Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 308 от 15.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 201/2023
Вид
Решение № 308
Подписан
15.05.2023
Състав
Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
  • чл.5,ал.4 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000201 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260593 от 23.09.2022г., постановено по т.д. № 1291/2020г. по описа на СГС, ТО, VI – 11 състав „Карловогаз“ ООД е осъдено да заплати на „БулГазНет“ ООД сумата от 48 500 лв. на основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, представляваща незаплатена цена по договор за доставка на технологично газово оборудване по договор за покупко – продажба от 03.08.18г., както и сумата от 4 850 лв. на основание чл. 92 от ЗЗД, представляваща неустойка и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 5 534 лв., представляваща сторени в производството разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в производството „Карловогаз“ ООД с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразност. Излага, че съдът е достигнал до погрешен правен извод, че процесната сделка може да бъде оспорена в едногодишен срок, тъй като „Карловогаз“ ООД без запознаване с документите, отнасящи се до процесния договор за покупко – продажба на технологично газово оборудване е бил в невъзможност да изгради извод за действителност, респ. недействителност на договора за покупко – продажба, тъй като П. П. умишлено не е предоставил документите по процесната сделка на ответното дружество. Твърди, че при неспазване на процесуалните правила първоинстанционния съд не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност на процесния договор, сторено още с отговора на исковата молба, за погасяването на което възражение за нищожност, законът не предвижда давностен срок. Посочва, съдът не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства и констатации на вещото лице, като е кредитирал избирателно основното и допълнително заключение на ССчЕ, без да съобрази разпита на вещото лице в проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 10.11.2021г. Вещото лице изрично е завило, че процесното оборудване е записано като придобито още през 03.11.2017г. в инвентарната книга на „Карловогаз“ ООД, а процесния 1 договор е едва от 03.08.2018г. Излага, че безспорно установено по делото е, че в процесния период „Карловогаз“ ООД и „БулГазНет“ ООД се представляват от един и същи управител – П. П. и от една и съща счетоводителка – С. Г. П., като последната е предоставила на вещото лице, въз основа на които са изготвени експертизите, като нито един от тях не е от оторизирана счетоводна система, а представляват обикновени таблици. Въз основа на тези обикновени таблици в заключението на ССчЕ вещото лице е посочило, че извършените плащания от „Карловогаз“ ООД към „БулГазНет“ ООД, са извършени въз основа на договор за заем. В този смисъл съдът без да вземе предвид възражението за приемане на посочените таблици, като доказателства по делото е кредитирал изготвеното заключение и е приел, че заплатените суми са по договор за заем, без такъв да е представен по делото и без да е доказано, че сумата по него е реално предадена от ищеца към ответника. Моли се за отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното възражение за нищожност на договора, алтернативно за неговата отмяна и отхвърляне на така предявения иск.

Въззиваемият – ищец „БулГазНет“ ООД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Моли съда го потвърди и да присъди направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „БулГазНет“ ООД срещу „Карловогаз“ ООД искове с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.

92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 48 500, лв. представлаваща незаплатена цена по договор за покупко – продажба на технологично газово оборудване от 03.08.18г. и сумата от 4 850 лева неустойка, уговорена в чл.7 от Договора от 03.08.18г.

По делото е представен договор за покупко-продажба от 03.08.2018г. на технологично оборудване, сключен между „БулГазНет“ ООД, в качеството му на продавач и „Карловогаз“ ООД, в качеството му на купувач, в който страните са уговорили, че продавачът продава, а купувачът купува следното оборудване: Газов котел ARCA тип PIXEL 25 F, CE 0068, сериен № 11ARC 126007;газов котел ARCA тип PIXEL 25 F, CE 0068, сериен № 11ARC 126006; газов котел ARCA тип PIXEL 2 9 F, CE 0068, сериен № 08ARC 114379; газорегулиращ пункт № 1, с технически параметри 250/5 bar, Q 800 nm3/h; газорегулиращ 2 пункт № 2, с технически параметри 250/5 bar, Q 800 nm3/h. Страните са уговорили цена, която купувачът следва да заплати в размер на 48 500,00 лв. В договора е предвидено, че към момента на подписването му се предава и самото оборудване и той има ролята на приемо-предавателен протокол. В чл.7 се предвижда неустойка при забава плащането от страна на купувача в размер на законната лихва, но не повече от 10 %. Договорът е подписан от П. П., в качеството му на представляващ и двете страни по него.

Представен е и приемо – предавателен протокол, видно от който на 03.08.2018г. посоченото в договора за покупко – продажба технологично оборудване е предадено.

Приемо – предавателния протокол е подписан от П. П., представляващ „БулГазНет“ ООД и И. П., ръководител инфраструктура и поддръжка в „КарловоГаз“ ООД.

По делото е представена и фактура № 1 от 07.08.2018г., с посочена дата на падеж 28.08.2018г.

Представена е и нотариална покана от „БулГазНет“ ООД до „Карловогаз“ ООД, в която последния е поканен в 5 дневен срок от получаването й да заплати задължението по сключения договор за покупко – продажба от 03.08.2018г. на технологично оборудване, което е в общ размер на 52 406,95 лв., от които 48 500,00 лв. главница и 3 906,95 лв. – неустойка, изчислена в размер на законната лихва за забава. Поканата е получена от ответното дружество на 17.06.2019г.

