Решение № 293 от 27.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Горна Оряховица, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120102467 по описа за 2025 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 200, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД иск за установяване, че К. Н. К. от с. Д., общ. Г. О. дължи сумата от 940,66 лв. – главница, за доставена в периода от 17.02.2025 г. до 17.03.2025 г. електрическа енергия за имот, находящ се в с. Д., общ. Г. О., ул.

***, с аб. номер ***, както и сумата от 33,82 лв. – лихви за забава, изтекла върху главното вземане в периода от датата на падежа на всяка една фактура до 26.06.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч. гр.д. № 1766/2025г. на РС – Г. Оряховица.

По делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

За обект (с абонатен номер ***, находящ се в с. Д., общ. Г. О., 1 ул. *** ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получателя К. Н. К., за клиентски № 1500194876, фактури на обща стойност 974,48 лв.

Сумата не е заплатена от ответната страна.

На 27.06.2025 г. „Енерго-Про Продажби” АД е подало срещу К. Н. К. пред РС – Г. Оряховица заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за неизплатените задължения на ответника. Образувано е ч. гр. дело № 1766/2025 г. по описа на съда, по което е издадена заповед № 733 от 30.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника К. Н. К.. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.200, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, който съдът намира за допустим.

Уважаването на претенцията за установяване на съществуването на вземанията на „Енерго-Про Продажби“ АД, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1766/2025 г. по описа на РС – Г. Оряховица, е предпоставено от установяване на възникването и съществуването на облигационна връзка между страните по договор за продажба на електрическа енергия, при общи условия, обвързващи всички клиенти на енергийния снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ, реалното доставяне в процесния обект на посочените в представените фактури количества електрическа енергия и извършване на услугата възстановяване на захранването, както и размера на претендираните вземания.

За съществуването на твърдяната договорна връзка между страните е необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ за процесния обект.

Съгласно §1, т.42 ДР на ЗЕ това е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Член 92 ЗЕ, определя като страни по сделките с електрическа енергия – „крайните снабдители на електрическа енергия“ и „краен клиент“ (пар. 1, т. 28а и т. 27г 2

ДР, ЗЕ). Отношенията между потребителя и дружеството – краен снабдител се уреждат съгласно публично известни общи условия, за действието на които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на потребителя, т.к. приложение намират специалните разпоредби на Закона за енергетиката, които дерогират общите такива по ЗЗД и ТЗ.

По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., публикувани във в-к „Репортер“, действали през процесния период. Съгласно чл.4, ал.1 от тях „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“. Именно това са предпоставките, при осъществяването на които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.

Съгласно фикцията, установена с чл. 110, ал. 2 от ЗС , електрическата енергия следва статута на движимите вещи. С приемането на чл. 98а от ЗЕ(ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) се въвежда нов принцип спрямо определени сделки, сключени при т. н. Общи условия, различен от този по чл.

16 от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ, а именно: "Публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане", като в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на ел. енергия заявление, в което да предложат специални условия. С тази разпоредба се определя моментът, от който общите условия стават задължителни за потребителите - от публикуването, а не от приемането им.

Така Общите условия са част от правоотношението между "ex Lege", по силата на факта на публикуването. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ, приложими към настоящия момент, "потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУ на ДПЕЕЕ, като в чл. 26, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕ изрично било посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕ, "потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на 3 дължими към "Енерго-Про Продажби"АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". Продажбата на ел. енергия се възстановява след като клиентът заплати на "Енерго-Про Продажби"АД цена, съгласно ценоразпис в който са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В случая основанието за прекъсване на продажбата на ел. енергия е неплащане на дължимите суми за доставена ел. енергия - чл. 34 от ОУ на ДПЕЕЕ. От анализа на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕ следва извода, че заплащането на разходите за прекъсване на продажбата на ел. енергия /което заплащане е условие да се възстанови продажбата на ел. енергия/ се дължи от абонатаклиент, в случай че той поиска възстановяване на продажбата на ел. енергия за обекта му. По-конкретно, ищецът следва да установи при условията на пълно доказване, че в качеството си доставчик на ел. енергия е доставил реално определено количество ел. енергия, за което са издадени съответните фактури.

От своя страна ответникът следва да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца, в т. ч. и извършено плащане по фактурите за неизплатената доставена ел. енергия.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват наличието на доставено и потребено количество ел. енергия по редовен отчет, от една страна и неизпълнено от абоната задължение за заплащане на същото.

Ответникът не е възразил срещу дължимостта на сумите за потребена ел. енергия. Като потребител на ел. енергия ответникът е страна по договор за пренос на ел. енергия чрез електроразпределителните мрежи на "Енерго-Про Мрежи"АД, поради което същият е обвързан от ОУ на ДПЕЕМ и на ОУ на ДПЕЕЕ, който са действали към отчетния период. Съгласно същите потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел. енергия в определените в ОУ срокове и начин, като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от него ел. енергия в посоченото в справката количество и същата подлежи на заплащане съгласно правилата за продажбата по чл. 200 от ЗЗД ввр. чл. 79 от ЗЗД ввр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл.

17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ в изпълнение на договорни задължения от страните.

Твърдението за неизпълнение на парично задължение за заплащане стойността на консумираната ел. енергия от потребителя-ответник, е за 4 отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства по делото не са събрани. Ответникът дължи сумата от общо 974,48 лв. - неизплатено задължение за консумирана ел. енергия в периода 08.01.2025 г. до 07.02.2025 г.

Основателни се явяват претенциите на ищеца по отношение на лихвата за забава. Купувачът на доставената ел. енергия(със статут на движима вещ) изпада в забава, ако не изплати покупната цена, когато ел. енергията е доставена, респ. консумирана от потребителя-купувач по аргумент от чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Предвид изложеното претенцията за сумата 33,82 лв., представляваща общ размер на мораторна лихва върху главницата от 940,66 лв. за периода от датата на падежа на вземането по всяка една фактура за забава до 26.06.2025 г., както и за законната лихва върху главницата 940,66 лв., считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 1766/2025 г. на РС – Г. Оряховица – 27.06.2025 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 89,48 евро, представляваща направени разноски в производството по настоящото гражданско дело/ДТ – 38,27 евро, юрисконсултско възнаграждение – 51,21 евро, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК/.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГК ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч. гр. дело №1766/2024 г. на РС – Г. Оряховица в размер на 38,35 евро.

Водим от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че К. Н. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Д., общ. Г. О. ул. ***, ДЪЛЖИ на "Енерго-Про Продажби"АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна СУМАТА от 483 евро (левова равностойност 5 от 940,66 лв.), представляваща главница за незаплатена ел. енергия, по издадени за периода от 17.02.2025 г. до 17.03.2025 г. за обект с абонатен № 0501306060, находящ се на адрес в с. Д., ул.***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.06.2025 г. до окончателното плащане на задължението; СУМАТА от 17,29 евро (левова равностойност в размер на 33,82 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от падежа на претендираните фактури до 26.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 733/30.06.2025 г. по ч. гр. дело № 1766/2025 г. на РС – Г.

Оряховица.

ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Д., общ. Г. О. ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на "Енерго-Про Продажби"АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 89,48 евро, представляваща направени разноски в настоящото производството и сумата от 38,35 евро, представляваща направените разноски в производството по ч. гр. дело № 1766/2025 г. на РС – Г. Оряховица.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. № 1766/2025 г. по описа на РС – Г. Оряховица.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.