Решение № 775 от 13.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. гр. Хасково, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640101671 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260 против С. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, ж.к.*********. За претендираните суми е издадена заповед № ******** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 122 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че на основание заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от ищцовата банка „Юробанк България” АД, Районен съд - Хасково е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу ответника С. И. М. по ч. гр. д. 122/2024 г. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което с Разпореждане по ч.гр.д. № 122/2024 г. Районен съд - Хасково, на ищеца било указано да предяви иска за вземането си по реда на чл. 422 ГПК. Така за ищеца, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, бил налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му чрез отправяне на настоящата претенция.

Поддържа се в исковата молба, че ответникът С. И. М. ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България” АД Договор за кредит № *******. На дата 03.04.2023 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница, като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски за 1 главница, считано от датата на изпадане в забава -03.04.2023 г. С оглед на това Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 18.11.2023 г. с връчена Покана до длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към датата на настоящата искова молба, длъжникът не бил изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България" АД, което обуславяло правния интерес на Банката от предявяване на иск за установяване на вземането. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.

Към датата на входиране на заявлението по чл. 417 ГПК, задължението по кредита било в общ размер на 5328,10 лева, от които: - 5101,43 лева, дължима главница за периода от 03.04.2023 г. до 08.01.2024 г.; - разходи за уведомяване в размер 84,00 лева, дължими за периода от 02.05.2023 г. до 08.01.2024 г.; - мораторна лихва в размер на 142,67 лева, дължими за периода от 02.05.2023 г. до 08.01.2024 г. Посочените суми се претендирали от ищеца като изцяло и предсрочно изискуеми, като същият счита вземането за предсрочно изискуемо от дата 18.11.2023 г. - датата на връчване на поканата до длъжника.

С настоящата искова молба „Юробанк България” АД се позовава на предсрочната изискуемост на кредита и изрично изразява воля за обявяване на вземанията по Договор за кредит № ******* за изцяло и предсрочно изискуеми.

Посочено е в исковата молба, че както към датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. 122/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, така и към датата на депозиране на исковата молба задължението по кредита към Банката не било заплатено.

Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи посочените по – горе суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., както и направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство.

Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му срок.

Счита предявените искове за допустими, но неоснователни по основание и размер.

Твърди се в отговора, че в сключения между страните договор за потребителски кредит са налице неравноправни клаузи, водещи до нищожност на целия договор. Съгласно ТР № 1/ 2022 г., постановено по т. дело № 1/ 2020 г. на ОСГК на ВКС, с мотивите на решението, съдът следва служебно да се произнесе по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от 2 сделката или от събраните по делото доказателства. В тази връзка се иска, основание чл. 7 ал. 3 ГПК, съдът служебно да извърши справка за неравноправни клаузи, предмет на настоящия потребителски кредит. В настоящия случай, ищецът не оповестил всички разходи по кредита, с което нарушил потребителските права на ответника, което водело до недействителност на целия договор за кредит - чл. 22 ЗПК. Твърди се, че не са спазени разпоредбите не чл. 10, ал.1 ЗПК, в който било предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От представените по делото доказателства, не се установявало, че до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК, ответникът действително е изпаднал в забава и вземането на кредитора е било обявено за предсрочно изискуемо в целия му размер.

Действително, ищецът изпращал покани до ответника, с които целял обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но същите не са били получени от последния, предвид което предсрочната изискуемост не била настъпила. Поради неоснователността на главния иск, неоснователно се явявало и искането на ищеца за присъждане на лихви върху главниците.

С оглед на изложеното, не били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника С. И. М., поради което особеният му представител моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, както и да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 122 по описа за 2024 г. на РС - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 830/17.01.2024 г. (пощенско клеймо от 16.01.2024 г.) в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 1159 от 21.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за процесните суми.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане № 1420 от 13.06.2024 г., връчено на ищеца на 26.06.2024 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението като последният е сторил това.

