Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 30.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 224/2022
Вид
Решение № 166
Подписан
30.11.2022
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Велико Търново, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ П.А при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ П.А Въззивно търговско дело № 20224001000224 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260006/21.09.2020 г. по т. д. № 142/2019 г. Окръжен съд Ловеч е осъдил „Агропродукт С.и“ ЕООД да заплати на „Еврохим Агро България“ ЕООД сумите, както следва: по договор за доставка № 61/19.02.2018 г. – главница в размер на 14917,88 лв., от която по фактура № 3000010282/21.02.2018 г. остатък в размер на 3143 лв. и по фактура № 3000010401/21.03.2018 г. – 11774,88 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумите; по договор № 143/10.04.2018 г., съгласно фактура № 3000010509/12.04.2018 г. – сумата 34405,20 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите; по договор № 341/12.04.2018 г., съгласно фактура № 3000011163/19.09.2018 г. – сумата 17926,56 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 19.06.2019 г. до окончателното изплащане. С решението е осъдено „Агропродукт С.и“ ЕООД да заплати на „Еврохим Агро България“ ЕООД 1 мораторни лихви, както следва: по фактура № 3000010282/21.02.2018 г. – в размер на 340 лв., дължима за периода от 21.02.2018 г. до подаване на исковата молба – 19.06.2019 г.; по фактура № 3000010401/21.03.2018 г. в размер на 800 лв. за периода от 17.09.2018 г. до 19.06.2019 г.; по фактура № 3000011163/19.09.2018 г. в размер на 1200 лв., дължима за периода от 19.09.2018 г. до 19.06.2019 г. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Агропродукт С.и“ ЕООД, като същото се обжалва изцяло. Въззивната жалба на С. П. С. против постановеното решение е върната с влязло в сила разпореждане № 260490/27.11.2020 г. по т.д. № 142/2019 г. на ЛОС. В жалбата на „Агропродукт С.и“ ЕООД са наведени доводи за неправилност на обжалвания акт, като постановен в разрез с приетото от съда становище по допуснатата счетоводна експертиза и със събраните доказателства. Поддържа становището си, че не е бил в търговски отношения с ищцовото дружество, не е водил преговори за доставка на стоки, не е подписвал документи във връзка с това. Оспорва се извода на първостепенния съд, че е доказано изпълнението на ищеца на задължението за доставка по трите договора. Съдът според жалбоподателя не е обсъдил направените възражения, че през м. юли и август 2018 г. при част от животните, собственост на „Агропродукт С.и“ ЕООД се е забелязала неблагоприятна реакция, която след доставка на други ВМП от друг доставчик, е отшумяла. С оглед на това, се поддържа възражението за некачествено изпълнение, включително и във връзка с представянето на лиценз за употреба, ведно със съответното копие от сертификат за добра производствена практика, ведно с рецепта, издадена от регистриран агроном и подписан приемо-предавателен протокол, в който се посочват вида, количеството, партидния номер и срокът на годност на съответния тор. Сочи се нарушение при изготвяне на допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Съдът е постановил да се извърши проверка в счетоводството на ответника, но въпреки това вещото лице не се е свързало с жалбоподателя, за да инициира такава проверка, поради което изготвеното заключение се явява необективно. Съдът е приел заключението, без да съобрази обстоятелството, че фактура № 3000011163/19.09.2018 г. не е включена в дневника на покупките.

Моли съда да отмени постановеното решение, като неправилно и 2 вместо него да постанови друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалба „Еврохим Агро България“ ЕООД не е депозирал отговор по нея, но в съдебно заседание процесуалният представител заема становище за нейната неоснователност.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице помагач С.

П. С., в който се заема становище за основателност на депозираната въззивна жалба.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Плевен е сезиран с искове от „Еврохим Агро България“ ЕООД против „Агропродукт С.и“ ЕООД за заплащане на сумата 67249,64 лв., представляваща неизпълнени задължения за заплащане на цена по договори за покупко-продажба №№ 61/19.02.2018 г., 143/10.04.2018 г. и 341/12.09.2018 г., по които са съставени фактури, подробно посочени, както и мораторна лихва за забава в размер на 4760 лв. Изложени са обстоятелства, че между ищцовото дружество „Еврохим Агро България“ ЕООД и „Агропродукт С.и“ ЕООД е сключен договор № 61/19.02.2018 г., по силата на който „Еврохим Агро България“ ЕООД е продало на ответното дружество изкуствен тор за селскостопански цели, за което са съставени фактура

№

3000010282/21.02.2018 г. на стойност 11482,08 лв. с ДДС и фактура № 3000010401/21.03.2018 г. на стойност 11774,88 лв. с ДДС. Общата стойност на 3 продадените стоки възлиза на 23256,96 лв. с ДДС. Продавачът е изпълнил задължението си за предаване на договорената стока, а купувачът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената за нея, като до момента е заплатена частично стойността по първата фактура в размер на 8339,08 лв. с ДДС, с което дължимият остатък по тази фактура възлиза на 3143 лв. с ДДС.

Общо дължимата сума по този договор възлиза на 11774,88 лв. с ДДС.

Въпреки многократните покани ответното дружество не е заплатило дължимия остатък по договора. Върху тази сума се следва мораторна лихва в общ размер на 1140 лв., уточнена по размер и падеж за всяка фактура.

По силата на договор № 143/10.04.2018 г. „Еврохим Агро България“ ЕООД е продало на „Агропродукт С.и“ ЕООД изкуствен тор за селскостопански цели, за което е съставена фактура № 3000010509/12.04.2018 г. на стойност 34405,20 лв. Продавачът е изпълнил задължението си за доставка на договорената стока, а ответното дружество не е заплатило цената за нея. Въпреки многократните покани не е последвало доброволно плащане.

