Определение № 675 от 16.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675 гр. Велико Търново, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500505 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 771/17.09.2025 г. по гр. д. № 815/2024 г. Ловешкият окръжен съд върнал исковата молба, подадена от А. Й. И. и прекратил производството по делото.

Частна жалба против разпореждането е подадена от ищцата А. Й. И. чрез адв.

Ив. В.. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Исковата молба съдържа всички реквизити по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Вместо са извърши само проверка за редовност, съдът е навлязъл в преценка по същество. Това води до необосновано ограничаване на правото на достъп на ищцата до съд. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на ЛОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба срещу определението е подадена в срок, от легитимирано лице, допустима е за разглеждане и е частично основателна:

За да върне исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, първостепенният съд е приел, че исковата молба е нередовна и нередовностите й не са отстранени от ищцата въпреки дадените указания.

Въззивният съд не споделя изцяло този извод.

Първоначално подадената от А. Й. И. искова молба е била нередовна и като такава е била оставена без движение с указания за отстраняване на констатираните 1 нередовности, след което са подадени няколко уточняващи молби. Твърденията на ищцата в първоначалната и в уточняващите молби от 20.01.2025 г. и от 03.04.2025 г. са, че с договор за кредит от 2008 г. „Алианц Банк България“ АД предоставила на първия ответник И. Ф. И. – неин съпруг, кредит за закупуване на недвижим имот – апартамент в гр. Плевен, който ищцата твърди, че представлява СИО. Ищцата не е страна по договора за кредит. Банката учредила законна ипотека върху целия имот, обявила кредита за предсрочно изискуем през 2019 г. и образувала изп. дело № 24/2019 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.. Ищцата не била уведомена за изпълнителното производство, защото не е длъжник по изпълнителния лист. Имотът бил продаден на публична продан в цялост, без да е искано нейното съгласие за ½ ид. част от собствеността върху него.

Искането е да се прогласи нищожността на вписаната законна ипотека върху имота до размер на ½ ид. част от него, тъй като ипотеката е вписана върху имот, който не принадлежи на кредитополучателя. Уточнено е, че този иск, квалифициран от ищцата по чл. 26, ал. 1, пр. първо във вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, се предявява срещу първия ответник И. Ф. И. и втория ответник „Алианц Банк България“ АД.

При условията на евентуалност е предявен иск, квалифициран от ищцата като такъв по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, а в условията на евентуалност – по чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, за осъждане на „Алианц Банк България“ АД да й заплати сумата от 51 181 лв., недължимо платена/платена на отпаднало основание, представляваща половината от цената, на която имотът е продаден на публичната продан по изпълнителното дело, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Твърденията на ищцата са, че имотът е продаден в цялост, без да е искано нейното съгласие за собствената й ½ ид. част.

Предявен е и иск против ЧСИ Ц. Н. за заплащане на сумата от 5 335.76 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 51 181 лв., постъпила от публичната продан, за периода от постъпване на сумата по сметката на ЧСИ – 30.08.2022 г. до датата на изплащането й по сметката на „Алианц Банк България“ АД – 03.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Първоинстанционният съд е приел, че нередовностите не са отстранени и е прекратил делото с Определение № 383/09.04.20 2 5 г., което е било отменено с Определение № 354/17.06.2025 г. на ВТАС по в. ч. гр. д. № 230/2025 г. След връщане на делото в ЛОС на ищцата са дадени отново указания да изложи подробни фактически твърдения, които да съответстват на направеното искане за прогласяване нищожността на учредената в полза на „Алианц Банк България“ АД законна ипотека върху процесния имот, за който се твърди да е притежаван от ищцата и първия ответник в режим на СИО; да обоснове легитимацията на всеки един от ответниците 2 по така предявения иск, както и правния интерес от воденето му за ищцата; да изложи конкретни фактически основания по иска, предявен против „Алианц Банк България“ АД, за заплащане на посочената парична сума, които да съответстват на направеното искане; да изложи конкретни основания за ангажиране отговорността на ЧСИ Цветозар Найденов по самостоятелно предявения с молбата иск с посочено от ищцата правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, макар да са наведени твърдения в тази насока – дали се касае до отговорност за причинени вреди на ищцата по повод предприетите действия по принудително изпълнение или до друга хипотеза.

