Решение № 4431 от 06.12.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40110/2021
- Вид
- Решение № 4431
- Подписан
- 06.12.2021
- Състав
- ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4431 гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110140110 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
06.12.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 40110/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Р. Р. М. срещу ЗД "" АД, в която се твърди, че на 15.02.2019 г., около 06:20 ч. било настъпило ПТП в гр. София, като ищцата като пешеходец пресичала ул. „Мидия“ на кръстовището с бул. „П. Ю. Тодоров“ в посока към бул.
1
„България“, когато била ударена от лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ .......... КХ, управляван от СП, който се движел по бул. „П. Ю. Тодоров“ с посока от ул. „Бяла черква“ към бул. „България“ и на кръстовището с ул. „Мидия“ бил предприел маневра ляв завой.
Поддържа, че ПТП-то е настъпило в следствие на виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Навежда доводи, че от ПТП-то била получила множество травми, като по спешност била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ със силни болки, оток и нарушена функция на дясната колянна става, като по спешност била извършена операция.
Излага съображения, че състоянието й била изключително тежко, като към момента също не се била възстановила. Твърди, че в следствие на ПТП-то била претърпяла имуществени вреди в размер на 5968,00 лева, както следва – сумата от 500,00 лева за лекарства за периода 15.02.2019 г. до 15.02.2019 г.; сумата от 1080,00 лева за периода 15.02.2019 г. до 15.08.2019 г. разходи за храна (усилена диета); сумата от 2088,00 лева – разходи за закупуване на къса L плака за проксимална латерална тибия с до 9 отвора комплект с винтове, закупени на 20.02.2019 г.; сумата от 1200,00 лева, представляващи разходи за болногледач за периода от 15.02.2019 г. до 15.08.2019 г. Поддържа, че с оглед по-бързто възстановяване се наложило да извърши процедури по рехабилитация, за което била заплатена сумата от 900,00 лева за периода 20.04.2019 г. до 20.06.2019 г., както и заплатени транспортни разходи в размер на 200,00 лева. Развива доводи, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/02/118002424229 с период на застрахователно покритие 18.08.2018 г. о 17.08.2019 г.
Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, но по делото не били ангажирани никакви доказателства за механизма на ПТП-то, като представените доказателства не кореспондирали с последния. Поддържа, че ПТП-то не е виновно причинено от водача на МПС-то. Прави възражение за съпричиняване, което обосновава. Навежда доводи, че претенцията е в завишен размер. Излага съображения, че по делото не били представени никакви доказателства за твърдените от ищцата разходи, което обосновава, като дори същите да били реално сторени, за което липсвали доказателства, а иа направата им била необоснована. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за 2 обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, ч:е 1) на 15.02.2019 г., около 06:20 ч. било настъпило ПТП в гр. София, като ищцата като пешеходец пресичала ул. „Мидия“ на кръстовището с бул. „П. Ю. Тодоров“ в посока към бул. „България“, когато била ударена от лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ .......... КХ, управляван от СП, който се движел по бул. „П. Ю.
Тодоров“ с посока от ул. „Бяла черква“ към бул. „България“ и на кръстовището с ул.
„Мидия“ бил предприел маневра ляв завой; 2) към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/02/118002424229 с период на застрахователно покритие 18.08.2018 г. о 17.08.2019 г. В открито съдебно заседание от 14.10.2021 г., ответникът е заявил, че не оспорва обстоятелството, че представената по делото Фактура № 7000028502/20.02.2019 г., издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД е била заплатена от ищеца.
Представено е Решение № 260935/12.02.2021 г., постановено по гр. д. № 7692/2019 г. по описа на СГС, I Г. О., I-1 състав, с което ЗД "" АД е осъдено да заплати на Р. Р. М., сумата от 24000,00 лева, на основание чл. 432 КЗ – представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 15.02.2019 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, водач на лек автомобил „Пежо“, рег. № СВ ..........
КХ, ведно със законната лихва от 07.03.2019 г. до окончателното плащане. С Разпореждане е отбелязано, че решението е влязло в сила на 12.03.2021 г.
