Решение № 302 от 07.08.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Пазарджик, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200969 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, против Наказателно постановление № 26-1006-000112 от 20.02.2026 г. издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 153.39 евро (равностойността на 300 лева).

В жалбата обобщено се излагат възражения за допуснато нарушение на материалния закон, поради неизвършване на нарушението, поради което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява и не изпраща представител. По делото не е представено писмено становище по същество.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото не е депозирано писмено становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката е санкционирана с НП за това, че на 06.01.2026 г. в 11:20 часа, в общ. Септември, на АМ „Тракия“ км 64+500 в посока на движение към гр.

1

Пазарджик, е управлявала собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразила с пътните условиямокра пътна настилка и релефа на пътя- хоризонтална крива с надлъжен наклон, при което автомобилът се завърта на пътното платно, отклонява се в дясно по посока на движение, блъска се в предпазната еластична мантинела, от удара се отклонява в ляво, като навлиза в лява пътна лента и блъска в резервоара от дясната част движещия се по нея влекач „***“ с турски рег. № *** с прикачено полуремарке с турска регистрация *** с водач Х. О. роден *** г. в Р Турция, като отново се отклонява в дясно и се блъска в предпазна ограда- мантинела. Настъпва ПТП с материални щети по МПС и крайпътно съображение и пострадал водач- А..

За така констатираното св. Г. В., мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик съставил на жалбоподателката АУАН с № 1413567/06.01.2026 г., в нейно присъствие след което й бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта тя написала собственоръчно, че ПТП се дължи на спукана гума на автомобила й.

Въз основа на съставения АУАН на 20.02.2026 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на жалбоподателката на 29.05.2026 г. видно от разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда на 12.06.2026 г., по куриер, видно от товарителница на л.7 от делото, при което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени доказателства, показанията на актосъставителя св. В. и веществените доказателства- изготвените снимки на ПТП.

При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя свидетел-очевидец на нарушението.

Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят Г. В. е заемал длъжността мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик и съгласно т.1.3.2 от Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази компетентност (виж заповед на л.34-35). НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.3.11 от посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник Група в Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВРПазарджик.

Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и 2 чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, а именно: на 06.01.2026 г. в 11:20 часа, в общ. Септември, на АМ „Тракия“ км 64+500 в посока на движение към гр. Пазарджик. Посочено е изпълнителното деяние и качеството на жалбоподателката- като водач на МПД е управлявала лек автомобил „***“ с рег. № ***, както и всички останали съставомерни обстоятелства- избраната от водача скорост на движение не е била съобразена с пътните условия- мокра пътна настилка и с релефа на пътя- хоризонтална крива с надлъжен наклон. Посочени са и последствията като резултат от поведението на водача на автомобила- завъртане на автомобила на пътното платно, отклоняването му в дясно по посока на движение, след което се блъска в предпазната еластична мантинела, вследствие на което се отклонява в ляво, навлизайки в лява пътна лента където блъска движещия се товарен автомобил- влекач „***“ с турски рег. № *** с прикачено полуремарке с турска регистрация *** с водач турския гражданин Х. О., след което отново се отклонява в дясно и се блъска в предпазна ограда- мантинела.

Вследствие на настъпилото ПТП са причинени щети по МПС и по крайпътното съоръжение- мантинела, както и че е пострадала и жалбоподателката А..

Правната квалификация на нарушението съответства на словесното му описание. Правилно АНО е приложил и санкционната разпоредба на чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер на 300 лева, водач, който поради движение с несъобразена скорост…причини пътнотранспортно произшествие,…, ако деянието не съставлява престъпление.

Имайки предвид изложеното по-горе, съдът намира, че нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация.

Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба.

Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателката е осъществила вмененото й административно нарушение.

От показанията на св. В. става ясно, че при пристигането му на мястото на произшествието е констатирал, че по автомобила на жалбоподателката е имало причинени щети, както и че тя е била леко пострадала. Последната пред полицейския служител обяснила, че се е движела със скорост около 120 км/час, като по незнайни причини автомобилът й поднесъл, вследствие на което се блъснал в мантинелата, а след това в движещия се в съседната пътна лента ТИР. Св.

