Решение № 1480 от 23.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1480 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20251100901359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 68 ЗБН.

Образувано е по възражение на „ПСГ“ АД, с ЕИК 131137959, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Овча купел“, бул. „********, представлявано по делото от упълномощения – адвокат Н., като негов предмет е отказ на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, обективиран в писмо с изх.

№ 420 от 18.06.2025 г., да допълнят списъка на приетите вземане с вземане на „ПСГ“ АД, с ЕИК 131137959 към банката за получаване на сума в общ размер на 133 793,80 лв., представляваща присъдени съдебни разноски, както следва : сумата от 42 000 лв. – разноски присъдени с Решение № 2364/13.12.2017 г. постановено по търг. дело № 1488/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 с-в; и сумата от 91 793,80 лв. – разноски присъдени с Решение № 293/09.05.2023 г. по търг. дело № 61/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 15-ти с-в и с Определение № 705/21.03.2024 г. по търг. дело № 1317/2023 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.02.2025 г. по търг. дело № 1488/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 с-в. Поискано е съдът да признае за установено, че тези парични вземания подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност при поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, като на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН бъде допълнен списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност с посочената сума и ред на удовлетворяване. Изтъкнато е, че независимо от това, че вземанията предмет на поисканото допълване са възникнали след откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./, то същите произтичат от водени от синдиците на банката съдебни производства за попълване на масата на несъстоятелността, като е за присъдени в полза на ответника по тях разноски за адвокатско възнаграждение и за заплатени държавни такси, поради което не би могло да се оспорва, поради наличието на разпоредбата на чл. 70 ЗБН и представлява разноски по несъстоятелността 1 попадащи в хипотезата на чл. 54, ал.1 ЗБН. Те са присъдени с влезли в сила съдебни актове-решения и синдиците са длъжни да зачетат и изпълнят същите, в т.ч. и в частта им отнасяща се до присъдените разноски. В този контекст те е трябвало да допълнят списъка с приетите вземания, като ги включат в неговото съдържание, а не да отказват това.

Ответникът – „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, счита възражението за неоснователно, като мотивира позицията си в писмено становище депозирано по делото на 07.10.2025 г. Посочва, че в ЗБН не е предвиден ред, по който кредиторите на несъстоятелната банка да могат да предявяват вземанията, които са възникнали след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и след изтичане на срока по чл. 63, ал. 1 ЗБН. С оглед на това счита, че вземането на възразилия кредитор-„ПСГ“ АД за разноски не може да се удовлетвори в откритото по отношение на банката производство по несъстоятелност.

Поради изложеното ответникът моли възражението да бъде оставено без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Преди всичко е необходимо да се изясни какъв е предметът на произнасяне в настоящото исково производство, с оглед твърденията на ищеца във възражението. От изложените в него факти и заявеното искане към съда се установява, че ищецът „ПСГ“ АД поддържа, че в негова полза след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност („КТБ” АД (н)) са възникнали вземания срещу банката за разноски, направени в пределите на проведено съдебно производство, които са му присъдени с подлежащи на изпълнение : Решение № 2364/13.12.2017 г. пост. по т.д. № 1488/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 с-в; и Решение № 293/09.05.2023 г. пост. по т.д. № 61/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 15 с-в; както и Определение № 705 от 21.03.2024 г. по т. д. № 1317/2023 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение. След присъждането им „ПСГ“ АД е предявил тези си вземания в производството по несъстоятелност на банката като е поискал изготвения от синдиците списък на приети вземания да бъде допълнен с тях, в отговор на което синдиците са отказали да направят това.

Софийски градски съд отчита, че по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е постановено определение № 67/15.02.2022 г., постановено по ч. т. д. № 1212/2021 г. по описа на ВКС, I т.о., в което е прието, че в случай че лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, откажат да допълнят списъка на приети вземания с вземане на кредитор на банката за разноски, присъдени с влязло в сила съдебно решение, защитата на този кредитор е чрез подаване на възражение срещу отказа на синдика, което подлежи на разглеждане по реда на чл. 68 ЗБН - в отделно производство и в открито заседание с участие на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор. Посочено е още, че в това производство предмет на установяване не е съществуването на вземането, а правото на кредитора да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност. Освен това в практиката на ВКС се приема и това, че подаденото възражение срещу произнасянето на синдика по искания на кредиторите за допълване или промяна на изготвените списъци на предявени вземания по реда на чл. 68 ЗБН се разглежда като предявен установителен иск, който може да има за предмет както дължимостта на вземането, така и наличие на претендирано обезпечение и оттам реда му за удовлетворяване, а също така може да има за предмет и само съществуването на правото за принудително удовлетворяване на кредитора в откритото по отношение на банката производство по несъстоятелност.

