС – ІІ бр. състав частно гр. дело № ********, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от настоящето Решение, А НА ПРС – V гр. състав – частно гр. дело № ***********.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответницата – адвокат Д. Ц. А., с посочения служебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4