Решение № 4612 от 18.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4612 гр. В., 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20243110104995 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от С. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес в гр. В. срещу „ДЗИ-О.з. ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище ************* искове с правно основание 405, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 6372.60 лева – остатък от дължимо обезщетение по застраховка „Каско +" № **************, със срок на действие от 18.05.2019 г. до 17.05.2020 г., от общо 12372.60 лева, за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 14.09.2019г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил „Х.", модел „С.а" с peг. № *********Р, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на исковата молба 24.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 2166.19 лева, обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.04.2021 г. до датата на завеждане на иска в съда 24.04.2024г..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица № **************. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца - „Х.", модел „С.а" с рег. № ********* застрахован при ответника по застраховка „Каско +", със срок на действие от 18.05.2019 г. до 17.05.2020 г.. Автомобилът бил оценен на стойност 25 000 лева. На 14.09.2019 г. около 07:40 часа в град В., на бул. В.Л." на около 200 метра преди кръстовището с *********настъпило пътно - транспортно произшествие между собствения на ищеца и управляван от сина му Г.С. Г., лек автомобил марка „Х.", модел „С.а" с peг. № *********Р и лек автомобил С. с per. № **********Р, управляван от Л.Л.К.М.. В резултат на удара, по предната част на собствения на ищеца лек автомобил били нанесени вреди, на обща стойност от около 12 000 лева, състоящи се в деформация на предния капак, предната броня, десния фар, десния преден калник, предния десен подкалник, основата на предния десен калник, челното стъкло, резервоара за стъклоумивател, разширителния съд на радиатора, лявата рамка на вратата, преден ляв предпазен колан, въздушна възглавница на шофьорската седалка, въздушна възглавница под волана, предната дясна гума, кората под двигателя и декоративната решетка. Уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис на претенция по щета № **********. С писмо с изх. № 0-92-14382/07.10.2019 г. ответното дружество противопоставило на ищеца отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, като се позовало на разпоредбата на чл. 9.5.1. от Раздел II на Общите условия по застраховка „Каско +", предвиждаща задължение за застрахования незабавно да уведоми 1 всички компетентни органи и изпълни всички свои задължения по Закона за движение по пътищата. Сочи, че след постановения отказ от застрахователя за изплащане на обезщетение, ищецът е предявил правата си по съдебен ред, като между страните е проведено производство по гр.д. № 3027/2021г. по описа на ВРС. По реда на инстанционния контрол, с Решение № 50 от 29.01.2024 г., постановено по гр. дело № 1464/2023 г., Върховен касационен съд осъдил ответното дружество да му заплати сумата от 6000.00 лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 12 372.60 лева по застраховка „Каско клауза „Пълно каско" по застрахователна полица № ************** за имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Х.", модел „С.а" с per.

******** настъпили от застрахователно събитие на 14.09.2019 година, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 611.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница 6000.00 лева за периода от 07.10.2019 година до 07.10.2020 година. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 12372.60 лева, като след приспадане на присъденото обезщетение, застрахователят му дължал сумата в размер 6372.60 лева. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и обезщетение за забава от 24.04.2021 г. до датата на завеждане на иска в съда 24.04.2024г..

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по сключен застрахователен договор „Каско на МПС” за процесния автомобил, обективиран в полица „Каско +" № **************, със срок на действие от 18.05.2019 г. до 17.05.2020 г.. Възразява, че претенциите са погасени по давност, като се позовава на Тълкувателно решение № 3/2016 по тълк.д. № 3/2016 год. на ОСГТК на ВКС. В условията на евентуалност сочи, че полицата е била сключена при условията на „Официален сервиз" на застрахователя, която клауза дава право на застрахования собственик, при нанесени частични щети по застрахования автомобил, да се ползва от услугите за ремонт в сервиз, който е официален представител на съответната марка МПС и с който ответното дружество има сключен договор, на основание Раздел II: Каско, т. 3.1.1. ОУ. Оспорва и дължимостта на акцесорните претенции. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото е прието, че към 14.09.2019г. по отношение на лек автомобил марка „Х.", модел „С.а" с peг. № *********Р е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско +", обективиран в полица № **************, със срок на действие от 18.05.2019 г. до 17.05.2020 г, че при ответника е ответника е заведена щета № ********** във връзка с настъпило на 14.09.2019г. застрахователно събитие, по която е постановен отказ от изплащане на обезщетение, че между страните е проведено производство по гр.д. № 3027/2021г. по описа на ВРС, че с Решение № 50 от 29.01.2024 г., постановено по гр. дело № 1464/2023 г., Върховен касационен съд осъдил ответното дружество да му заплати сумата от 6000.00 лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 12 372.60 лева по застраховка „Каско клауза „Пълно каско" по застрахователна полица № ************** за имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Х.", модел „С.а" с per. ******** настъпили от застрахователно събитие на 14.09.2019 година, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 611.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница 6000.00 лева за периода от 07.10.2019 година до 07.10.2020 година.

О т застрахователна полица е видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 25 000 лева, при застрахователна премия 1132.20 лева.

Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.

Съобразно заключението по допуснатата САТЕ, вещото лице приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Описзаключение по щета ************ г. и видими на предоставения снимков материал, а 2 именно: Преден капак, Предна броня, Фар десен, Калник преден десен, Подкалник PVC преден десен, Основа преден калник десен, Челно стъкло тонирано, Резерв.стъклоумивател, Разш.съд радиатор, Рамка врати лява, Предпазен колан преден ляв, Въздушна възглавница шофьор, Въздушна възглавница под.волан, Гума предна дясна “Hankok” 215/50/17 ventus concept V3 dot 3118 6mm, Кора под двигател, Решетка декоративна полиране. Общият размер на пазарната стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие, на вредите /труд, части, материали/ нанесени на процесния лек автомобил, описани в Опис заключение по щета № 44010311907585 възлиза на 12 576.49 лв.

В случая, между страните е проведено производство по гр.д. № 3027/2021г. по описа на ВРС, приключило с положително за ищеца решение, с което предявеният частичен иск е уважен.

Видно от Решение № 50/29.01.2024 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, по гражданско дело № 1464 по описа за 2023 г., „ДЗИ-О.з. ЕАД е осъдено да заплати на С. Г. Г. сумата от 6000.00 лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 12 372.60 лева по застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“ по застрахователна полица № ************** за имуществени вреди на собствения му лек автомобил „Х.", модел „С.а" с peг. № ********* настъпили от застрахователно събитие на 14.09.2019 година, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска 09.10.2020 година до окончателното изплащане на сумата и сумата от 611.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница 6000.00 лева за периода от 07.10.2019 година до 07.10.2020 г..

Съгласно ТР 3/2016/22.04.2019г., т.2 на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Не се преклудират правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и овехтели части.

В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС

- Решение

№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение 3

Разпечатката съдържа 25 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a295409c-3198-4a4b-8d0c-004090e38c6a