Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21869 от 19.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29921/2023
Вид
Определение № 21869
Подписан
19.05.2025
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21869 гр. София, 19.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20231110129921 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по искане на ищеца „ФИРМА“ ЕООД чрез пълномощника му В. Т., обективирано в подадената въззивна жалба за изменение на постановеното по делото решение №*****/17.07.2024г. в частта за разноските.

Молителят аргументира тезата си за прекомерност на адвокатския хонорар, присъден в полза на насрещната страна, с кокретни съображения, че разрешението на районния съд влизало в колизия с установената съдебна практика. Признатия на ответника разход за адвокатски хонорар надвишавал със сумата от 179,03 лв. минималния размер по Наредбата на Адвокатски съвет, като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Иска отмяна на решението в частта за разноските като неправилно.

В депозирания отговор на въззивната жалба насрещната страна е взела становище и по молбата за изменение на решението в частта за разноските Счита същата за неоснователна, като в тази връзка излага, че размерът на платения адвокатски хонорар съответства на минималния размер по Наредбата на Адвокатски съвет съобразно първоначално заявената с исковата молба цена на иска.

І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:

Молбата е подадена от страна по делото и е в срока за това, поради което е процесуално допустима.

ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:

Съдът намира подадената молба за неоснователна със следните съображения:

При разпределяне отговорността на разноските в процеса съдът е съобразил изхода на делото и е присъдил в полза на ответника сторения разход за платен адвокатски хонорар от 1536 лв. без да уважи своевременно релевираното възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, с основния мотив, че последната е сторила и претендира разноски за платен адвокатски хонорар от 1500 лв. От тук следва изводът, че сумата от 1 500 лв. безспорно кореспондира на фактическата и правна сложност на делото, а разликата от 36 лв. съдът счита за твърде незначителна, за да обоснове корекция, при положение, че процесуалният представител на ответника е подал отговор на исковата молба в срока за това, явил се е в проведените три открити съдебни заседания по делото и е ангажирал писмена защита по спора. Съдът не е обвързан от минималния размер по Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения, съгласно решение от 25.01.2024г. по 1 дело ****/22 на СЕС, но дори и да беше обвързан, платеният хонорар не се явява прекомерен и предвид първоначано заявената цена на исковете.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ФИРМА“ ЕООД, обективирано във въззивна жалба с вх. № *****/19.08.2024г. за изменение на постановеното по делото решение №*****/17.07.2024г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2