Решение № 352 от 28.10.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1914/2025
- Вид
- Решение № 352
- Подписан
- 28.10.2025
- В сила
- 28.10.2025
- Състав
- Весела Иванова Евстатиева, Петко Иванов Минев, Веселина Тодорова Семкова
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.118 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.140, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 352 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Весела Ив. Евстатиева
Членове:
Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Г. Андр. А. като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300601914 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 176 от 24.07.2023г. по НОХД № 2633/2023г. РС – Пловдив, 11 н.с., е признал подсъдимия Р. В. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК и го е осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 години.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ПРС е приспаднал от така наложеното общо най-тежко наказание времето, през което подс. В. е бил задържан по ЗМВР за 24 часа на 15.09.2020г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПРС е осъдил подс. Т. да заплати на ч.о.г.и. Р. С. А. сумата от 12 000 лева обезщетение за причинените й с престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК от НК неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 15.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата. ПРС е отхвърлил гражданския иск над уважения размер до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ПРС е осъдил подс. Т. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на РС – Пловдив сумата от 480 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
1
ПРС е осъдил подс. Т. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 1616,44 лева, представляваща разноски по делото.
ПРС се е принесъл и по веществените доказателства.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия Р. В. Т. чрез защитника му – адв.
И. Ш.. Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Според защитата формирането на вътрешното убеждение на съда във връзка с фактите е в нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК, което е довело до неправилно осъждане на подс. Т. по повдигнатото му обвинение на базата на предположения.
Застъпва се тезата, че е налице недоказаност на обвинението, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.
Иска се отмяна на присъдата както в осъдителната, така и в гражданскоосъдителната й част. Иска се постановяване на нова присъда, с която подс. Т. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
РП – Пловдив, ч.о.г.и. Р. С. А. и повереникът й – адв. И. К. не са взели становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание подс. Р. Т. се явява и поддържа жалбата, а защитникът му – адв. И. Ш. иска отмяна на присъдата на ПРС и постановяване на нова, с която подс. Т. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Поддържат се доводите във въззивната жалба за недоказаност на обвинението, несъставомерност на деянието и за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.
В последната си дума подс. Т. иска да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата на подс. Т. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда – потвърдена.
Прокурорът намира за неоснователни възраженията на защитата за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието.
Пред въззивната инстанция ч.о.г.и. Р. А. се представлява от повереник – адв. С. З.. Същата застъпва становище, че присъдата на ПРС е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Жалбата на подсъдимия намира за неоснователна. Претендира разноски пред въззивна инстанция.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред Районният съд делото е протекло по реда на чл. 370, ал. 1 вр. чл.
2
371, т. 1 от НПК, като подсъдимият и неговият защитник изрично са дали съгласието си да не се провеждат разпити на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертните заключения от досъдебното производство.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. В. Т. с ЕГН ********** е роден на **** г. в гр. П. Същият е *****. Има начално образование, но е неграмотен, неженен (живее на семейни начала), работещ и неосъждан. Пострадалата Р. С. А. била родена на *** г. Тя живеела в с. М.К., обл. Пловдив, заедно с родителите си С. А. и Р. А., както и с по-малкия от нея брат и по-голяма сестра. Семейството й живеело в жилищна постройка къща в квартал „***“ 5. Тя била ученичка в 10-и клас в СУ „***“ в с. М.. На 15.09.2020 г. бил първият учебен ден, като след провеждане на мероприятието по открИ.е на учебната година, на което пострадалата присъствала, и освобождаване на учениците, тя се прибрала в дома си. След приключване на домашните задължения, тя и брат й отишли за риба на реката, която се намирала пред къщата им. След като се върнали, а в дома им се прибрала майка им и по-голямата им сестра, братът на пострадалата отново излязъл навън – този път да кара колело. Около 18:00 ч. пострадалата А. излязла от дома си заедно с кучето си, за да потърси брат си из квартала. Тъй като не го открила, тръгнала по пътя за центъра. Докато вървяла, я настигнал подсъдимият Р. В. Т. Двамата се познавали от деца и живеели близо един до друг, през една къща, като подсъдимият живеел на административен адрес в същото населено място кв. „***“ № 2. Той я попитал къде отива, а тя му отговорила, че е тръгнала към центъра, за да търси брат си.
Той тръгнал с нея в същата в посока, като двамата вървели заедно по пътя.
Подсъдимият предложил на А. да го придружи до магазина за хранителни стоки, находящ се на центъра на селото, за да си закупи напитки и да седнат да пият по нещо. Пострадалата се съгласила, като по пътя срещнала брат си и му казала да се прибира, както и това че след около пет минути тя също възнамерявала да се прибере. Двамата влезли в магазина за хранителни стоки, където подсъдимият си закупил „***“ напитка. След като излезли и Т. й предложил да се поразходят към детската градина, от където също имало път към домовете им. Пострадалата А. се съгласила. Детската градина се намирала на около 200 метра от центъра на селото. По пътя подсъдимият разговарял по телефонния си апарат.