От представените от ищеца писмени доказателства в заверен препис както в настоящото, така и по заповедното производство, а именно Договор за потребителски кредит по програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № ******* от ******* г., погасителен план по договор № ******* и искане за кредит от 13.01.2021 г. се установява, че на ******* г. между "Юробанк България" АД (кредитор) и С. И. М. (кредитополучател) е сключен цитирания договор за кредит, по силата на който банката – кредитор се е задължила да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 5400, 00 лева, а 3 кредитополучателят се е задължил да го върне, съгласно условията на договора и погасителния план към него - на 60 равни месечни погасителни вноски от по 150,00 лв. всяка, с падеж на първата погасителна вноска – 02.03.2023 г. и падеж на последната погасителна вноска – 02.02.2026 г. (с гратисен период от 24 месеца, считано от датата на сключване на договора до 02.02.2023 г. вкл. – чл. 4 от договора). Съгласно чл. 1, ал. 5 от договора, страните са се съгласили, че кредитополучателят дължи заплащане на банката на фиксирана лихва за целия период на договора в размер на 0 %, а съгласно чл. 1, ал. 4 и ал. 6 от договора, кредитополучателят не дължи предоставяне на обезпечение на банката и не заплаща такси, комисионни и неустойки във връзка с кредита.

Видно от приложеното извлечение от сметката на С. И. М. за периода от ******* г. – 29.07.2025 г., договорената сума от 5400 лв. е предадена изцяло от ищеца – кредитор на ответника – кредитополучател на ******* г. посредством извършен банков превод. От същото банково извлечение е видно, че за погасяване на задълженията си по процесния договор № *******, ответникът е осъществил две плащания – на 30.05.2023 г. е превел сума в размер на 150,00 лв. и на 10.07.2023 г. също 150 лв.

С покана за изпълнение (л. 8, л.9 и л.11 от делото), банката – ищец е уведомила ответника, че поради забава в плащанията по договор за кредит № *******, вземането му по цитирания договор се обявява за изцяло и предсрочно изискуемо, като задължението е общо в размер на 5117,55 лв., от които главница – 5101,43 лв. и договорни лихви в размер на 16,12 лв., както и е поканила същият да погаси доброволно задължението в 7-дневен срок от получаване на поканата по посочената в нея банкова сметка.

Кредиторът е изпратил до кредитополучателя чрез ЧСИ С.П. Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по Договора за кредит. От оформените разписки за връчване се установява, че кредитополучателят е търсен на постоянния си и настоящ адрес, търсен е три пъти, с интервал от повече от една седмица между посещенията, като едно от посещенията е в неприсъствен ден. Установено е, че длъжникът няма регистрирани трудови договори и работодател, чрез който да се връчи съобщението със съдебните книжа. Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 18.11.2023 г. В предвидения двуседмичен срок от залепване на уведомлението С. И. М. или упълномощено от него лице не са се явили в кантората на ЧСИ, за да получат книжата.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, след уточненията, направени от вещото лице Д. К. в с.з., проведено на 24.09.2025 г., което съдът кредитира напълно като компетентно и обективно изготвено, а и същото не бе оспорено от страните, се установява, че поради забава в плащането на 18.11.2023 г., банката - ищец е отнесла цялото остатъчно задължение като предсрочно изискуемо. До датата на предсрочната изискуемост са постъпили общо 300,00 лв. за погасяване на задължението като на 30.05.2023 г. по банкова сметка BG82BPBI81701030115701 са постъпили 150,00 лв., с които банката е погасила главница от 150,00 лв., за падежиралата на 02.03.2023 г. вноска. След това, на 10.07.2023 г. по банкова сметка BG82BPBI81701030115701 са постъпили 150,00 лв., с които банката е погасила главница от 148,57 лв., за падежиралата на 02.04.2023 г. и е начислила и 4 събрала 1,43 лв. лихва за забава върху неплатената в срок погасителна вноска. Според вещото лице други суми не са постъпвали за погасяване на кредитното задължение.

Изведени са в заключението размера на дължимите суми по Договора за потребителски кредит № *******/******* г., както следва:главница по падежирали вноски до 17.11.2023 г. – 1051,43 лв. и предсрочно изискуема главница от 4050,00 лв. или общо 5101,43 лв. и 142,67 лв. – лихва за забава, начислена върху дължимата главница за редовно падежирали и изискуеми вноски в размер на законната лихва за забава. Падежиралите/неплатените вноски, според вещото лице са 8 на брой, като от вноската за 02.04.2023 г. са останали за плащане 1,43 лв., а останалите са изцяло неплатени. Забавените вноски са формирали лихва за забава в размер на законната лихва-чл.7 от Договора, в размер на 41,16 лв. до 17.11.2023 г., когато съгласно Извлечението от счетоводните книги на Банката е взета счетоводната операция за отнасяне на задължението като предсрочно изискуемо. От предоставените за целта на експертизата документи, не са установени данни за постъпили плащания след 08.01.2024 г.