В. е категоричен че на място пътят е бил мокър и хлъзгав, а пътят бил хоризонтална крива с надлъжен наклон, т.е. движение при спускане. Той посочи също, че на място имало хора, които се опитвали да помогнат и тъй като едната гума на автомобила на жалбоподателката била спукана, някой от присъстващите предположил, че може би причината за ПТП е спуканата гума. Малко по-късно и жалбоподателката започнала да твърди, че била спукала гума, както и написала като обяснения в АУАН при предявяването му.

Това е и основното възражение в жалбата, а именно че ПТП е настъпило внезапно и непредвидимо поради внезапно спукване на задна лява гума на автомобила, вследствие на което загубила контрол над управлението му.

3

Съдът не прие за основателно направеното възражение, на първо място базирайки се на показанията на св. В.. В показанията си той сочи, че при огледа на мястото на произшествието не е открил следи по пътната настилка оставени от джантата на спуканата гума. Същият пояснява, че в случаите когато се спука по време на движение гума на МПС, то ляга на едната си странаи при движението джантата на спуканата гума се трие в пътната настилка и оставя следа. Св. В. заяви също, че при огледа не е открил парчета от разкъсана гума по пътното платно.

Показанията на св. В. се подкрепят и от констатациите в съставения протокол за ПТП, както и изготвените снимки на мястото на произшествието, приложени към протокола (л.л.10 и следващите). От последните се установява, че по пътното платно няма оставени следи от триене на джантата на спуканата гума нито парчета от спукана гума. Виждат се динамични следи, оставени след поднасянето на автомобила до удара му в товарната композиция- влекач с прикачено ремарке. От снимките се установява също, че при удара на автомобила в мантинелата, същият вероятно е настъпил именно в областта на лявата задна гума при завъртането на автомобила по пътното платно преди да настъпи удара в предпазната мантинела, предвид констатираната деформация в джантата на тази гума и наличието на парчета от гумата в тревната площ до мантинелата на мястото на удара. От снимките се установява също и че и другите гуми на автомобила са деформирани вследствие на ударите в мантинелата и в товарния автомобил.

Имайки предвид фактите, че автомобилът се е движил със скорост от 120 км/час по мократа и хлъзгава настилка (зимно време- 06.01.2026 г.) и предвид релефа на пътя в този участък от АМ- хоризонтална крива с надлъжен наклон, управляваният от жалбоподателката автомобил е поднесъл при което тя не е успяла да контролира управлението му и затова МПС се е завъртяло, отклонявайки се от посоката си на движение вдясно, удря се в мантинелата, вследствие на което се отклонява вляво, където се удря в товарния автомобил движещ се в съседната пътна лента, след което отново се отклонява вдясно и се удря в мантинелата. Затова и съдът прие, че жалбоподателката не е съобразила скоростта на движение на автомобила именно с посочените пътни условия, затова при предвидимо препятствие, каквото е крайпътното съоръжение- мантинела (имайки предвид легалната дефиниция за препятствие на пътя съгласно §6 т.37 от ДР на ЗДвП), при поднасянето на автомобила не е успяла да спре същия.

Установените горе факти еднозначно изолират причината за настъпване на удара на автомобила в мантинелата, а от там и в товарния автомобил и отново в мантинелата- неправилен избор на скоростта на движение, несъобразена с мократа и хлъзгава настилка (предпоставка за недобро сцепление при спиране на гумите с пътя и предпоставка за хлъзгане) и с релефа на пътя- хоризонтална крива с надлъжен наклон, който предполага и хлъзгане при мокра настилка, както и ускоряване на скоростта, което налага и намаляването на последната.

Не се оспорва от жалбоподателката факта на управление на лекия автомобил в нейно лице на посочените дата, час и място. Не се оспорва и факта на настъпилото ПТП и констатираните щети по нейното МПС и товарния автомобил, както и по крайпътното съоръжение- мантинела. Няма спор, че е настъпило ПТП, имайки предвид установените факти, посочени по-горе и отразени в АУАН и НП, които покриват дефиницията за ПТП, съгласно §6 т.30 от ДР на ЗДвП „събитие, 4 възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.

Административнонаказателното обвинение за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП е доказано, както по отношение на фактите, така и по отношение на правната им квалификация. За това нарушение основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателката на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП с предвидената в твърд размер глоба от 153.39 евро равняващи се на 300 лева.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен.