Решение № 3522 от 06.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3522 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100501658 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 16283/10.10.2023 г. по гр.д. № 12780/2023 г. на СРС, 157 състав, съдът е осъдил С. Б. Н. да заплати на И. К. Н. на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 1248,00 лева, с която И. К. Н. се е обеднила, а С. Б. Н. се е обогатил без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.03.2021 г., до окончателното изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от И. К.

Н. срещу С. Б. Н. осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 322,00 лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата за периода 25.08.2020 г. – 09.03.2023 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил С. Б. Н. да заплати на И. К. Н. сумата от 437,20 лева, представляващи разноски в производството. На основание чл.

78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил И. К. Н. да заплати на С. Б. Н. сумата от 93,73 лева, представляващи разноски в производството.

С Определение № 41622/21.11.2023 г. по гр.д. № 12780/2023 г. на СРС, 157 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е допълнил решението си, като в частта за разноските е осъдил И. К. Н. да заплати на С. Б. Н. сумата от още 306,27 лева, представляващи разноски за производството за адвокатско възнаграждение.

Срещу осъдителната част на решението е постъпила въззивна жалба от ответника по иска – С. Б. Н.. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че още с отговора на исковата молба е направено възражение, че в хода на гр.д. № 24126/2019 г. на СРС, по което е постановено Решение № 57777/04.03.2020 г., С. Б. Н. не е бил надлежно представляван и не е могъл да се защити лично по предявения от „Топлофикация 1

София” ЕАД иск. Поддържа се, че е подадена молба за отмяна на горецитираното съдебно решение. Сочи се, че при възобновяване на производството по гр.д. № 24126/2019 г. на СРС и отхвърляне на иска на „Топлофикация София” ЕАД срещу С.

Б. Н. извършеното от ищцата И. К. Н. плащане не би било обогатяващо по отношение на ответника С. Б. Н., тъй като няма да е извършено за погасяване на задължения на ответника. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част и отхвърляне на иска. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата И. К. Н. е подала в законоустановения за това срок отговор, с който оспорва въззивната жалбата. Поддържа, че по делата си с „Топлофикация София” ЕАД С. Б. Н. е бил надлежно представляван, като същият е знаел за делата.

Сочи, че С. Б. Н. е подписал споразумителен протокол от 11.12.2017 г., в който е изявил съгласие заедно с майка си и брат си да погаси съществуващи задължения към „Топлофикация София” ЕАД. Твърди, че от доказателствата по делото е видно, че С.

Б. Н. и М. Б. Н. са единствени наследници на Е. Н. с квоти от по ½. Твърди, че е установено също така, че И. К. Н. е заплатила на „Топлофикация София” ЕАД установеното с Решение № 57777/04.03.2020 г. по гр.д. № 24126/2019 г. на СРС, 35 състав, задължение в общ размер от 2496,13 лева. Поддържа, че половината от това задължение се е припадало на С. Б. Н.. Твърди, че по делото успешно е доказано, че И.

К. Н. и семейството й не са живели в топлоснабдения имот, а на друг адрес – гр.

София, ул. ****. Предвид изложеното моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част. Претендира разноски по делото.

Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е подадена частна жалба от И. К. Н., с която се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен.

Твърди се, че СРС не е обсъдил доводите на И. К. Н. за това да не се изменят присъдените разноски с решението. Моли се да се вземат предвид доводите, изложени в отговора, подаден по реда на чл. 248 ГПК пред СРС. Твърди се, че при липса на представен договор за правна защита, то не може да се приложи чл. 7, ал. 2 НМРАВ.

Поддържа се, че в случая само е представено едно общо пълномощно. Твърди се, че освен това в първата инстанция своевременно е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна, което възражение СРС не е взел предвид и е допуснал процесуално нарушение. Твърди се, че освен това делото не е с правна и фактическа сложност. Предвид изложеното се моли да се отмени изцяло обжалваното определение като неправилно.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от С. Б. Н., в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно. Твърди се, че е несъстоятелно твърдението на частната жалбоподателка, че е налице неравнопоставеност на страните по делото. Твърди се, че ЗА не изисква писмена форма на договора за правна помощ, като според чл. 36, ал. 1 ЗА възнаграждението на адвоката не може да бъде по-малко от определеното с наредбата на Висшия адвокатски съвет. Поддържа се, че за присъждане на разноските, се изисква само същите да са реално сторени. Твърди се, че представените доказателства доказват сключването на договор за правна помощ. Поддържа се, че адвокатско възнаграждение се дължи за защитата по всеки иск. Твърди се, че дори и да се прави възражение за прекомерност, то съдът не може да слезе под минималните размери по НМРАВ.

Поддържа се, че в срока за отговор на исковата молба е взето изрично становище по отхвърления иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който е с различен правопораждащ фактически състав от уважения иск. Поддържа се, че определението на СРС е съобразено с практиката на ВКС. Предвид изложеното се моли да се потвърди обжалваното определение.

