Решение № 8 от 03.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Варна, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20233110105899 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна местност „****” **** и М. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна местност „****” ****, против „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ****, ж.к. ****, ул."****" № 4-6, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК **** иск, с правно основание чл. 124, ал.1, вр.чл.439 ГПК, с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че С. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна местност „****” **** и М. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна местност „****” **** НЕ ДЪЛЖАТ на „****“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район ****, ж.к. „****“, ул. „**** № 4-6, представлявано **** - ****, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК **** сумите по Изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013г., на основание Заповед за изпълнение №6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, а именно: 4 794,37 лева, от която 4252,20лв.-главница до 03.08.2012г., 340,47 лв.- неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г. до 03.08.2012г., 141,70 лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от 04.04.2012г. до 03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към 03.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 1 на подаване на заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 95,89лв. платена държавна такса и 283,82 лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на вземането по давност, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ **** ****.

В исковата молба се твърди, че на 19.04.2023 г. С. С. и на 13.04.2023г.

М. А. получили Покани за доброволно изпълнение на задължение по изпълнително дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ **** ****. От поканите било видно, че с Изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013г. от Районен съд гр. Варна, на основание Заповед за изпълнение по ЧГД № 11305 от 2012г. са осъдени солидарно да заплатят на **** ЕООД с ЕИК ****- конституиран взискател, съгласно договор за цесия от 28.09.2018г., по силата на който **** ЕАД е прехвърлил вземането си на **** ЕООД с ЕИК ****. Към поканите бшл приложен Изпълнителен лист издаден на 15.01.2013г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, 8 състав в полза на **** ЕАД. Твърдят, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 11020,40 лева.

Приемат, че не дължат суми, които никой не им е претендирал повече от десет години. Твърдят, че нямат никакви законови и/или договорни отношения с лицето-взискател по изпълнителното дело и не са уведомявани за никакви договори за цесии.

Твърдят, че от приложения изпълнителен лист е видно, че същия е издаден въз основа на заповед за изпълнение на задължение към **** и задължението по него се е погасило с изтичането на петгодишна давност, считано от датата на която еподадено заявлението за издаване на заповедта03.08.2012г., т.е. на 03.08.2017г., на основание чл. 110 от ЗЗД. Твърдят, че не ни е известно давността да е прекъсвана или спирана, а в случай, че същата е прекъсвана или спирана, задължението се е погасило с изтичане на десетгодишната абсолютна давност на 03.08.2022г., на основание чл. 112 ал.1 от ЗЗД.

Поради гореизложеното приемат, че не дължат сумите по Изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013г., на основание Заповед за изпълнение №6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, а именно: 4 794,37 лева, от която 4252,20лв.- главница до 03.08.2012г., 340,47 лв.неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г. до 03.08.2012г., 141,70 2 лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от 04.04.2012г. до 03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към 03.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 95,89лв. платена държавна такса и 283,82 лева юрисконсулско възнаграждение, тъй като вземането е погасено по давност.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, с който искът се приема за неоснователен. Оспорва се погасяване по давност на задължението, като се изтъква, че може да бъде погасено правото на принудително изпълнение. Доколкото не се твърди оспорване съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение, то твърдението на ищеца, че не дължи на ответника процесната сума, означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата. Изтъква се, че с подписване на споразумение за разсрочване на задължението, ищците изрично са признали вземанията.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязла в законна сила Заповед за изпълнение №6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, ищците дължат на **** сумата от 4 794,37 лева, от която 4252,20лв.-главница до 03.08.2012г., 340,47 лв.- неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г. до 03.08.2012г., 141,70 лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от 04.04.2012г. до 03.08.2012г., 60,00 лв.неплатена заемна такса към 03.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 95,89лв. платена държавна такса и 283,82 лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на вземането по давност.

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: Покана за доброволно изпълнение по ИД ****, изх.№ 3

11105/30.03.2023 г., Покана за доброволно изпълнение по ИД ****, изх.№ 11112/30.03.2023 г., изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11305/2012 г. по описа на ВРС, 8 състав; споразумение за разсрочване на парично задължение изх.№ ****/16.06.2021 г., приложение № 1 към споразумение за разсрочване на парично задължение – погасителен план, споразумение за разсрочване на парично задължение изх.№ МАЗ 00081169/10.09.2021 г., приложение № 1 към споразумение за разсрочване на парично задължение – погасителен план, декларация за съгласие 16.09.2021г.; изисканото и предоставено копие на ИД **** на ЧСИ ****, рег.№ ****; изисканото и предоставено копие на ИД**** на ЧСИ **** - ****, рег.№ ****.