2

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с предявен от „ПСГ“ АД срещу „КТБ” АД (н) по реда на чл. 68 ЗБН установителен иск, имащ за предмет съществуването на правото на „ПСГ“ АД на принудително удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката за вземане възлизащо в размер от общо 133 793,80 лв., която сума представлява присъдени съдебни разноски, както следва : сумата от 42 000 лв. – разноски присъдени с Решение № 2364/13.12.2017 г. постановено по търг. дело № 1488/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 с-в; и сумата от 91 793,80 лв. – разноски присъдени с Решение № 293/09.05.2023 г. по търг. дело № 61/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 15-ти с-в и с Определение № 705/21.03.2024 г. по търг. дело № 1317/2023 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.02.2025 г. по търг. дело № 1488/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 с-в.

Отговорът на въпроса дали такова право за принудително удовлетворяване съществува за „ПСГ“ АД е даден във вече посоченото определение № 67/15.02.2022 г., постановено по ч. т. д. № 1212/2021 г. по описа на ВКС, I т.о., както и в по-нова практика отразена в определение № 1032/01.04.2025 г., постановено по т. д. № 2000/2024 г. по описа на ВКС, ТК, 2 т.о.

В тях е прието, че вземането на кредитора за разноски, които са присъдени с влязло в сила съдебно решение след решението за откриване на производство по несъстоятелност, представлява неоспоримо вземане съгласно чл. 70 ЗБН, в която норма е предвидено, че не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, когато в производството по делото е взел участие синдикът. На следващо място ВКС приема, че въпреки че вземанията за разноски, присъдени с влезли в сила решения на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, не са изрично посочени в чл. 69, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 ЗБН, те подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката и за синдика възниква задължение да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с тези вземания. Това е изведено от обстоятелството, че не е допустимо страните в производствата, образувани по предявени исковете за попълване на масата на несъстоятелността да са поставени в по-неблагоприятно положение от тези в производствата по исковете чл. 20, ал. 4 ЗБН, чл. 65, ал. 2 ЗБН и чл. 68, ал. 3 ЗБН, за които в закона е предвидено изрично задължение за синдика след постановяване по тези искове на влязло в сила решение, с което е установено съществуването на конкретно вземане на едно лице към банката, включително вземане за разноски, да допълни списъка на кредиторите с предявени вземания с това вземане.

Доколкото разрешението (третирането) при всички случаи на присъждане на определени суми, включително разноски, в полза на едно лице с влязло в сила решение трябва да е еднакво, то трябва да се приеме, че винаги когато има постановено такова решение в производство с участието на синдиците на банката, без значение по какъв иск, присъденото вземане следва да бъде включено от синдиците в списъка на предявени от кредиторите вземания и да бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност. Този извод по отношение на вземането за разноски е направен и при съобразяване на това, че в ЗБН липсва изрична разпоредба, която да освобождава несъстоятелната банка от отговорност за заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, поради което е недопустимо този правен резултат да се постига чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност.

Ето защо тогава, когато след решението за откриване на производство по несъстоятелност на една банка в полза на определено лице – физическо или 3 юридическо, е възникнало вземане за разноски към банката въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено в производство с участието на синдиците, то това вземане има характер на неоспоримо такова и подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, като синдиците са длъжни да допълнят с него списъка на предявените вземания по реда на чл. 71 ЗБН.

Приемането на обратното би означавало да бъде отречена възможността на едно лице, в полза на което е признато с влязло в сила решение съществуване на вземане за разноски към несъстоятелната банка, да получи удовлетворяване на това свое вземане, като това не е предпоставено от някакво негово поведение, изразено в бездействие да събере вземането си в определен срок, а невъзможността за удовлетворяване би била изначална (обективна). Такъв правен резултат не се допуска от правния ред. В действащото право всички ограничения на възможността на един кредитор да удовлетвори своето вземане, са свързани с негово бездействие да направи това в определен срок, като например бездействие да предяви вземането си в преклузивните срокове при открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, както и бездействие да предприеме действия за принудително събиране на вземането си в установения в закона давностен срок.

В действащите в Република България закони липсват регламентирани ограничения за удовлетворяване на признато с влязло в сила решение вземане, които да не са предпоставени от поведението на самия кредитор, като откриването на производството по несъстоятелност по отношение на една банка няма такива особености, които да обосновават въвеждането на такива ограничения в противоречие с всички други правни норми и принципи.

От приетите за доказателства по делото Решение № 2364/13.12.2017 г. постановено по търг. дело № 1488/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 с-в; и сумата от 91 793,80 лв. – разноски присъдени с Решение № 293/09.05.2023 г. по търг. дело № 61/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 15-ти с-в и с Определение № 705/21.03.2024 г. по търг. дело № 1317/2023 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение, се установява, че са били разгледани и отхвърлени предявени от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу „ПСГ“ АД обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 59, ал. 2 ЗБН, чл. 3, ал. 3, вр. ал. 1 ЗБН. При произнасянето в отделните инстанции по така предявените искове е била ангажирана и отговорността на несъстоятелната банка за покриване на направените от ответното дружество разноски. Така в полза на ответника по цитираните дела са присъдени разноски в размер на сумата от 42 000 лв. – разноски присъдени с Решение № 2364/13.12.2017 г. постановено по търг. дело № 1488/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 с-в; и сумата от 91 793,80 лв. – разноски присъдени с Решение № 293/09.05.2023 г. по търг. дело № 61/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 15-ти с-в