Решение № 723 от 31.05.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 454/2022
- Вид
- Решение № 723
- Подписан
- 31.05.2022
- В сила
- 16.12.2022
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 143, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 107р · Кодекс на труда
- чл. 107с, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл.107х, ал.1,т.12 · Кодекс на труда
- чл. 107ц, ал. 2, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.107ч · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.414,ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 723 гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20223110200454 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Тийм пауър Европа” ЕООД, ЕИК 204603122, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.”Опълченска” № 23,ап.10,представлявано от управителя В.К.,чрез адв.С. Б.,ВАК и адв.М. Тодорова, ВАК срещу НП № 03-013032/08.07.2020 год. на Директора на Д ИТ Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати от административния орган в производството по издаването му съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Посочва се, че НП не е било подписано от АНО; че не е било мотивирано, съобразно изискванията на ЗАНН. Твърди се, че неправилно е била посочена датата, на която е извършено нарушението, като се излагат подробни доводи в тази насока.В условията на евентуалност се иска приложението на чл.415в от КТ.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, се представлява от адв. С. Б., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. В хода по същество посочва, че Директора на Д ИТ не е бил компетентен да издаде обжалваното НП, тъй като в конкретния случай е било приложимо немското законодателство, като според процесуалния представител на жалбоподателя Съдът на Европа се е бил произнесъл по тяхно преюдициално запитване, въз основа на което е било образувано дело С-784/2019 год., според което след като дружеството не осъществява съществени / по смисъла на европейския регламент дейности на територията на РБългария/, това означава, че 1 приложимо за него е германското законодателство.
Въззиваемата страна – Директора на Д ИТ Варна, редовно призована, в първото по делото съдебно заседание се представлява от юк Ошавкова, която поддържа жалбата. В хода по същество не се представлява, депозирано е становище.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 03-013032/20.06.2020 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „Тийм пауър Европа” ЕООД, притежаващо удостоверение № 207/29.06.2017 год. за осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа в обект:
***, не е изплатил в законоустановения срок в дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Н.И.Н.а с ЕГН **********, на длъжност "камериерка", което е начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 г. в размер на 445,04 лв. – нарушение на чл.224,ал.1, във вр. с чл.228,ал.3, във вр. с чл.107х, ал.1,т.12 и чл.107ч от КТ. За дата на извършване на нарушението е посочена датата 04.05.2020 год., до който момент е следвало да бъде изплатено дължимото обезщетение. За мястото на нарушението бил приет офисът на дружеството в гр. Варна, бул.
"Владислав Варненчик" № 81, ет. 1, офис.
Акта бил съставен и предявен на управителя на въззивното дружество на 20.06.20 г., който отказал да го подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на свидетел.
В срока по чл.44 от ЗАНН било направено възражения, в които били оспорени фактическите констатации в АУАН. Посочено било, че паричното обезщетение било изплатено на работника, като било приложено и банково бордеро. Във възражението било посочено, че със заповед на Директора на НАП-Варна, постановена по подадено заявление на дружеството за издаване на удостоверение А1 за работника, административното производство било спряно поради отправено преюдициално запитване до СЕС.
АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за извършено нарушение на чл.224,ал.1, във вр. с чл.228,ал.3, във вр. с чл.107х, ал.1,т.12 и чл.107ч от КТ на осн.чл.416, ал.5, във вр. с чл.414,ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лв..
В хода на съдебното производство актосъставителя Н. З. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта М. Д. потвърждават изложеното в акта за административно нарушение.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
2
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите З. и Д. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства - преписката по АНП, вкл. АУАН, протокол за извършена проверка, ведомости за заплати, таблици за дължими обезщетения, трудов договор, акт за прекратяване, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, заповеди, писма, обратни разписки и др., както и от трудов договор от 17.09.2019 год. сключен между „ Тийм пауър Европа” ЕООД в качеството на работодател и Н.И.Н.а с ЕГН **********, в качеството на служител, изменение на акт за изпращане на служител в предприятие ползвател по отношение Н.И.Н.а,акт за изпращане на служител в предприятие ползвател по отношение Н.И.Н.а с ЕГН **********, акт за прекратяване на трудово правоотношение с Н.И.Н.а с ЕГН **********, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, приложените към жалбата и събраните в хода на съдебното следствие, тъй като не са оспорени от страните, а и кореспондират с останалите приобщени доказателства по делото.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция ИТ Варна, въз основа на Заповед № 0280/03.08.2010 год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ , като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, извършване или установяване на нарушението. присъствал при
На въззивното дружество е възведено обвинение за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл.
