Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 23.01.2020, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
317/2019
Подписан
23.01.2020
В сила
05.08.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.114 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.8, ал.1, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 1, т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.100, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.69 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.69, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.6, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.70, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.13, ал.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.13, ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.16, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.16, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.16, ал.2, т.3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.46, ал.1, т.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.78 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • § 1, т.32 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.11, ал.1 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.6, ал.1 · Закон за счетоводството
  • чл.6, ал.5 · Закон за счетоводството
  • чл.62, ал.5 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 516 гр.Стара

Загора, 23.01.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІI състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН

МАНОЛОВ при секретар Николина Н. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 317 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл.

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

Образувано e по жалба на „Евро оил“ ООД – гр.Г, срещу Ревизионен акт (РА) №Р-16001618003374-091-001/16.01.2019г., потвърден с Решение №219/08.04.2019г. на Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се сочи, че РА е незаконосъобразен и необоснован, както поради неправилното приложение на материалния закон и неспазване на процесуалните правила, така и поради несъобразяване с целта на закона. Твърди се, че при издаване на РД е нарушен принципа на правна сигурност и оправдани правни очаквания. Заявява се, че за да откажат право на признаване на данъчен кредит по доставките извършени от Ретсо ООД ревизиращите органи са приели в РА, че не може да бъде доказано извършването на доставка, като неправилно е посочено, че не са представени доказателства откъде са натоварени стоките и къде са разтоварени, за чия сметка е транспорта, рег.№ на МПС, на кого е собственост транспортното средство, доказателства за плащане и т.н. Сочи се, че по всяка от процесните 5 фактури за налице съответствия с други издадени във връзка с доставките документи, като се излагат подробни доводи за това. Обосновава се, че в случая са налице достатъчно доказателства, че вписаните във фактурите стоки са получени от представители на превозвача, действал по указание на предходен доставчик, като е нямало задължение при натоварването на стоките да присъства ревизираното лице, за да се убеди къде и кога се натоварва стоката.

Самата стока при постъпването си в неговите обекти с оглед на характера си е била освободена за потребление в момента на напускането на данъчния склад. Твърди се, че в РД не е отречена последваща реализация на стоките като липсват каквито и да било корекции на начисления при продажбите ДДС. С оглед тези твърдения се моли съда да приеме, че всички фактури, издадени от доставчика Ретсо ООД установяват настъпили данъчни събития по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.6, ал.1 от ЗДДС. На следващо място в жалбата се сочи, че ревизията е извършила корекция на резултата по ЗКПО за 2016г., като е прието, че следва да бъде начислена лихва върху сумите по два заема, предоставени от ревизираното дружество, като се счита, че при изготвената експертиза не са взети предвид количествените и качествените характеристики по конкретните сделки – размер на заема, срок на погасяване, кредитен риск, т.н. които съществено влияят на размера на дължимата лихва. В тази връзка се счита, че корекцията следва да бъде извършена при съобразяване на счетоводните записвания при кредитора. По подробно изложени в жалбата съображения се моли съда да отмени ревизионния акт в обжалваната му част. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител и в представена по делото писмена защита, жалбоподателят сочи, че в съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват наличието за предпоставките на ползвания данъчен кредит както и липсата на основания за увеличаване на определения в ревизионния акт корпоративен данък. Обосновава се, че следва да бъдат взети предвид и документите, представени от превозвача и складодържателя като от особено значение е, че превозвачът представя същите товарителници и кантарни бележки като ревизираното лице. Сочи се, че всички съпътстващи документи в пълна степен установяват транспортирането на стоките до гр.Г и получаването им от „Евро оил“ ООД. Както беше посочено, в срока за възражение по доклада сме представили всички кантарни бележки за изтегляне на горивото при ревизираното лице. Налице са съответствия по количества, шофьори и номера на автомобили по различните съпътстващи документи, но те не са взети предвид от ревизиращите, нито от административно орган, а са търсени отделни изолирани несъответствия или е изтъквана липса на отделни реквизити или документи без да се преценява цялостното съдържание на всички документи. Не е взета предвид и последователността на издаване на документите като се изтъкват различни дати и часове на различните документи без да се съобрази, че същите са логично следващи предвид движението на стоките. Според жалбоподателя, след като механизмът на доставките изисква стоката да се предоставя фактически от съответния водач, който действа по разпореждане и за сметка на доставчика или на негов доставчик нагоре по веригата, за получателя е необходимо да се увери единствено, че стоката пристига при него от името и за сметка на този доставчик, комуто се следва и насрещната престация и който се легитимира като платец на косвения данък. В случая са налице достатъчно доказателства, че вписаните във фактурите стоки са получени от представители на превозвача, действал по указание на предходен доставчик, като е нямало задължение при натоварването на стоките да присъства ревизираното лице, за да се убеди къде и кога се натоварва стоката. Самата стока при постъпването си в неговите обекти с оглед на характера си е била освободена за потребление в момента на напускането на данъчния склад. В допълнение сочи, че при установяване на реалността на доставките следва да се вземе предвид и разплащането по фактурите, което в случая е надлежно установено при ревизията, а и от заключението на ССЕ. Самостоятелен аргумент в подкрепа на извода за реалност на доставките е последващата им реализация, установена при предходните проверки и при настоящата ревизия.

