Решение № 1518 от 22.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. Варна, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично засеД.е на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110200319 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. В. Г., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №442а-121 от 16.10.2024 г., издадено от Началник на сектор ОП в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 1000.00 лв за нарушение по чл.17б, ал.1 ЗУЧК.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли, същото да бъде отменено. Твърди се, че НП не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото не съдържа описание на нарушението и не е конкретизирана фактическата обстановка, както и че няма доказателства, процесното място да представлява част от плажната ивица като счита, че от довян от вятъра пясък по алеята обособените граници на плажната ивица не били ясно разграничими, а при това нямало бордюр и знаци. Претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.06.2024 г. около 18 ч. служители на Четвърто РУ, ОД МВР Варна, сред 1 които свид. Ж. Л., извършили проверка по постъпил сигнал от гражД. за наличие на паркирани автомобили на пясъка на морски плаж „Аспарухово“, кв. Аспарухово, гр. Варна.

В хода на проверката служителите установили и заснели със служебно ползвани устройства множество паркирани автомобили върху пясъка на плаж „Аспарухово“, в страни от асфалтираната алея край плажната ивица, сред които бил и процесния л. а. „БМВ“, рег.

№CH9971BK, собственост на въззивника Д. Г.. За констатациите от проверката свид. Ж. Л. изготвил докладна до Началник на Четвърто РУ, ОД МВР Варна, в която посочил регистрационните номера на всеки от съответните автомобили. В хода на проверката по случая въззивникът представил декларация по чл.188 ЗДвП от 09.08.2024 г., в която посочил, че той лично е управлявал собствения си л. а. рег.№СН9971ВК на датата 09.06.2024 г. около 18.00 ч.

На 10.09.2024 г. спрямо въззивника бил съставен процесния АУАН №0563779 за нарушение на чл.17б, ал.1, вр. чл.30, ал.3 ЗУЧК, връчен му лично на 04.10.2024 г.

При съставяне на АУАН, както и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, възражения от въззивника не били предявени и на 16.10.2024 г. спрямо него бил издадено процесното НП №442а-121, с което наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и наложил спрямо въззивника предвиденото с чл.30, ал.3 ЗУЧК наказание „глоба“ в размер 1000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на свидетелите свид. Ж.

Л . , така и от напълно съответстващите им приобщени документи по процесната административно-наказателна преписка: НП №442а-121 от 16.10.2024 г., АУАН №442а-121 от 11.09.2024 г., докладна записка УРИ №442р-16919 от 10.06.2024 г., покана по чл.40, ал.2 ЗАНН от 23.07.2024 г., декларация по чл.188 ЗДвП от 09.08.2024 г., 1 бр. снимка на МПС и заповед рег.№365з-3925 от 08.08.2019 г. Съдът не кредитира показанията на свид. Г. Г.а съпруга на въззивника, в частта относно точното място на паркиране на автомобила, тъй като нейните твърдения, че бил паркиран на асфалта са в разрез с приложения към преписката снимков материал, от който е видно, че процесното МПС е паркирано изцяло на пясъка на плажа в кв. Аспарухово.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на 2 сектор ОП, Четвърто РУ, ОД МВР Варна, съобразно Заповед №365з-3925 от 08.08.2019 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. В АУАН, както и в НП, е налице ясно и пълно описание на фактическата обстановка, позволяващо недвусмислено за санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечено към административно-наказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си. Съгласно императивната разпоредба на чл.17б, ал.1 ЗУЧК се забранява преминаването, паркирането и престоя на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морски плаж.

Съдът намира за неоснователно и възражението на въззивната страна, че от описанието в НП не става ясно къде точно е паркиран автомобила. Изрично, както в НП, така и в АУАН е посочено, че автомобила е паркиран върху пясъка на територията на морския плаж на „Аспарухов плаж“, в кв. „Аспарухова“, гр. Варна.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Съгласно чл.6, ал.2 ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. От приложените доказателства и установената фактическа обстановка е ясно, че въззивникът действително е паркирал собствения си лек автомобил върху пясъка на морския плаж „Аспарухово“.

Застъпеното от въззивника твърдение, че процесния автомобил всъщност е бил паркиран на асфалтирания път (алея), който поради навят от вятъра пясък изглеждал като плаж, определено се опровергава от ясните, конкретни и категорични показания от свид Ж. Л., които са напълно потвърдени и от приложения снимков материал, обективиращ местонахождение на съответния автомобил именно върху плажния пясък, а не върху асфалтирана алея с навят върху нея пясък.

Относно твърдението на въззивника за липса на поставени знаци и други означения за въведена забрана за паркиране следва да се изтъкне, че липсата на съответни знаци и означения не оправдава паркирането върху пясъка на морския плаж. В случая забраната за паркиране на морски плаж произтича непосредствено от закона и затова не е необходимо поставянето на съответни забранителни или указателни знаци, още повече при конкретното местоположение на съответния автомобил непосредствено върху състоящата се само от пясък земна повърхност на самия морския плаж.

От субективна страна, предвид формалния характер на конкретното нарушение, чийто обективен състав не включва съставомерен резултат, деянието може да бъде осъществено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Въззивникът е имал ясното съзнание, че участъкът, в който е паркирал процесното МПС, представлява морски плаж, доколкото земната повърхност там се състои изцяло от пясък и е непосредствено пред 3 морския бряг.

Съдът намира, че в процесния случай е неприложим института „маловажен случай“ съгласно чл.28 ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Нещо повече – паркирането на превозни средства води до опасност от увреждане на естествения ландшафт на Черноморското крайбрежие, чието опазване е от изключителен обществен интерес.

По отношение на наказанието: Санкционната разпоредба на чл.30, ал.3 ЗУЧК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 3000 лв за всеки, който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. При определяне на размера на наказанието следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че нарушението е извършено за първи път. Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. При наличието единствено на смекчаващо отговорността обстоятелство наказващият орган правилно е определил наказанието в минимален размер.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН и с оглед отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер 80.00 лв съгласно чл.63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №442а-121 от 16.12.2024 г., издадено от Началник на сектор ОП в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което на Д. В. Г., ЕГН **********, за нарушение по чл.17б, ал.1 ЗУЧК е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1000 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА Д. В. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР Варна сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5