Решение № 785 от 19.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Андреева

Членове:

Бранимир Василев

Иван Йорданов при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20265300500284 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. С. Д. с ЕГН: ********** против решение № 5550/15.12.2025 г., постановено по гр.д. № 3841/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от нея и И. Я. Д. с ЕГН: ********** - в качеството й на наследник на баща си Я. И. Д. с ЕГН: **********, против Д. Я. Д. с ЕГН: ********** иск за прогласяване за нищожен, като привиден договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № ********с район на действие РС - Пловдив, рег. № 401 на НК, вписан в СВ Пловдив с вх. рег. № 32993/30.12.2009 г., акт № ****** г., касаещ 5/6 идеални части от следния недвижим имот: 175/500 идеални части от УПИ XIX-2102, кв. 93, с площ от 500 кв.м. по регулационния план на гр. *******, одобрен със Заповед № 413/18.07.1996 г., с административен адрес: ул. „********, ведно с масивно жилище, с площ от 86 кв.м., при граници и съседи: от запад - УПИ ХХ-2101, УПИ 1-2100, от изток - УПИ XVIII-2103, от север УПИ ІІ-2099, УПИ ІV-2097, УПИ V-2096, както и предявеният иск за признаване за установено по отношение на Д. Я. Д., че действителните собственици на гореописания имот са ищците Г. С. Д. и И. Я. Д.. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно не е възприел свидетелските показания и не ги е ценил. Поддържа, че по делото са събрани доказателства 1 относно това, че ответницата Д. Д. преимуществено живее в Англия, както и че към момента на прехвърляне на имуществото на Я. Д. и Г. Д. също е била там, а уговорките, направени между ищците и ответницата по телефона няма как да бъдат установени с други доказателства. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго решение по същество, с което исковете да бъдат уважени.

Въззиваемата страна Д. Я. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа, че постановеното решение на първоинстанционният съд е мотивирано, правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна И. Я. Д. не оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да се уважи исковата молба и да се прогласи за нищожен договорът за покупко-продажба и процесния нотариален акт.

Поддържа, че същият е привиден и следва да се установи, че собственици на имота са останали Г. Д. и Я. Д.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо.

Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били искове по чл.

26, ал. 2 т.5 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупкопродажба, сключен с нот. акт № ********* касаещ 5/6 ид. ч. от следния недвижим имот: 175/500 идеални части от УПИ XIX-2102, кв. 93, с площ от 500 кв.м. по регулационния план на гр. ********, одобрен със Заповед № 413/18.07.1996 г., с административен адрес: ул. “******, ведно с Масивно жилище, с площ от 86 кв.м., при граници и съседи: от запад - УПИ ХХ-2101, УПИ 1-2100, от изток - УПИ XVIII-2103, от север УПИ 11-2099, УПИ IV-2097, УПИ V-2096, предявени от Г. С. Д., и Я. И. Д., последният починал в хода на процеса и заместен от наследника си по закон И. Я. Д. в рамките на наследствените и права против Д. Я. Д., както и иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че действителните собственици на имота са ищците.

Ищците Г. С. Д. и Я. И. Д. са изложили твърдения, че към момента на сключване на атакуваната сделка ответницата Д. Я. Д., тяхна дъщеря е пребивавала в А. За сключването но сделката същата упълномощила майка си – ищцата Г. Д., която да я представлява като купувач по сделката. Твърдят, че процесният недвижим имот е бил прехвърлен на Д. Д. без същата да им е заплатила каквато и да е покупна цена. Направили го, защото тя им обещавала, че като медицинско лице ще се грижи за тях и ще осигури старините им. Вместо това обаче от момента на завръщането си в България 2 през 2014 г. започнали проблемите с нея. Твърдят, че ответницата ги е въвела в заблуждение, като ги е излъгала, че ще се грижи за тях и по този начин ги е накарала да подпишат фиктивен договор за покупко-продажба на имотите им.

Ето защо твърдят, че договорът е привиден, била е извършена една симулативна сделка, с която се е целяло привидно да бъдат прехвърлени процесните имоти на ответницата, без това да е била действителната воля на страните. Молят за прогласяване нищожността на договора като привиден и за установяване в отношенията между страните, че действителните собственици на имота са двамата ищци.

Ответницата Д. Я. Д. е оспорила предявения иск като неоснователен.

Пред въззивната инстанция не се оспорват следните фактически констатации и правни изводи, направени от първинстанционния съд в решението му:

С нотариален акт № ******** г. за покупко - продажба на недвижим имот на Нотариус *******, Г. С. Д. и Я. И. Д. са продали на дъщеря си Д. Я. С. следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, със застроена площ от 86 кв.м., построена в гр. ********, в дворно място застроено и незастроено от 500 кв.м., съставляващо УПИ XIX- 2102, кв. 93 по плана на града, заедно с правото на собственост върху 175/500 ид. части от дворното място, за сумата от 5 000 лева, като продавачите са запазили пожизнено правото на ползване върху имотите. При сключването на сделката Д. Я. С. е била представлявана от продавача Г. С. Д. като неин пълномощник. В нотариалния акт е декларирано, че продавачите са получили от купувача продажната цена преди подписване на договора.