По отношение на определените задължения по ЗКПО счита, че при изготвената експертиза при повторната ревизия отново не са взети предвид количествените и качествените характеристики по конкретните сделки - размер на заема, срок на погасяване, кредитен риск и т.н., който съществено влияят на размера на дължимата лихва. Лихвеният процент е необосновано завишен и е определен на 9,93% годишно. При ревизията не е съобразено, че заемите са предоговаряни и са дългосрочни, а не краткосрочни - за 1 и 2 години, както е заложено в експертизата. Логично е при дългосрочен заем лихвата да е значително по-ниска. Срокът на предоставяне на заема е един от основните критерии по § 1, т.32 от ДР на ЗКПО за определяне на пазарната лихва. При ревизията са ползвани само три информационни източника, и то на заеми, предоставяни от банкови институции, а не на междуфирмени заеми, каквито са процесиите, а и с неправилно посочен срок на заема /една, съотв. две години/, което значително е завишило определения лихвен процент. За да е обективно определена пазарната лихва следва да бъдат взети предвид идентични или сходни условия на сделките, което се счита, че не е направено в случая. В съответствие с принципите за обективност и служебно начало от ревизиращите органи е следвало най-малко да бъдат съобразени и лихвените проценти по получени заеми от ревизираното дружество от несвързани лица - „Нова К“ ООД /0,42%/, „Роа инвест“ АД /0,42%/ и „Вайкал“ ЕООД /0,65%/, които не са коригирани при ревизията. Обективността изисквала да бъде отчетено и обстоятелството, че още от началото на следващата година - от 01.01.2017г. по получените заеми са уговорени значително по-ниски лихви - 0,21% и 0,20% месечно, които са отчели влиянието на пазара и конкретните особености на заемните договори. По подробно изложени съображения се отправя искане към съда да отмени оспорения ревизионен акт. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция

ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че в случая не е установена основната предпоставка за правото на ползване на данъчен кредит от ревизираното дружество, а именно наличието на реално извършена доставка по процесиите фактури. Заявява се, че при всички проверки от прекия доставчик не са представени изисканите му документи, от което може да се заключи, че това е трайно обстоятелство. При извършена допълнителна проверка в информационната система на НАП е установено, че „Ретсо“ ООД не разполага с недвижими имоти – офис, търговски обект или склад, където да осъществява стопанска дейност, складиране и последваща продажба на горива; не притежава собствени активи, вкл.

МПС; няма информация за наети ДМА, МПС и др. В дневниците за покупки за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2012г. липсват декларирани фактури за закупени стоки и транспортни услуги от доставчиците „Газ Лоджистикс“ ЕАД, „Нет-Арт Програм“ ЕООД и „Бултранс 2011“ ЕООД. Липсват данни за подадена от ЗЛ декларация по чл.73 от ЗДДФЛ за сключени договори по извънтрудови правоотношения и изплатени суми на физически лица за 2012г., като „Ретсо“ ООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО и ГФО за 2012г., от което може да се направи извод, че през този период дружеството не е осъществявало стопанска дейност. Обосновава се, че органите по приходите са извършили анализ и съпоставка на представените документи, при които са констатирали, че вписания в товарителниците като превозвач – „Бул Транс 2011“ ООД не е издавал фактури за извършени транспортни услуги към „Ретсо“ ООД и „Евро оил” ООД. Според обясненията на П.М.- управител на „Бул Транс 2011“ ООД, дружеството е наето от „Тенакс ойл 2011“ ЕООД за извършване на транспорт по заявки. В хода на ревизията не са представени декларации за съответствие на качеството на течните горива към всяка една от фактурите, издадена от „Ретсо“ ЕООД, а заверени копия на такива декларации следва да бъдат приложени към изследваните фактури, да съдържат всички лица, последователни собственици на съответното количество гориво от производителя, респективно вносителя до крайния разпространител и да се съхраняват както при ревизираното дружество, така и при доставчика „Ретсо“ ЕООД, както и да бъдат вписани във всички други документи, които придружават горивата. Между представените от сочените като превозвач, складосъдържател и от ревизирано лице АДД, товарителници, ЧМР, заявки, пътни листове, кантарни бележки и др., които са издадени от трети лица, различни от прекият доставчик на пропан- бутана „РЕТСО“ ООД и съставените от последния фактури, не може да се направи пряка обвръзка и връзка с изследваните сделки. Оспорват се показанията на свидетеля С. М., като се сочи също, че лицето е заинтересовано от изхода на делото, тъй като е с месторабота в „Евро оил“ ООД.

Относно допълнително определения корпоративен данък, сочи, че същия е в резултат на увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл.78 от ЗКПО във връзка с чл.16, ал.1 от ЗКПО в размер на 69 372,00 лв. Твърди се, че посочените суми представляват неначислени приходи от лихви по предоставен паричен заем от „Евро Оил“ ООД на „Марица Изток - Автотранспорт“ ЕООД и ДЗЗД „Евро бус Стара Загора“.

В хода на ревизия е установено, че дадените от РЛ парични заеми са в размер на 770 000,00 лв. и 640 000,00 лв. В случая безспорно е установено, че РЛ предоставя заеми и не начислява приходи от лихви и следователно фактически същите се явяват безлихвени и органите по приходите са направили извод, че са налице разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.2, т.3 от ЗКПО. Размера на пазарната лихва е определен посредством възложена в хода на ревизията експертиза, която е определена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1, т.10 от ДР на ДОПК по реда и начините регламентирани с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ. В този смисъл, изготвените заключения в хода на съдебното производство, но не по методите приложими в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ, на практика са неприложими и несъпоставими с тези при ревизията, поради което се счита, че същите са неотносими към правния спор и не следва да се кредитират. Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди изцяло обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен, както и да присъди в полза на Дирекция ОДОП гр.Пловдив юрисконсултско възнаграждение.