По въззивната жалба на С. Б. Н.:

2

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалвана осъдителна част.

По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД. За уважаване на този иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ собственото си обедняване, 2/ обогатяването на ответника и 3/ връзката между двете имуществени състояния, породени от един и същи юридически факт или от обща група от факти, 4/ размера на обедняването и обогатяването.

По делото безспорно се установява, че с Решение № 57777/04.03.2020 г. по гр.д.

№ 24126/2019 г. на СРС, 35 състав, съдът е признал за установено по отношение на С.

Б. Н., че същият дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 661,97 лева, представляващи цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.

05.2016 г. – м. 04.2017 г., сумата от 21,50 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г., ведно със законната лихва от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 85,72 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 30.01.2016 г. – 03.01.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2617/2019 г. на СРС, 35 състав.

Със същото решение е признато за установено, че М. Б. Н. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 661,97 лева, представляващи цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г., сумата от 21,50 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода м.

05.2016 г. – м. 04.2017 г., ведно със законната лихва от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 85,72 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 30.01.2016 г. – 03.01.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2617/2019 г. на СРС, 35 състав.

От Решение № 57777/04.03.2020 г. по гр.д. № 24126/2019 г. на СРС, 35 състав, е видно, че същото е постановено за недвижим имот, придобит от Е. Н., с нотариален акт № 121/1999 г. От материалите по настоящото дело е видно, че Е. Н. е придобила с Нотариален акт № 121, том I, рег. № 9700, дело № 121/1999 г. на нотариус Р.Б. апартамент № 41 с адрес в гр. София, ж.к. „Младост 1”, бл. ****. Същият апартамент № 41 е бил продаден от Е. Н., М. Н. и С. Н. с Нотариален акт № 15, том VI, рег. № 21557, дело № 930/11.12.2017 г. на нотариус В.И..

От приложено по делото удостоверение за наследници е видно, че след смъртта си на 10.03.2018 г. Е. Н. е оставила като свои наследници по закон само синовете си С.

3

Б. Н. и М. Б. Н..

Горецитираното Решение № 57777/04.03.2020 г. по гр.д. № 24126/2019 г. на СРС, 35 състав, е влязло в сила. След приключване на първоинстанционното производство по настоящия спор е постановено Решение № 157/11.03.2024 г. по гр.д. № 4443/2023 г. на III Г.О. на ВКС, прието като доказателство по делото от въззивния съд. С Решение № 157/11.03.2024 г. по гр.д. № 4443/2023 г. върховните съдии са оставили без уважение молбата на С. Б. Н. за отмяна на Решение № 57777/04.03.2020 г. по гр.д. № 24126/2019 г. на СРС, 35 състав. Следователно не се е стигнало да възобновяване висящността на правния спор между С. Б. Н. и „Топлофикация София” ЕАД. Тоест С. Б. Н. продължава да е обвързан по отношение на „Топлофикация София” ЕАД от силата на пресъдено нещо, формирана с Решение № 57777/04.03.2020 г. по гр.д. № 24126/2019 г. на СРС, 35 състав, според което С. Б. Н. е длъжник „Топлофикация София” ЕАД за сумите, установени от СРС, 35 състав, по гр.д. № 24126/2019 г.

Въззивният съд споделя изводите на СРС, че са налице и всички останали предпоставки за уважаване на осъдителния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен от И. К.

Н. срещу С. Б. Н..

В хода на първоинстанционното производство е установено, че И. К. Н. и „Топлофикация София” ЕАД са сключили на 25.08.2020 г. споразумение за погасяване на всички задължения, установени с влязлото в сила Решение № 57777/04.03.2020 г. по гр.д. № 24126/2019 г. на СРС, 35 състав. В споразумението е посочено, че общо дължимата сума е 2496,13 лева към датата на споразумението. Общо дължимата сума отговаря на задълженията по споразумението отговаря на сбора на дължимите от С. Б.

Н. и М. Б. Н. суми към „Топлофикация София“ ЕАД съгласно Решение № 57777/04.03.2020 г. по гр.д. № 24126/2019 г. на СРС, 35 състав.

По делото безспорно е установено, че сумата от 2496,13 лева е била изплатена на „Топлофикация София” ЕАД, за което И. К. Н. е представила касови бележки.

Фактът, че плащането е извършено от ищцата И. К. Н. не е оспорван от страна на С. Б.

Н. в преклузивния срок за отговор на исковата молба.

По делото е представено удостоверение от САК, от което е видно, че М. Б. Н. и И. К. Н. са регистрирали адвокатските си кантори на един и същ адрес, а именно – в гр. София, ул. ****. Тоест действително по делото не са установени възраженията на С. Б. Н., че ищцата и семейството й са пребивавали в апартамент № 41, във връзка с който е постановено Решение № 57777/04.03.2020 г. по гр.д. № 24126/2019 г. на СРС, 35 състав. Няма никакви доказателства в подкрепа на възраженията от отговора на исковата молба, ангажирани от страна на ответника С. Б. Н..