Не се оспорва констатацията на първоинстанционния съд, направена след извършени служебни справки, че ответницата Д. Я. Д., с фамилно име преди развода - С., се е развела със съпруга си, като бракът е прекратен с решение от 07.12.2005 г. на РС - Пловдив, влязло в сила на 09.02.2006 г. Не се оспорва, че Д. Я. С. и Д. Я. Д. са имена на едно и също лице, както и че към датата на сключване на сделката, чиято нищожност се иска да се прогласи, същата не е била в брак, тъй като той вече е бил прекратен.

Не се оспорва констатацията на районния съд решението му, направена въз основа на представеното по делото удостоверение за наследници, че първоначалният ищец Я. И. Д. е починал на *******г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Г. С. Д. и двете си дъщери Д. Я. Д. и И. Я. Д.

Ищците се домогват да докажат, че изразеното в договора за покупкопродажба съгласие между страните по него е привидно, като не са целяли да бъдат прехвърлени процесните имоти на ответницата Д. Я. Д., съответно тя не е заплащала покупна цена за тях.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира, че тези твърдения са останали недоказани.

3

Не се твърди и не се установява първоначалните ищци и ответницата да са съставили "обратно писмо" по повод сключения помежду им договор покупко-продажба и единствените събрани по делото доказателства са гласни.

С п о р е д чл. 165, ал. 2 ГПК и трайната съдебна практика за установяване на симулацията е необходимо представянето на писмено доказателство - обратен документ, удостоверяващ действителните отношения между договарящите, като в случай, че страната не разполага с такъв може да бъде представен и случаен документ, изхождащ от насрещната страна, от съдържанието на който може да се предположи, че обективираното в договора съгласие е привидно. При наличието на документ или изявление на противната страна пред държавен орган, които разколебават изразената воля и пораждат съмнение за привидния характер на договора, е допустимо пълното съдържание на отношенията между договарящите и действителната им воля да бъдат разкрити и чрез други доказателства, включително и гласни.

Основанието за допускането на гласните доказателства във втората хипотеза на чл. 165, ал. 2 ГПК е изявление пред държавен орган от противната страна, с което не трябва непременно да бъде направено пълно признание за симулация, достатъчно е съдържанието му да дава основание да се приеме, че такава е възможна.

В настоящия случай се твърди атакуваният договор да е абсолютно симулативен, поради което в тежест на ищците е да установят, че същият е привиден.

По делото не се твърди и не се установява първоначалните ищци и ответницата да са съставили "обратно писмо" по повод сключения помежду им договор покупко-продажба. Липсват и писмени доказателства, изходящи от ответницата, или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението на ищците, че съгласието по договора е привидно. Единствените събрани по делото доказателства са гласни. Ако се приеме, че същите са допустими предвид качеството на конституираната в хода на производството ищца И. Д. на наследник по закон на първоначалния ищец Я. Д. като прехвърлител, тъй като сделката е насочена срещу нея /чл.

165, ал. 2 предложение последно от ГПК/, то тези доказателства са неубедителни и въз основа на тях не се установяват твърденията на ищците, че по сделката не е било направено плащане.

Установява се от показанията на свидетеклата П. И. К., дъщеря на ищцата И. Я. Д. и внучка на ищцата Г. С. Д., че по сделката ответницата не е плащала пари на баба й и дядо й. Казали са и, че леля и и скала да и припишат къщата, защото тя е медицинско лице и ще ги гледа. Това и казали около една година след сделката, когато леля и ги пребила жестоко. Баба и и дядо и си признала, че не били взели пари и нищо не им било плащано. Съдът не кредитира тези показания, тъй като отчита заинтересоваността на тази свидетелка от изхода по делото, както и предвид обстоятелството, че същата няма преки и непосредствени впечатления от обстоятелствата около 4 сключването на сделката, а преразказва казаното и от прехвърлителите едва след настъпилото влошаване на отношенията с ответницата една година покъсно.

Свидетелят Г. И. Г.- съсед на страните, също не изяснява обстоятелствата около сключването на процесната сделка, за които няма собствени впечатления.

Свидетелката С. Д. Г. - съсед на страните, сочи, че голямата дъщеря на ищците Д. не им била платила пари за прехвърления имот, като това тя знаела от майка й и баща й. Била обещала да им даде пари само за гаража, за да се направи ремонт. Знаела, че къщата е прехвърлена срещу задължение за издръжка и гледане. Тя обаче не ги била гледала, нито им била дала пари. Тази свидетелка също няма собствени преки и непосредствени впечатления от уговорките между страните по сделката, а преразказва разказаното и от прехвърлителите.

За пълнота на мотивите, дори и да се приеме, че по договора не е било извършено плащане, това може да означава неизпълнение на договорното задължение и не доказва с категоричност липсата на намерение да извърши прехвърляне на вещни права. (В този смисъл е Решение № 22 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2020 г., IV г. о.).

На следващо място съдът взема предвид първоначалното твърдение на ищците, че са извършили прехвърлянето на имотите на ответницата, защото тя е поела задължението да се грижи за тях и са предявили иска поради неизпълнението на това задължение, като в тази насока са и събраните свидетелски показания. Т.е. дори и да се докаже, че ответницата не е заплатила пари за придобиването на имота, това не доказва твърдението, че страните изобщо не са целяли прехвърлянето на правото на собственост върху имота и не може да се приеме, че е налице абсолютна симулация но сделката.

Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Решението на районния съд е в същия смисъл, поради което като правилно и законосъобразно ще се потвърди.