Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1357 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 571/2025
Вид
Определение № 1357
Подписан
08.05.2025
В сила
08.05.2025
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1357 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500571 по описа за 2025 година

Обжалвано е определение на РС-Пловдив №15768/17.12.2024г. по гр.д.

№16210/2024г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в,с което е оставена без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист за сторените разноски в заповедното производство между страните.Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателя С. Ч. и моли същото да се отмени и да се издаде изпълнителен лист за разноските в заповедното производство.

В срока е постъпило възражение на частната жалба,с което ответника по жалбата счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Обжалвано е и определение №1480/01.02.2025г. по гр.д.№16210/2024г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя С. Ч. за изменение на определението в частта за разноските и се иска постановяване на друго,с което разноските за заповедното производство да се редуцират до размер на 50лв.

В срока е постъпил отговор на частната жалба,с който ответника по жалбата счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.09.2024г. от жалбоподателя С. Ч. е било депозирано пред РС-Пловдив заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.Съдът е издал заповед за изпълнение,но на 25.09.2024г. длъжникът е изплатил трудовото възнаграждение на заявителя.Трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 11.08.2024г.В трудовия договор,сключен между страните,е посочено,че изплащането на трудовото възнаграждение става еднократно до 25-то число на следващия 1 месец.Тъй като правоотношението е прекратено през м.август,то падежът на плащане на трудовото възнаграждение е следвало да стане до 25-то число на м.септември.Видно от представените доказателства,а и този факт не се оспорва от заявителя,плащането е станало в срока до 25-то число на м.септември.Следователно длъжникът не е изпаднал в забава,тъй като е превел дължимото трудово възнаграждение на заявителя на дата,която е в срока за плащане.Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение се явява преждевременно подадено и като такова правилно съдът е приел,че плащането е извършено в срок и е обезсилил заповедта за изпълнение.Съдът обаче е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за извършените в заповедното производство разноски.Това е правилно,тъй като плащането на задължението е извършено в срок и разноски по заповедното производство не се дължат,тъй като длъжникът не е дал повод за завеждане на заявлението в съда.Следователно определението,с което е отказано издаването на изпълнителен лист за разноските в заповедното производство е правилно и същото следва да се потвърди.

По отношение на частната жалба в частта за разноските,настоящата инстанция намира и него за правилно и законосъобразно и също следва да го потвърди поради следното:

Между адв.Р. П. и дружеството-довереник е бил сключен договор за правна защита и съдействие,като дружеството е заплатило хонорар за процесуална защита на адв.П. в размер на 400лв.Изрично в договора е записано,че сумата е договорена и е заплатена.Съгласно НМРАВ адвокатското възнаграждение е в минимален размер,поради което не следва да се редуцира неговия размер,още повече че същото е изплатено.При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира,че следва да потвърди обжалваното определение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №15768/17.12.2024г. по гр.д.№16210/2024г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1480/01.02.2025г. по гр.д№16210/2024г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3