Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 18.04.2023, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 1280/2022
Вид
Решение № 198
Подписан
18.04.2023
В сила
17.05.2023
Състав
Христо Тотев Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Габрово, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20224210101280 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № 542097902, с адресна управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман" № 1, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А, клон България, с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.

14 срещу С. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 18, Вх.

"В", Ет. 2 за установяване на дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение суми.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че вземането му се основава на договор за кредит № CREX-18420630 сключен на 13.02.2021 г. между него, като кредитор и ответницата, като кредитополучател. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 15.02.2022 г., съгласно погасителен план, в който били посочени падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

След сключване на договора сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговския партньор от кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на 1 кредитора 12 месечните погасителни вноски всяка в размер на 21,87 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите, като била посочена и общата стойност на плащанията.

Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора. Надбавката (възнаградителна лихва) се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.

На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 21,87 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.

Обезщетението за забава било равно на ОЛП обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база, като дневният размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от определения годишен размер.

Ответницата преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 15.07.2021 година, към която дата били заплатени 4 броя погасителни вноски.

На основание чл. 3 от договора вземането на „БПП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била на 15.08.2021 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на 10.11.2021 г.

Предвид изложеното от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Габрово за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № CREX18420630, както следва:

- 161,82 лева – главница, ведно със законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението съда до окончателното изплащане на вземането;

- 13,14 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 15.02.2022 година;

- 12,37 лева - мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 16.05.2022 г.

Със съобщение по ч. гр. д. № 923/2022 г. по описа на Районен съд - Габрово 2

„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България било уведомено за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 923/2022 г. заповед вземане.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:

- 161,82 лева – главница, ведно със законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението съда до окончателното изплащане на вземането;

- 13,14 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 15.02.2022 година;

- 12,37 лева - мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 16.05.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 451/31.05.2022 г. по ч. гр. д. 923/2022 г. на РС Габрово.

Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по заповедното и исковото производство, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъдел отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявява осъдителен иск за заплащане на посочените суми, при което да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

2. От страна на ответника:

Назначеният особен представител на ответника признава, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, като кредитор и С. Д. И., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит CREX-18420630, по силата на който й е отпуснат кредит за закупуване на смартфон Xiaomi.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България не изпълнил задължението си да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Обявяването на предсрочната изискуемост, по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполагало изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не били изискуеми. Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. По делото била представена „последна покана", с която кредиторът уведомявал длъжника С. И., че обявявал предсрочната изискуемост на кредита, но тя не била достигнала до длъжника.

В чл. 3 от Договора било предвидено, че кредитът ставал предсрочно изискуем в целия му размер, без да било необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за 3 настъпване на предсрочната изискуемост. Тази клауза била неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЗП и била уговорена във вреда на С. И., поради което същата следвало да не се прилага. И след като нямало никакви свидетелства за достигането на поканата до длъжника С. И. не била настъпила и предсрочната изискуемост на кредита и установителният иск по чл.422 следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, нямало как да бъде прието, че той има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна, тъй като препис бил връчен на нея, като особен представител, но не и на длъжника С. И.. С оглед на изложеното предявеният осъдителен иск следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация:

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Материалните права на ищеца по установителния и евентуания осъдителен иск се основават на разпоредбите чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/; чл. 86 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на мораторна лихва /лихва за забава/.

2. От фактическа страна:

На 13.02.2021 г. между ищеца, в качеството на кредитор и ответника С. Д. И., в качеството на кредитополучател бил сключен договор за кредит № CREX-18420630 (приложен по делото и неоспорен от страните). Договорът е сключен за закупуването от Технополис България ЕАД на мобилен телефон Xiaomi Redmi, което било сторено на датата на подписване на договора, видно от приложената фактура № 030035991.

Отпуснатата сума на ответника е в размер на 215,00 лева, с която е закупен посоченият мобилния телефон, видно от цитираната фактура. Освен главницата ответникът дължи по договора и 19,35 лева премия по застраховка на кредита /отразена в договора/ и 28,09 лева - възнаградителна лихва. Общата стойност на задължението на ответника по кредита е в размер на 262,44 лева, която сума е дължима от ответника на месечни вноски /на 15-то число от всеки месец/, всяка една от 21,87 лева, за периода от 15.03.2021 г. /дата на първата вноска/ до 15.02.2022 г. /дата на последна вноска/, когато изтекъл и срока на договора, видно от погасителния плен отразен в него.

В договора за кредит е отразен годишният процент на разходите в размер на 23,39 % без да е посочено кои разходи са отчетени при изчисляването му, при отчитане на дължимата договорна лихва в размер на 21,2 %.

В договора, като размер на кредита е посочена сумата 234,35 лева.

3. От правна страна:

При служебно извършена проверка относно размера на ГПР с електронен калкулатор на страница www.calculator.bg//1/crediten_gpr.html#det съдът установява, че при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ са отчетени единствено разходите за договорна /възнаградителна/ лихва. Застрахователната премия, която 4 макар и заплатена със сума отпусната от кредитора със задължение за връщане и включена във вноските, също е разход по кредита /разноска по кредита с разсрочено плащане, а не кредитна сума/ и следва да бъде взета предвид при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК.

Невключването на застрахователната премия в ГПР води до скрито оскъпяване на кредита и до нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Целта на посочената разпоредба е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителят да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора. Когато ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика" / р. от 15.03.2012г. по дело С- 453/10/. Неточният размер на ГПР води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В конкретния случай чистата сума на кредита е 215 лева /сумата отпусната за закупуване на мобилния телефон/, от която се претендират 161,82 лева.