Определение № 1457 от 05.11.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. В., 05.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20213100900429 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.248, във вр. с чл.252 и чл.232 ГПК.

Постъпила е молба вх. №19905/06.10.2021г., поправена с молба от вх.

№22374/04.11.2021г., на ответника ЗД „Бул Инс” АД, подадена чрез пълномощник адвокат Е.С., ВАК, с искане да се допълни постановеното по делото прекратително определение №1216/21.09.2021г. като му се присъдят сторените за производството разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК.

Препис от молбата, на основание чл.248, ал.2 ГПК, е връчен на ищеца С.Р. Б. , ЕГН **********, на посочения в исковата молба съдебен адрес чрез пълномощник. В едноседмичния срок е депозиран отговор вх. №21829/28.10.2021г.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е било образувано въз основа на исковата молба на С.Р. Б. , ЕГН **********, от гр. В., с която спрямо ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, седалище гр.

София, са били предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетения за причинените й вреди от застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” водач, в т.ч. 50 000 лева – за неимуществените и 1 074,77 лева - за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху отделните главници считано от датата на деликта (01.10.2019) до окончателното плащане, като е предявена и претенция за репариране на сторените за производството разноски.

При започналата размяна на книжата между страните по реда на чл.367 и сл. ГПК, след подаване на допълнителната искова молба, в срока за подаване на допълнителен отговор от ответника по чл.373 ГПК, с молба от 01.09.2021г. ищецът е заявил, че оттегля исковата си молба. В съответствие с дадените му с разпореждане №3620/02.09.2021г.

1 указания, с молба от 20.09.2021г. ищецът е представил изрично пълномощно по чл.34, ал.3 ГПК, удостоверяващо надлежно учредена пердставителна власт за адвоката – пълномощник, заявил оттгелянето на предявените искове. С оглед на това и на основание чл.232 ГПК с определение №1216/21.09.2021г. съдът е прекратил производството по делото.

Междувременно на 17.09.2021г. ответникът е подал допълнителен отговор.

В срока по чл.275 ГПК за обжалване на прекратителното определение от страна на ответника е депозирана настоящата молба за допълване на определението с присъждане на сторените разноски за производството.

Съдът, като взе предвид, че с отговора си на исковата молба ответникът е направил искане да му се присъдят сторените разноски, непосредствено след подаването на отговора с допълнителна молба от 26.08.2021г. е представил и доказателства за тяхната направа, и след като съобрази разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, намира искането за основателно. От представените с молба вх. №16920/26.08.2021г. доказателства безспорно се установява, че ответникът е сторил разноски във връзка с организиране на защитата си по предявените спрямо него искове, поради което същото се приема и за доказано по размер.

Като неоснователно се преценява възражението на ищеца, че процесуалния представител на ответника не е извършил процесуални действия, поради което не следва да му се присъжда адвокатско възнаграждение. Ирелевантен в тази връзка е сочения от ищеца факт, че молбата за прекратяване по чл.232 ГПК е подадена преди първото по делото заседание. Видно от данните по делото, ответникът е ангажирал адвокатски услуги за защитата си по делото няколко дена след получаването на преписа от исковата молба като е заплатил и уговореното възнаграждение (така договор за правна защита и съдействие от 11.08.2021г. – л.81). Отговорността за разноски в случая е обективна, като ирелевантни за преценката по чл.78, ал.4 от ГПК са очакванията на страната за продължителността на делото и процесуалните действия, които е следвало да бъдат извършени.

Като необосновано, съответно неоснователно се преценява и заявеното в условие на евентуалност искане на ищеца за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение в минимален размер поради прекомерност и с оглед действително извършените от ответника процесуални действия.

Платеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2 520 лева с ДДС е към установения с Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/2004г.; Наредбата) минимален размер на дължимото с оглед цената на иска (51 074,77 лв.). Дори да се приеме, че доколкото осъществената в случая защита по делото се е изразила и приключила единствено с подаването на отговори на исковата молба (първоначален и допълнителен) минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи с приложението (по аналогия от същото основание) на хипотезата на чл.9 от Наредба №1/2004г., то отново не може да се приеме, че платеното възнаграждение регистрира прекомерност спрямо дължимия в този случай минимален размер от 1 856,02 лева с ДДС. Липсва както конкретно правно основание, така и нормална житейска логика да се приеме, че във всички случаи на осъществяване на 2 процесуално представителство от адвокат (без да се прави разлика в квалификацията, знанията, уменията, професионален опит, стаж на отделните адвокати) дължимото му и платено от страната адвокатско възнаграждение следва да е в минималния (или близък до него) размер, посочен в Наредба №1/2004г. Липсва законово основание и за извод, че при направена от съда преценка за действителна прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение спрямо правната и фактическа сложност на делото, следва винаги да се присъжда минималния, установен в Наредбата на Висшия адвокатски съвет, размер на този род възнаграждение. Установената в тази връзка в чл.78, ал.5 от ГПК препратка към чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) е само и единствено за установяване на долния (минималния) праг, под който съдът не може да слезе при определяне на адвокатското възнаграждение, дължимо за възстановяване на страната като платен разход. В този смисъл съдът приема направеното от ищеца възражение за прекомерност на платеното от ответника и претендирано за репариране като разход адвокатско възнаграждение за неоснователно.

Прекратителното определение №1216/21.09.2021г. следва да се допълни като в полза на ответника се присъдят сторените от него разноски в размер на 2 520 лева.

По тези съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252, чл.232 и чл.78, ал.4 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение №1216/21.09.2021г. по търг. дело №429/2021г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.Р. Б. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В., кв. ***, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Джеймс Ваучер” №87, сумата 2 520 лева (две хиляди петстотин и двадесет лева), представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________

3