В правната доктрина по безспорен начин е изведено схващането, че силата на пресъдено нещо е форма на въздействие на гражданският процес, като защита-санкция (каквото по вид е и заповедното производство – форма на граждански процес) върху материалното право, която цели да превърне правния спор в „правен мир“ между страните, като същите бъда обвързани от властнически държавен правораздавателен акт, с които се установява правното положение между спорещите. Тоест от гледна точка на установителното действие на СПН, същата има правоустановително и правоотричащо действие, а с оглед на това вменява и задължения на страните да се съобразява със съдебно установеното, т.е. налице е регулативен ефект на СПН. С оглед постигането на посечените 3 ефекти, безспорно СПН има и ефекта, че спора между страните става непререшаем (арг. чл.
298 ГПК и чл. 299 ГПК), т.е. влезлият в сила акт формиращ СПН изчерпва окончателно правният спор и основанията на който последният се основава – т. нар. преклудиращо действие.
По делото са събрани гласни доказателствени средтва чрез разпит на св. .....................
От казаното от свидетеля М. са изяснява, че през м.02.2019 г. било станало произшествие с ищцата, като същата имала счупен десен крак под коляното. Изяснява, че след изписването от болница, ищцата приемала болкоуспокояващи, като в повечето случаи тя купувала лекарствата, а ищцата възстановявала сумите. Сочи, че не помни какви са били цени на лекарствата, но на месец били 400-500 лева. Освен това свидетелят купувала мазила за болката. Също така след изписването от болницата им били казали, че трябвало по-силна храна – бульони, телешко месо, за да заздравеят по-бързо костите, а също така и плодове.
Свидетелства, че според нея се били променили разходите за храна. През първия месец тя била пазарувала, тъй като баща й бил в Австрия през това време. Месечните разходи за храна били около 200,00 лева и повече. Изяснява, че ищцата била оперирана, като й били поставени метални пирони, които били заплатили. Тя била заплати фактурата на каса, но средствата били на ищцата. Установява, че след изписването на ищцата, първите няколко месеца последната не можела да се обслужва сама. Идвала съседка да помага на ищцата, като на съседката било заплатено около 400,00 лева. Съседката помагала на ищцата, тъй като последната не можела сама да стигне до банята. Освен това не можела да се движи с градски транспорт и да ходи на лекар. Когато били ходили на лекар за контролен преглед, ходели с такси, което ги откарвало и връщало. Ходенията на лекар били 3-4 пъти, като таксито било около 15,00 лева. Изяснява, че ищцата не можела да ходи на рехабилитация, поради металните пирони. Сочи, че в болницата ищцата била включена на апарат за раздвижване, а след това сама правела гимнастика.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. М. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, според собствената си гледна точка.
Прието и неоспорено е заключението на СМЕ от което се установява, че на 15.02.2019 г. ищцата е била блъснат от лек автомобил, като е получила фактура кондили 4 латералис тибие дек. фрактура капитис фибуле дек. Изяснено е, че ищцата е претърпяла оперативно лечение, което е било необходимо, като е поставена L плака. Вещото лице е посочило, че за периода след оперативното лечение от 30 дни ищцата е следвало да приема фраксипарин, а след това за 3 месеца обезболяващи. Експертът е посочил, че е имало необходимост и от усилена храна, която да е богата на белтъчини и витамини за период от 3 месеца. Посочено е, че е било необходимо да се закупи процесната плака с винтове.
Установено е, че ищцата не е имала необходимост от болногледач, както и от рехабилитатор, като рехабилитацията била проведена в болница. По отношение на предвижването вещото лице е посочило, че през първите три месеца ищцата не е можела да се придвижва с градски транспорт, поради което е следвало да ползва друг – напр. таксиметров. Експертът е посочил, че под силна храна храна се разбира местни продукти, сирене, пресни плодове, като един храноден е 10,00 лева в домашни условия, а по отношение на усилената храна е 15,00 лева. Изяснено е, че тази разходи не се поемат от здравната касае и са необходими за период от 3 месеца, за да бъде подобрено зарастването на фрактурата. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че през първите 7 дни ищцата е имала нужда от помощ при ставане, като след това се придвижва с патерици, като дори било задължилтено тя да се разхожда и да ходи, за да не получи тромемболия. Сочи, че ищцата е била на фраксипарин за 30 дни, поради което още в деня след операцията се ставало от леглото и се приучавала да ходи с патерици. Изяснява, че страната му е казала, че сама се била справила с всичко. Експертът сочи, че страната е имала нужда от рехабилитация, където е ходела сама. Установява, че рехабитицията в болнично заведение се заплаща от Здравната каса, което ставало с направеление от лекар и за 7 дни е безсплатно.