По делото е прието за безспорно, че техниката предмет на договора за покупкопродажба е монтирана при ответната страна през 2017г. Това обстоятелство се установява и от представените по делото ревизионни книги.

По делото пред първоинстанционния съд са приетите основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява, че процесната фактура № 1 от 07.08.2018г. е осчетоводена, както при ищеца така и при ответника, като в предоставената инвентарна книга от „Карловогаз“ ООД, газорегулиращата станция е отразена, като дълготраен материален актив със отчетната си стойност и със срок на изхабяване 10 години. Плащане от страна на ответника по процесната фактура, чрез осчетоводяване не се установява. Вещото лице е посочило още, че от предоставената информация от страна на ищеца, както и от баланса – „Задължения към доставчици в т.ч. до 1 година на „Карловогаз“ ООД публикуван в ТР към 31.12.2018г., се установява, че общия размер на задълженията на дружеството към доставчици е в размер на 105 375,98 лв., в това число към „БулГазНет“ ООД в размер на 48 500,00 лв., като правното основание на което са възникнали и осчетоводени тези суми е първичен счетоводен документ – фактура. Посочва още, че в счетоводството на ищеца не е отразено плащане по фактура № 1 от 07.08.2018г.

Вещото лице посочва, че ищцовото дружество е придобило процесната газова инсталация по силата на Договор за прехвърляне на съоръжения вместо изпълнение на парични задължения от 30.07.2015г. между „Мета Модул“ ООД и ЕТ „Д. П. П.“. В последствие фактура № 86 от 01.08.2018г. ЕТ „Д. П. П.“ продава въпросното технологично оборудване на „БулГазНет“ ООД. Вещото лице посочва още, че от страна на „Карловогаз“ ООД към „БулГазНет“ ООД са преведени следните суми: на 07.09.2018г. – 90 000 лв.; на 10.09.2018г.

– 13 000 лв. и на 29.11.2018г. – 31 000,00 лв., като финансовите средства са преведени на основание междуфирмен заем към „БулГазНет“ ООД. По делото е представен и договор за междуфирмен заем от 06.09.2018г.

Направеното възражение за нищожност на процесния договор за покупко – продажба на технологична оборудване, поради невъзможен предмет, за което във въззивната жалба се твърди, че не е налице произнасяне от страна на първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира за неоснователно. Първоинстанционния съд е обсъдил направеното възражение за нищожност на процесния договор, поради невъзможен предмет, като е приел същото за неоснователно. В чл. 26, ал. 2, предл. първо е предвидено, че нищожен е договорът, който има невъзможен предмет. По делото е прието за безспорно, че техниката 3 предмет на договора за покупко-продажба е монтирана при ответната страна през 2017г.

Това обстоятелство се установява и от представените по делото ревизионни книги. Това, че процесното оборудване е монтирано при ответната страна, преди сключването на договора за покупко – продажба за същото това оборудване не влече нищожност, поради невъзможен предмет. Договорът за покупко – продажба е консенсуален и с подписването му се прехвърля и собствеността по отношение на предмета на договора, в случая технологичното оборудването, обстоятелството, че процесното оборудване е преминало във фактическа власт на купувача в един по – ранен момент не означава, че предмета на договора е невъзможен. Правото на собственост по отношение на процесното оборудване е придобито от ищеца „БулГазНет“ ООД по силата покупко – продажба, за което е издадена фактура № 86 от 01.08.2018г., което се установява от представената фактура и от изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза. Ответникът не доказа, че твърдяното от него трето лице „ Си Ен Джи Марица“ ООД да му е продал процесното оборудване. Не е представено нито доказателство за подписан договор или издадена фактура, нито извършено разплащане към това трето лице. Настоящият състав, намира че няма пречка оборудването да е предоставено за ползване и съответно монтирано и пуснато в експлоатация в един предходен момент и самото прехвърляне на собствеността да е станало година и няколко месеца по-късно.

Предвид на това съдът приема, че предмета на договора за покупко-продажба е ясен и газовото оборудване е придобито от ответника в негова собственост чрез сделката от 03.08.2018г. между него и ищеца.

На следващо място, следва да се посочи, че от изготвената по делото пред първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че от страна на „Карловогаз“ ООД към „БулГазНет“ ООД са преведени следните суми: на 07.09.2018г. – 90 000 лв.; на 10.09.2018г. – 13 000 лв. и на 29.11.2018г. – 31 000,00 лв., като финансовите средства са преведени на основание междуфирмен заем към „БулГазНет“ ООД, т.е. направите плащания не касаят процесния договор за покупко – продажба от 03.08.2018г. и с извършването им не са погасени задълженията на ответника по този договор, каквито твърдения е изложил ищеца. Следва да се посочи още, във връзка с направеното от въззивника оплакване в този смисъл, че установеното от съдебно – счетоводната експертиза по отношение на тези плащания е съобразено с представения по делото договор за междуфирмен заем от 06.09.2018г.