Върху дължимата цена „Агропродукт С.и“ ЕООД дължи мораторна лихва в размер на 2420 лв. за периода 09.10.2018 г. – 19.06.2019 г.

Между страните е сключен и договор № 341/12.09.2018 г., по силата на който „Еврохим Агро България“ ЕООД е продало на „Агропродукт С.и“ ЕООД изкуствен тор за селскостопански цели, за което е съставена фактура № 3000011163/19.09.2018 г. на стойност 17926,56 лв. с ДДС. Продавачът е изпълнил задължението си за доставка на договорената стока, а ответното дружество не е заплатило цената за нея, въпреки многократните покани.

Върху дължимата сума „Агропродукт С.и“ ЕООД дължи мораторна лихва в размер на 1200 лв. за периода от 19.09.2018 г. до 19.06.2019 г.

С оглед липсата на доброволно плащане са предявени настоящите осъдителни искове за заплащане на дължимата цена по договорите, ведно с мораторна лихва върху нея.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че не е в търговски правоотношения с ищцовото дружество, не е водил преговори за сключване на сочените договори, не е подписвал документи по евентуални доставки. През месец юли и август 2018 г. по част от животните, собственост на „Агропродукт С.и“ ЕООД се забелязала неблагоприятна реакция, която след доставка на други ВМП от друг 4 доставчик, отшумяла. Излага принципно становище за необходимостта от лиценз за употреба на всеки конкретен тор или препарат.

С Определение № 859/04.10.2019 г. по т.д. № 139/2019 г. на Окръжен съд Плевен производството по делото е прекратено и делото е изпратено на Окръжен съд Ловеч по компетентност.

С обжалваното решение съдът е приел, че между страните са сключени договори за продажба на стоки, в изпълнение на които продавачът е доставил стоки по изброените фактури, а купувачът е приел същите. По сключените договори не е налице плащане, поради което ответното дружество дължи изцяло претендираните суми, както и мораторна лихва, считано за периода всеки един от падежите по фактурите до исковата молба.

По тези съображения исковете са изцяло уважени.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Видно от приложения договор № 61/19.02.2018 г., сключен между ищцовото дружество „Еврохим Агро България“ ЕООД, като продавач, и „Агропродукт С.и“ ЕООД, като купувач, страните са се уговорили, че „Еврохим Агро България“ ЕООД се задължава да продаде на ответното дружество урея гранулат, в уговорено количество и цена, както и срок на доставка, както и да продаде калциев амониев нитрат, също с уговорено количество, цена и срок на доставка. Количествата на стоките са променени с допълнително споразумение от 21.02.2018 г., като с допълнително споразумение е променен и срокът за плащане от „при доставка“ на отложено плащане шест месеца. Договорът е подписан от представители на двете страни. Видно от приемо – предавателен протокол от 21.02.2018 г. „Еврохим Агро България“ ЕООД е предало на „Агропродукт С.и“ ЕООД договорените количества минерален тор – калциев амониев нитрат, като протоколът отново е подписан двустранно. Доставката се установява и от приложената товарителница от същата дата, върху която също има подпис на получател за „Агропродукт

С.и“.

За доставката е издадена фактура

№

3000010282/21.02.2018 г. на стойност 11482,08 лв. с ДДС. Видно от приемопредавателен протокол от 21.03.2018 г. „Еврохим Агро България“ ЕООД е предало на „Агропродукт С.и“ ЕООД договорените количества минерален тор – калциев амониев нитрат, като протоколът е подписан двустранно.

5

Предаването на стоката се установява и от приложената товарителница от 21.03.2018 г., подписана от получателя. Издадена е фактура № 3000010401/21.03.2018 г. на стойност 11774,88 лв. с ДДС. Общата стойност на продадените стоки възлиза на 23256,96 лв. с ДДС.

По силата на договор № 143/10.04.2018 г. „Еврохим Агро България“ ЕООД се е задължило да продаде на „Агропродукт С.и“ ЕООД изкуствен тор NPK 16-16-16, с уговорени количества, цена и срок на доставка. Видно от приемо-предавателен протокол от 12.04.2018 г. продавачът е предал на купувача договорените количества минерален тор, доставени с товарителница № 5785, с дата на разтоварване 12.04.2018 г., и товарителница № 1114 от 11.04.2018 г. Двете товарителници и приемо-предавателния протокол са подписани от представител на купувача. Издадена е фактура № 3000010509/12.04.2018 г. на стойност 34405,20 лв.

Между страните е сключен и договор № 341/12.09.2018 г., по силата на който „Еврохим Агро България“ ЕООД се е задължило да продаде на „Агропродукт С.и“ ЕООД изкуствен тор NPK 16-16-16, с уговорени количества, цена и срок на доставка. Видно от приемо-предавателен протокол от 19.09.2018 г. и товарителница от 17.09.2018 г. договорените количества изкуствен тор са доставени и предадени на купувача, като и двата документа са подписани от негов представител. Издадена е фактура № 3000011163/19.09.2018 г. на стойност 17926,56 лв. с ДДС.

По делото са приложени извлечения от банкови сметки, удостоверяващи частично плащане по първия договор. Представена е и електронна кореспонденция за размяна на документи – договор № 341/12.09.2018 г. и фактура № 11163 към него. С оглед оспорване произхода на доставените торове са приложени сертификати за качество, за качествен анализ от фирмата вносител, сертификат за произход, митнически документи за внос и декларации.