Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 27.09.2019, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Административно наказателно дело 161/2019
Вид
Решение № 81
Подписан
27.09.2019
В сила
01.11.2019
Състав
АТАНАСКА СТОЯНОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 ал.1 т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 461,т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 461,т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483,ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането

Р

Е Ш Е Н И Е № 81 гр. Пещера 27.09.2019 г.

В И М ЕТ О Н А Н А Р О

Д А

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав в публично заседание на дванадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

АТАНАСКА ПАВЛОВА

При секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното дело от съдия Павлова АНД № 161 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №19-0315-000293/04.06.2019г. на Началник Група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, от жалбоподателя С.П.С., ЕГН ********** ***, с което му е наложена глоба в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не се явява и адв. М.. В подадената до съда жалба твърдят, че не е посочено времето на извършване на нарушението, което обосновавало нарушение на чл. 42 т.3 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 от ЗАНН, като алтернативно претендират за маловажност на случая, и искат отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище, в което са изложени подробно доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правят доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

На жалбоподателя е съставен на 16.04.2019г. от актосъставителя К.Г.-мл. автоконтрольор при РУ Пещера, Акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 766083 за това, че на

16.04.2019г. около 18:10 часа в гр. Брацигово, по ул.“Трети март“ № 67, като водач на л. а. – Опел с рег.№РВ 6516 РК, негова собственост извършва следното нарушение- управлява автомобил, който е регистриран на територията на РБългария, не е спрян от движение, във връзка с чието притежание не може да представи валиден и действащ договор за ЗЗГО на автомобилистите за 2019 г. към момента на проверката. Посочено е че е нарушена разпоредбата на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ.

Актът е съставен в присъствието на нарушителя, като същият го е подписал без възражения. В тридневния срок от връчването също не е депозирал възражения.

Актосъставителя е посочил и че изземва като доказателства - АУАН №766082.

Въз основана акта е съставено и обжалваното наказателно постановление №19-0315-000293/04.06.2019г. на Началник Група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, с което С.П.С., ЕГН ********** ***, му е наложена глоба в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ.

В обстоятелствената част на постановлението е възпроизведено дословно посоченото в акта нарушение, като е посочено и нарушената норма на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ. Нарушителят е санкциониран с посочена норма по чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от Кодекса за застраховане/КЗ/.

По делото е разпитан актосъставителя

–св. К. Г. и св. А.Г., които установявят, същата фактическа обстановка изложена в акта.

Съдът кредитира показанията на св. Г. и Г.,полицейски служители, тъй като същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства-АУАН Серия Д № 766083 / 16.04.2019г., а и не откри мотив същите да са предубедени и заинтересовани. Малките неточности в показанията им съдът отдава на времето, което е минало от датата на установяване на нарушението, както и че същите ежедневно съставя актове и извършва проверки.

При пълен и всестранен анализ на събраните гласни и писмени доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи :

Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Жалбоподателят е привлечен към административно наказателна отговорност за това, че като собственик на лек автомобил, регистриран на територията на Р България и който не е спрян от движение, не е притежавал валиден договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност/ ЗЗГО/ за автомобилисти.

Фактическите констатации за липса на сключен към момента на проверката валиден договор за задължителна застраховка се установяват от гласните доказателства и приетите по делото писмени доказателства. Следва да се посочи че и липсата на валиден договор за ЗЗГО за автомобилисти не се и оспорва от самия жалбоподател.

Посоченото нарушение субсумира състава на нормата на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ.

Съдът не възприема като неточност в акта, транспонирна и в НП, „около 18 :10 часа“ - посочен час на нарушението, тъй като се касае за бланка, а и няма как полицейските служители да посочат точния час и минута, в който са спрели жалбоподателя и констатирали нарушението.

Последното е и ирелевантно предвид, че се сочи място и дата, а претенцията за точен час и минута не е сред задължителните реквизити на чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Последното по никакъв начин не пречи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е привлечен в това му качество и съответно санкциониран. Следва да се отбележи и че жалбоподателят не е вписал възражения в Акта, не и депозирал такива и в установения 3-дневен срок, а едва с въззивната жалба.

Последното е резонно по отношение на позицията му, като в случая съдът я намира единствено за защитна.Ето защо възраженията на защитата – за неточонст при посочване на датата на нарушението и ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, съдът намира за неоснователни.

От друга страна съдът не възприема и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че случаят е маловажен. Твърдението му не е подкрепено от каквито и да било доказателства. Изложени са твърдения, че нарушението било с ниската степен на обществена опасност и липсата на вредни последици. Описателната част на материалната норма визира бездействие на собственика на процесното МПС по отношение на задължението му в това си качество да сключи договор за ЗЗГО за процесния автомобил. И това бездействие правилно е прието като форма на изпълнително деяние на нарушението по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като жалбоподателят е собственик и не е сключил договор за ЗЗГО. Още с проекта на новия КЗ изключително активно в публичното пространство се постави въпроса за задължението за сключване на договор за ЗЗГО. Законодателят не изисква дори автомобилът да е бил управляван, т.е. да е бил в движение.

Собствениците на автомобили носят административно наказателна отговорност за несключване на ЗЗГО, дори и когато автомобила е в покой. Ако управляват автомобила те носят отговорност и за това, че управляват автомобила без сключена валидна ЗЗГО. Предвид на което Съдът намира, че случаят не е маловажен.

При определяне вида и размера на санкцията административнонаказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.

27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, като е преценил тежестта на нарушението, което е извършено.

Въз основа на установените факти съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон, както и че събраните в административнонаказателното производство доказателства установяват по категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение по 483, ал.1, т.1 КЗ, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по административен ред от наказващия орган.

Въз основа на изложеното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, като жалбоподателят следва да бъде осъден и да заплати сторените по делото разноски в размер на 12,68 лева.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление

№19-0315-000293/04.06.2019г. на Началник Група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, с което С.П.С., ЕГН ********** ***, му е наложена глоба в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл.

461,т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА

С.П.С., ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Районен съд – гр. Пещера сторените по делото разноски в размер на 12,68 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред

Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: