Определение № 513 от 17.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 513 гр. Стара Загора, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500257 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба, подадена от „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. С., ***, с управител Н.П.П. чрез М. Т. Т. – юрисконсулт против определение № 282/28.01.2025г. постановено по ч.гр.д. № 4768/2024г. по описа на РС Стара Загора, в частта, в която са осъдени да заплатят на адв.

Д. Л. Ф. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Жалбоподателят обжалва определението като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Молят да бъде отменено като такова.

Ответникът по частната жалба чрез „ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Д. Ф.“, представлявано от адвокат Д. Л. Ф. взема становище, че частната жалба е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното определение. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането й. Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по ч.гр.д.№4768/2024г. по описа на РС-Стара Загора е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като по делото е издадена заповед за изпълнение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, чрез упълномощения му представител, поради което съдът е указал на 1 заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, и да представи доказателства в същия срок за предявяване на иска. Съобщението с указанията на съда е връчено на заявителя на 16.12.2024г. В указания срок заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск относно вземането си, поради което на основание чл.415, ал.2 от ГПК съдът е приел, че следва да обезсили изцяло заповедта за изпълнение, което е и сторил с обжалваното определение.

Първоинстанционният съд се е произнесъл със същото определение и по направеното с подаденото в срок възражение искане за присъждането на разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

За да уважи това искане и да осъди заявителя „С.К.“ ООД да заплатят на адв. Д. Л. Ф. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. РС-Стара Загора е посочил, че в конкретния случай защита на длъжника по делото не се изчерпва само с подадено от него възражение по образец. Посочил е, че възражението е подробно аргументирано от пълномощника на длъжника за недължимостта на вземането. От същото било видно, че фактите, касаещи недължимостта на вземането са изложени след проучване и проверка.

Доколкото ВКС приема в мотивите към т. 13 на ТР 4-2014-ОСГТК, че последиците при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422 ГПК са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК/сега чл.415, ал.5 ГПК/, то и в случая следва да се приеме, че при обезсилването на заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.5 ГПК, длъжникът има право на разноски съгласно чл.78, ал.4 ГПК, които съдът следва да му присъди с определението за обезсилване на заповедта, защото с него приключва в случая настоящото дело /чл.81 ГПК/. Съдът се е позовал на определение №102 от 14.03.2022г. по ч.т.д. № 2481/2021г. на първо т.о. на ВКС, в което е разяснено, че при преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл.414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл.11 от Наредба №1/09.07.2004г. по аналогия на основание §1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл.11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство.

Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. правило. Едва с 2 отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право.

Предвид гореизложеното в полза на пълномощника на длъжника съдът е присъдил разноски за ползвана адвокатска услуга по повод подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение в размер на 480 лв. с ДДС.

В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което молят въззивния съд да го отмени. Жалбоподателя счита, че в настоящия случай при подаване на възражение не е налице фактическа и правна сложност, която да обосновава размера на претендираното адвокатско възнаграждение, нито може да се приеме за справедливо и законосъобразно да се присъди в този размер.

Въззивният съд намира, че в конкретния случай при определяне дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази обстоятелството, че адвокатската защита е вложения от адвоката труд, който се преценява в съотношение с фактическа и правна сложност по делото, като следва да се съобразят доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Критериите са приложими в цялост и по отношение на разноски за адвокат в заповедното производство при подадено възражение от пълномощника на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Изхождайки от горното, съчетано с прилагане на принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обостонаво и справедливо /чл.36 ЗА/, въззивният съд намира, че за изготвеното възражение от пълномощника на въззивника срещу издадената заповед за изпълнение, което действително е изключително подробно мотивиране, а не банкетно, следва този труд на адвоката да бъде възмезден със сумата от 144 лв. с ДДС /120 лв. плюс ДДС/.

Установената практика на ВКС съобразява застъпеното в практиката на ЕСПЧ разбиране за връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати. В конкретния случай въззивният съд счита, че с определянето на разноски от Старозагорския районен съд в размер на 480 лв. е нарушена пропорционалността между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. При нарушена пропорционалност във всеки конкретен случай се съобразява нейната пропорционалност.

В допълнение въззивният съд, че следва да посочи, че определения от първоинстанционния съд размер на адвокатско възнаграждение от 480 лв. е над средния размер на адвокатските възнаграждения, предвидени в

Наредбата за заплащане на правната помощ. Според съда определените с този подзаконов нормативен акт размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир за възприетите от законодателя за справедливи минимални размери на възнаграждението на адвоката, осъществяващ 3 процесуално представителство по граждански дела, определено на база предмет на спора и цена на иска. Този извод се налага от принципа на равно третиране, тъй като правната помощ както по реда на Закона за правната помощ, така и по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, произтича от необходимостта за осигуряване на възможността на материално затрудненото лице да бъде представлявано от адвокат в производството по гражданско дело, респ. остойностяване и заплащането на адвокатския труд и в двете хипотези следва да бъде подчинено на едни и същи принципи.

Ето защо въззивният съд намира, че в конкретния случай пълномощника на длъжника има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 144 лв. с ДДС, които съответстват на извършената от него работа.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че частната жалба е частично основателна, поради което следва да бъде уважена, като бъде отменено определението в обжалваната му част, досежно присъдените разноски за сумата над 144 лв. до присъдените 480 лв.

Водим от горните мотиви, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 282/28.01.2025г. постановено по ч.гр.д. № 4768/2024г. по описа на РС Стара Загора в частта, в която се осъжда „С.К.“ ООД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Н.П.П., да заплати на Еднолично адвокатско дружество Д.

Ф., БУЛСТАТ ***, с адрес гр.С., ***, представлявано от Д. Л. Ф., ЛН **********, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 480,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено от адвокат Д. Л. Ф. процесуално представителство на длъжника Г. В. Т. по ч.гр.дело № 4768/2024г. по описа на РС Ст.Загора, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА „С.К.“ ООД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Н.П.П., да заплати на Еднолично адвокатско дружество Д. Ф., БУЛСТАТ ***, с адрес гр.С., ***, представлявано от Д. Л. Ф., ЛН **********, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 144 лв. с ДДС /сто четиридесет и четири лева/ адвокатско възнаграждение за осъществено от адвокат Д. Л. Ф. процесуално представителство на длъжника Г. В. Т. по ч.гр.дело № 4768/2024г. по описа на РС Ст.Загора.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5