228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ.
Според разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Срокът за изпълнение на задължението на работодателя по чл. 224, ал. 1 от КТ е предвиден в чл. 228, ал. 3 от КТ, според който обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. От своя страна нормата на чл. 107х, ал. 1, т. 12 от КТ сочи, че работникът или служителят, изпратен за изпълнение на работа в предприятие ползвател, през времето, докато работи при него, има право на: други права, непосредствено свързани с изпълнението 3 на възложената работа. Чл. 107ч от КТ предвижда, че за неуредените в този раздел /Раздел VIIIв "Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа"/ въпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА" ЕООД е предприятие, което осигурява временна работа и извършва посредническа дейност по наемане на работа в Република България и други държави членки. За извършването на тази дейност дружеството е регистрирано в МТСП и притежава валидно разрешение за предоставяне на персонал, издадено от Агенция по заетостта. Видно от приложения по делото трудов договор е, че между "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА" и лицето Н.И.Н.а с ЕГН **********, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 вр. чл. 107р от КТ е сключен трудов договор, със срок на изпитване в полза на работодателя, по силата на който лицето е наето именно с цел да бъде командировано да извършва работа в полза на дружествоползвател, установено на територията на Германия. В трудовия договор жалбоподателят като работодател е определил длъжността, мястото на работа, работното време, разпределението на работните часове по правилника за вътрешния трудов ред на "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА", срока на договора, размера на възнаграждението и периода на изплащането му, както и правото на отпуск. Изрично в чл. 8 от трудовия договор е посочено, че служителят дава съгласие да извършва и други задачи, чието изпълнение може да изисква от него в разумни граници, съгласно изискванията и инструкциите на работодателя. В трудовия договор, на дружествотоползвател не е предоставена власт да определя в общ план характера и обхвата на трудовата престация, длъжността на работника, срока на трудовия договор, трудовото му възнаграждение или пък дисциплинарна власт и правомощие за прекратяване на трудовия договор, поради което обосновано може да се приеме, че за целия срок на командироване работникът е продължил да бъде на подчинение на работодателя, който го е командировал. При това положение, за посочения период, за лицето се е прилагало българското трудово законодателство. Посочените условия са част от специфичното съдържание на трудовите правоотношения по чл. 107р от КТ за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, в контекста на правилата за работа чрез агенциите за временна заетост, установени с Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост. Релевантно в случая е обстоятелството, че работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА", в което качество дружеството се е задължило да спазва задълженията по чл. 107с, ал. 5 от КТ, в т. ч. да начислява и изплаща трудово възнаграждение на командированите работници, съответно, има правото по чл. 107ц, ал. 2, т. 3 от КТ да прекрати трудовото правоотношение, по предвидения от закона ред.
С оглед горното е неоснователно направеното възражение за некомпетентност на наказващия орган и неприложимост на българското трудово законодателство.Наведените доводи за приложимост на немското право и Дело № C-784/19 на СЕС с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — Варна, в рамките на производство по дело между възз. и ТД на НАП-Варна състава на 4 съда намира за неотносими към конкретното дело, тъй като не касае нарушение на трудовото законодателство, а производство, свързано с искане за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство спрямо конкретни работници, наети от "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА" ЕООД.
Неоснователно е и възражението за допуснати процесуални нарушения, с оглед непроизнасяне от страна на наказващия орган по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се явява нарушение на процесуалните правила. Що се касае до обстоятелството, че АНО не се е произнесъл по направените срещу АУАН възражения, то следва да се посочи, че негово задължение по ЗАНН е да ги прецени, като няма изискване да се мотивира, защо не ги приема.