В срока за отстраняване на нередовностите по делото е представена искова молба, в която са посочени тримата ответници – И. Ф. И., „Алианц Банк България“ АД и ЧСИ Ц. Н., изложена са същите твърдения – че учредената законна ипотека върху имота, представляващ СИО, е нищожна за ½ ид. част от него, каквато е частта на ищцата, както и че получената от публичната продажба сума в размер на 51 181 лв., представляваща стойността на ½ ид. част от имота (общата цена е 102 362 лв.) е изплатена на банката без основание. Заявила е, че има правен интерес да оспори действителността на ипотеката, да иска връщане на получената от банката сума и да претендира от ЧСИ връщане на сумата, представляваща начислените лихви върху дължимата й сума от 51 181 лв. за периода, през който е била по сметките на съдебния изпълнител.

Съобразявайки изложеното по-горе, въззивният съд приема, че дадените от съда указания са били изпълнени и нередовностите на исковата молба са били отстранени.

При това, въз основа на изложените от ищцата в уточняващите молби факти и обстоятелства и направените искания, следва да се приеме, че ищцата е предявила: 1/ иск по чл. 26, ал. 1, пр. първо във вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, предявен срещу И. Ф. И. и „Алианц Банк България“ АД, за прогласяване нищожността на вписаната законна ипотека върху имота, закупен с отпуснатия на първия ответник кредит, за ½ ид. част от него; 2/ иск за осъждане на „Алианц Банк България“ АД да заплати на ищцата сумата от 51 181 лв., с която банката се е обогатила без основание за сметка на ищцата, представляваща сумата, която банката е получила от продажбата на ½ ид. част от имота на публичната продан по изпълнителното дело, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и 3/ иск за осъждане на ответника ЧСИ Ц. Н. да заплати на ищцата на осн. чл. 441, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ сумата от 5 335.76 лв. причинени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, в размер на законната лихва върху сумата от 51 181 лв., постъпила от публичната продан, за периода от постъпването й по сметката на ЧСИ – 30.08.2022 г. до датата на изплащането й по сметката на „Алианц Банк България“ АД – 03.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

3

Първият иск за прогласяване нищожността на вписаната законна ипотека върху имота до размер на ½ ид. част от него е недопустим поради липса на правен интерес.

Правният интерес от защита на засегнато от принудително изпълнение право на собственост върху имот, предмет на това изпълнение, е обоснован само в рамките на висящ изпълнителен процес (чл. 440, ал. 1 от ГРК). В случая, според твърденията на ищцата, процесният имот е продаден на публична продан и възложен на купувач, разпределението на сумата е влязло в сила и банката е получила сумата от ипотекирания имот. С оглед на това, установяването на правото на собственост на ищцата върху ½ ид. част от него и нищожността на вписаната законна ипотека по отношение на същата част към минал момент, чрез самостоятелен иск, е недопустимо поради липса на правен интерес. Налице е хипотезата на чл. 130 от ГПК и в частта, с която е върната исковата молба, с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за нищожност на вписаната законна ипотека върху имота, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По отношение на другите два осъдителни иска, нередовностите на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, така както са констатирани от първоинстанционния съд, са отстранени. Изложените от ищцата факти и обстоятелства съответстват на искането й, и правната квалификация на претенциите може да бъде изведена от тях. С оглед на това, определението в обжалваната част, с която исковата молба е върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК в частта по предявените два осъдителни иска, се явява неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като включително бъде извършена проверка за дължимата по предявените искове ДТ.

Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 771/17.09.2025 г. на Окръжен съд – Ловеч по гр. д. № 815/2024 г. по описа на същия съд, в частта, с която е върната исковата молба, подадена от А. Й. И. и е прекратено производството по делото в частта, с която са предявени осъдителен иск срещу „Алианц Банк България“ АД за сумата от 51 181 лв., с която банката се е обогатила без основание за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и осъдителен иск срещу ЧСИ Ц. Н. за сумата от 5 335.76 лв. причинени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

4

Връща делото на Окръжен съдопроизводствените действия. съд

–

Ловеч за продължаване на

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

В тази част определението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България с частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675 гр. Велико Търново, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500505 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 771/17.09.2025 г. по гр. д. № 815/2024 г. Ловешкият окръжен съд върнал исковата молба, подадена от А. Й. И. и прекратил производството по делото.

Частна жалба против разпореждането е подадена от ищцата А. Й. И. чрез адв.

Ив. В.. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Исковата молба съдържа всички реквизити по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Вместо са извърши само проверка за редовност, съдът е навлязъл в преценка по същество. Това води до необосновано ограничаване на правото на достъп на ищцата до съд. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на ЛОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба срещу определението е подадена в срок, от легитимирано лице, допустима е за разглеждане и е частично основателна:

За да върне исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, първостепенният съд е приел, че исковата молба е нередовна и нередовностите й не са отстранени от ищцата въпреки дадените указания.