Решение № 204 от 13.06.2022, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 145/2022
- Вид
- Решение № 204
- Подписан
- 13.06.2022
- В сила
- 13.06.2022
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 50а, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181 ал. 3 изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 5 т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 136 · Кодекс на труда
- чл. 136 ал. 1 -3 · Кодекс на труда
- чл. 136 ал. 1 -3 · Кодекс на труда
- чл. 136 ал. 1 -3 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 5 ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. Смолян, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20225400500145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 21/27.01.2022 г. по гр. д. № 504/2021 г. Смолянски районен съд е осъдил Главна дирекция „Гранична Полиция“ на основание чл.
178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР да заплати на Л.. Р. Й. сумата о т 1 600 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положения 201 часа нощен труд в периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2021 г. до окончателното заплащане на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно допълнително месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган трудът, до 18.05.2021 г.
Със същото решение Главна дирекция „Гранична полиция“ е осъдена да заплати на Л.. Р. Й. на основание чл. 181 ал. 3 изр. първо и второ от ЗМВР сумата от 467, 40 лева, от която левовата равностойност в размер на 385, 20 лева на неосигурената безплатна предпазна храна и левовата равностойност в размер на 82, 20 лева на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното заплащане на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 85, 32 лева, представляваща 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница от 467, 40 лева, считано от първо число на месеца, следващ съответния месец, в който е следвало да бъдат предоставени храната и напитките, до 30.04.2021 г.; ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – Смолян сумата от 320 лева, от която 200 лева ДТ и 120 лева за СИЕ.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез гл. юрисконсулт Т.К., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Във въззивната жалба се прави позоваване на нормата на чл. 142 от ЗМВР, като се сочи, че в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т. ч. и НСОРЗ; ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. Твърди се, че с оглед специалния характер на акт, размерът на дължимото възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените наредби на Министъра на вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от закона делегация. Сочи се, че съгласно чл. 3 ал. 3 от Наредба № 8121-з-776/29.07.2016 г., съответно чл. 3 ал. 2 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г.-, Наредба № 8121-з-1174/24.10.2020 г. и Наредба № 8121-з1353/15.12.2020 г., при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; в случая ищецът е полагал нощен труд по 8 часа.
Твърди се, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа.
Твърди се, че различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, която обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд, които различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, тъй като за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми. Твърди се, че не е налице колизия между нормите на чл. 179 ал. 2 и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР – препращането в последната норма е само към Глава ХV от КТ – „Специална закрила на някои категории работници и служители“; норми, извън посочената глава от КТ, включително подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на такива, не намират приложение по отношение на служителите на МВР.
Твърди се във въззивната жалба, че разпоредба, идентична на тази 2 на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187 ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът биб бил 1. Сочи се, че в специалната нормативна уредба – ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часове.Сочи се, че при паралелно действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. Твърди се също, че преценката на органа по чл. 187 ал. 9 от ЗМВР за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, както и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
По отношение иска по чл. 181 ал. 3 изр. 1 от ЗМВР се твърди, че за исковия период на основание чл. 181 ал. 1 от ЗМВР на ищеца е изплащана левовата равностойност на храна в размер на 120 лева ежемесечно; съгласно чл. 8 ал. 2 от приложимата редакция на Наредба № 8121-з-904/30.07.2015 г. в случай, че служителите получават безплатна храна на друго основание, те нямат право на безплатна храна за дейности, свързани със специфичния характер на труда. Твърди се, че целта на законодателя е да компенсира пряко служителите за специфичните дейности към момента на извършване на работата, което изключва възможността този целеви стимул да се компенсира с пари не към момента на извършване на работата.
По отношение на иска по чл. 181 ал. 3 изр. 2 от ЗМВР са прави позоваване на чл. 10 от наредбата, според който неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с пари. Сочи се, че правото на безплатна предпазна храна и ободрителни напитки по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР е неимуществено право за разлика от правото на безплатна храна по чл. 181 ал.
1 от ЗМВР, поради което правото по ал. 3 не е част от възнаграждението, поради което неизпълнението на това задължение не поражда задължение за заплащане на левовата й равностойност.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
В срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищцовата страна.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмена защита юрк. Кулинова поддържа възивната жалба и излага доводи по същество..
За въззиваемият пълномощникът му адв. О. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в 3 тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.
Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Старши полицай“ в Граничен участък гр. Златоград при РД „Гранична полиция“ – Смолян към Главна дирекция „гранична полиция“ при МВР.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.
Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 408 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 201 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.
В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 645, 52; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 233, 66 лева.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период.
4
Действалите през исковия период от време наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм.
Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл.
31 ал. 2 от предходната наредба.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, който да предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Разпечатката съдържа 37 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2914220-c6cc-4985-a7fe-82d70f0612b0