Не е спорно в отношенията между страните, че въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение №6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, на 15.01.2013г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано от изпълнително дело № 00164/2013г. по описа на ЧСИ ****,с рег.№****, с район на действие ОС-Варна.

Видно от преписката по изпълнително дело № 00164/2013г., изпълнителното производство е образувано по молба от 30.01.2013 г. на взискателя „****” ЕАД срещу С. П. С. и М. Б. А., въз основа на изпълнителния лист, издаден по влязлата в сила Заповед за изпълнение №6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС . Видно от представената преписка, съдебният изпълнител е изискал справка за трудови договориот ТД на НАП-Варна на 11.02.2013г., справка за декларирано имущество от Община Варна, уведомление по ДОПК до НАП., справка за МПС от ОДП-Варна Пътна полиция. На 11.02.2013г. ЧСИ е изготвил и изпратил на всеки от ищците/длъжници/ покана за доброволно изпълнение, с която го уведомява за образуваното срещу него изпълнително производство.

Показана е получена лично от ищеца А. на 14.02.2013г., а от ищеца С. на 19.02.2013г. Със запорни съобщения от 29.04.2013г. ЧСИ е наложил запор на трудовите възнаграждения на ищците А. и С.. На 29.04.2013г. ЧСИ уведомява ищеца А. за наложена възбрана върху неин недвижим имот. С постановление от 04.12.2017г. ЧСИ прекратява изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С молба от 28.07.2017г. „****” заявява желание за конституиране като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за покупко-продажба на вземания с „****”ЕАД от 11.02.2013г. към настоящите ищци. С резолюция от 04.12.2017г. ЧСИ отказва 4 конституирането, поради прекратяване на изп.дело. Със съобщение до ищците и взискателя „****”ЕАД от 04.12.2017г. ЧСИ уведомява ищците за прекратяване на изпълнителното производство. Със съобщения от 05.12.2017г. ЧСИ вдига наложените зъпори и възбрана. С молба до ЧСИ от 01.04.2019г. настоящия ответник „****” ЕООД желае да бъде конститиран като взискател по изпълнителното производство, поради сключен с „****” ЕООД договор за цесия на процесното вземане против настоящите ищци. С разпореждане от 11.04.2019г. ЧСИ отказва конституирането, поради прекратяване на изпълнителното дело.

С молба вх.№10424/29.03.2023г. настоящият ответник депозира пред ЧСИ **** **** Изп.лист от 15.01.2013г. с искане за образуване срещу настоящите ищци изпълнително производство.

С Постановление от 29.03.2023г. е образувано изпълнително дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ **** ****.

От приложено по делото споразумение за разсрочване на парично задължение се установява, че на 16.09.2021г. ищецът М. Б. А. признава наличие на задължение към 09.09.2021г. в размер от 8214,63 лева към „****” ЕООД във връзка със сключен между „****”ЕАД и С. П. С. договор за кредит от 29.11.2010г., по който тя е поръчител. Двустранно подписан между М. Б.

А. и „****” ЕООД е погасителен план за издължаване на задължението, което е било предмет на изпълнително дело № 00164/2013г. по описа на ЧСИ ****,с рег.№****, с район на действие ОС-Варна.

От приложено по делото споразумение за разсрочване на парично задължение се установява, че на 18.06.2021г. ищецът С. П. С. признава наличие на задължение към 15.06.2021г. в размер от 69275,01 лева към „****” ЕООД във връзка със сключен между „****”ЕАД и С. П. С. договор за кредит от 29.11.2010г. Двустранно подписан между С. П. С. и „****” ЕООД е погасителен план за издължаване на задължението, което е било предмет на изпълнително дело № 00164/2013г. по описа на ЧСИ ****,с рег.№****, с район на действие ОС-Варна.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо 5 право , формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.

В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.

439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай ищецът твърди погасяване на изпълняемото право на основание изтекла погасителна давност и поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.