След като отишли до детската градина седнали на една пейка. След като приключил разговора по телефона Т. попитал А. дали искала да извършат полов акт по между си, на което тя категорично отказала, като заявила, че не иска. Преди да може да си тръгне, подсъдимият, използвайки сила, хванал пострадалата за ръката, дръпнал я и я поставил върху слабините си. А. дръпнала ръката си към себе си и го отблъснала с двете си ръце през гърдите му. Веднага Т. отново я дръпнал за дясната ръка и по същия насилствен начин 3 я поставил върху член си, като притиснал пострадалата към себе си. С другата си ръка я прихванал към себе си, за да не избяга. Т. накарал пострадалата да извършва с ръката действия в посока нагоре-надолу с триене на члена му, като придържал ръката й със своята. За целта си извадил члена и казал на пострадалата какво да прави. По време на извършваното от А. за кратко я пипал по гърдите. Тези действия по полово удовлетворение към подсъдимия продължили за около пет минути, след което той й предложил да отидат до близките храсти, до смокиновите дървета в близост до оградата на двора на детската градина откъм пътя, за да не бъдат забелязани. Пострадалата А. се съгласила и го последвала, макар да предполагала, че ще продължи да извършва подобни действия. По пътя към определеното място подсъдимият прибрал половия си орган и предупредил пострадалата, че ако разкаже на някого за това, което ще правят, ще посегне на телесната неприкосновеност и живота на родителите й. Скрили се сред растителността и застанали в изправено положение на телата. След като се установили в изправено положение на телата, подсъдимият казал на пострадалата да му направи „свирка“, т.е. орална акт. А. отново отказала. Това мотивирало подсъдимия да хване пострадалата за врата и започнал да я натиска в посока надолу към скута му. А. се опитвала да се измъкне от хватката му, но той продължавал да упражнява натиск. В един момент извадил половия си орган и придържайки пострадалата за врата приложил такава сила в натиска си, че пострадалата паднала на колене и главата й застанала на нивото на слабините му. Тя продължила да се съпротивлява и се отпивала да си вдигне главата, а подсъдимият продължавал да я натиска надолу. В следствие на тази ситуация – упражнената сила и заплаха, пострадалата започнала да докосва с устни члена му и да извършва орален акт. А. скоро се примирила с положението си и преустановила съпротивата си, тъй като хвата на подсъдимия бил силен и започнала да изпитва болка в областта на врата й, където я държал. Тези действия продължили за около десет минути. Като достигнал до полово удовлетворение от действията на пострадалата, подсъдимият еякулирал, като изхвърлил семенна течност от половия си орган на земята.
Междувременно след излизането на пострадалата от дома й се прибрал нейният баща, С. А., който се поинтересувал къде е тя. Разбрал от сина си, че последният я видял с подсъдимия. Баща й изчакал около час да се прибере, но тъй като това така и не се случвало, а се смрачавало, тръгнал с колата си към центъра на селото, за да я търси.
Непосредствено след акта на полово удовлетворение подсъдимият и пострадалата чули, че бащата на последната я търси. А. се уплашила от този факт. Двамата напуснали двора на детската градина през входа й последователно. Първо излязла пострадалата и поела е посока към дома й.
Срещу нея се движил баща й с автомобила си. Малко след като тя тръгнала, излязъл и подсъдимият, който макар да живеел в същия квартал, поел точно в противоположна на движението на А. посока, а именно в посоката, от която двамата дошли. Всичко това било забелязано от бащата на пострадалата, С. А..
4
Той разпознал подсъдимия. Попитал дъщеря си какво прави там, а тя му отговорила, че нищо не е правила, защото се страхувала какво ще направи баща й. На външен вид му се сторило, че тя е уплашена. Усетил, че има нещо, поради което решил и й ударил два шамара в областта на лицето. Това предизвикало признание от нейна страна, че била с подсъдимия Р. Т.. Двамата се качили в автомобила и С. А. настигнал и спрял подсъдимия, за да разбере и от него какво са правили, защо закача дъщеря му и каква работа има с нея. На така зададените въпроси подсъдимият му отговорил да попита дъщеря си (пострадалата). Това ядосало С. А. и той ударил подсъдимия с юмрук в лицето.
Подсъдимият отговорил още веднъж по същия начин, поради което С. А. отново му нанесъл удар с юмрук. Веднага след това подсъдимият побягнал.
Затова бащата на пострадалата решил да потърси него и семейството му в техния дом. Там открил само най-големият брат на подсъдимия и от него С. А. предал, че иска да разговаря с родителите им. По-късно родителите на пострадалата отишли в съседно село, като подсъдимият със семейството си и роднини пристигнали в дома на А. и търсили саморазправа. По-голямата сестра на пострадалата – Х. А. ги отпратила. Майката на подсъдимия – Ф. И. потърсила сметка лично от пострадалата, Р. А., която не могла да отговори нищо и изглеждала като в шок. Х. А. веднага позвънила на родителите си, които незабавно потеглили към дома си. Когато се прибрали, подсъдимият с неговото семейство и роднини отново дошли до къщата на пострадалата. Във взаимната саморазправа майката на последната, Р. А., подала сигнал на тел.
112. Докато изчаквали полицейския екип, родителите на А. я попитали какво точно се е случило между нея и подсъдимия и тя им разказала всичко.
Разпечатката съдържа 43 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a28b5f4d-7b20-48d1-a580-877218f545be