Определение № 461 от 23.10.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Бургас, 23.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500300 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадените две частни жалби от адв.М. М., в качеството му процесуален представител на длъжника по изп.дело № 155/2024г. на ЧСИ И. Б. „Интер престиж“ ЕООД и на „Туристическа компания-2000“ ЕООД- трето лице, против определение № 1446/18.05.2026г., постановено по в.гр.д. № 780/2026г. на ОС-Бургас, с което са оставени без разглеждане жалбите на двете дружества против действия на ЧСИ Б., съставляващи сметка, изх. № 02970/25.02.2026г. и сметка, изх. № 02971/25.02.2026г. като недопустими и е прекратено производството по делото. Частните жалби са допустими: подадени от страни с правен интерес да обжалват, в преклузивния срок по чл.276, ал.1 ГПК, пред надлежната съдебна инстанция и са допустими. В жалбата на длъжника „Интер престиж“ ЕООД се оспорва изводът на съда, че подадената жалба против действията на ЧСИ Б.по изп.дело № 155/2024г. е просрочена. Твърди се, че жалбата е подадена в срок, на 13.03.2026г. до ОС-Бургас, чрез ССЕВ. Оспорено е също, че длъжникът многократно е искал предоставяне на сметка на дълга и не е подавал жалби против размера на разноските, посочени там. Счита, че длъжникът може да иска информация за своето задължение по всяко време и обжалваната сметка не е идентична с предходните такива. Освен това изводът, че обжалваната сметка не е акт за разноските противоречи на т.2 от ТР № 3/2015г. на ВКС, според която на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Моли да се отмени обжалваното определение и да се отмени обжалваната сметка по т.12 от Тарифата към 1

ЗЧСИ, да изготви друга, която да отразява реално дължимите разноски, алтернативно да се задължи ЧСИ Б. да изготви нова такава, която посочените суми да са ясни и обосновани.

В жалбата на „Туристическа компания-2000“ ЕООД се оспорва изводът на окръжния съд, че жалбата е просрочена, като се твърди, че тя е подадена до ОС-Бургас, чрез ССЕВ на 16.03.2026г. Освен това се твърди, че за сумата над вземането на взискателя, провел успешно производство по чл.135 ЗЗД, дружеството има качество трето лице и жалбата му следва да се разгледа в открито съдебно заседание. Дружеството има интерес да обжалва незаконосъобразно определените разноски от ЧСИ, с оглед причинените му вреди. Начислявайки по-високи такси и разноски на длъжника, ЧСИ ощетява и третото лице, тъй като на него се дължи горницата на сумата над извършената продан. Искането на частния жалбоподател е да се отмени обжалваното определение и да се отмени обжалваната сметка по т.12 от Тарифата към ЗЧСИ, да се изготви друга, която да отразява реално дължимите разноски, алтернативно да се задължи ЧСИ Б. да изготви нова такава, в която посочените суми да са ясни, верни и обосновани.

Разгледана по същество частната жалба на „Туристическа компания 2000“ ЕООД е неоснователна по следните съображения:

По отношение на жалбата на дружеството окръжният съд в мотивите си е приел, че е просрочена, тъй като обжалваната сметка, изх. № 0271/25.02.2026г. на ЧСИ Б. по изп.дело № 155/2024г. е връчена на дружеството чрез ССЕВ на 28.02.2026г., срокът по чл.436, ал.1 ГПК е изтекъл на 16.03.2026г., а жалбата е входирана на 18.03.2026г. Този извод на съда е неправилен - действително, обжалваната сметка по т.12 от Тарифата по ЗЧСИ е връчена на „Туристическа компания-2000“ ЕООД на 28.02.2026г и срокът за обжалване изтича на 16.03.2026г. Жалбата, с вх.№ 5506/17.03.2026г на ОС – Бургас, е подадена чрез ССЕВ до съда, на 16.03.2026г. в 23,21 часа, т.е. в рамките на законния преклузивен срок по чл.436, ал.1 ГПК (л.2490 от изп.дело) - чл.62, ал.1 ГПК. По аргумент от чл.62, ал.2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, ако жалбата е подадена направо в съда, а не чрез съдебния изпълнител, както изисква чл.436, ал.1 ГПК. Независимо от това, крайният извод на съда, че жалбата е недопустима е правилен. Жалбоподателят „Туристическа компания -2000“ ЕООД е трето лице, чийто имот е предмет на принудително изпълнение, с оглед успешно проведен от взискателя иск по чл.135 ЗЗД против длъжника и дружеството – жалбоподател. Последният безспорно няма качество длъжник, а на трето лице (така се твърди и в жалбата). Съобразно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК разноските по изпълнението могат да се обжалват само от длъжника.Те са извън действията, които третото лице може да обжалва по реда на чл.435, ал.3 и ал.4 ГПК. Що се 2 отнася до изложените в жалбата на „Туристическа компания-2000“ ЕООД възражения относно размера на вземанията на взискателите по изп.дело № 155/2024г., по отношение на тях жалбата също е недопустима, тъй като на първо място, сметката по т.12 от ТТР към ЗЧСИ не подлежи на самостоятелно обжалване, а освен това дружеството няма качество взискател и не може да оспорва, още по-малко по този ред, размерът на вземанията на взискателите.

Поради това атакуваното определение в тази част е правилно като краен резултат, а жалбата на „Туристическа компания-2000“ ЕООД е неоснователна.

Защитата на това дружество при твърдения, че дължимата сума, като остатък от продажната цена на имота, подлежаща на връщане на жалбоподателя, е в по-голям размер е по друг ред.

Разгледана по същество жалбата на длъжника „Интер престиж“ ЕООД е частично основателна по следните съображения:

По отношение на жалбата на длъжника съдът на първо място е приел, че тя е просрочена. Този извод е неправилен – установява, че обжалваната сметка по т.12 ТТР към ЗЧСИ, изх. № 2970/2026г. е връчена на длъжника на 27.02.2026г. чрез ССЕВ. Срокът за обжалване изтича на 13.03.2026г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ до окръжния съд на 13.03.2026г. в 23,55ч, т.е. в рамките на този срок (л.2525 от изп.дело)- чл.62, ал.1 ГПК. По аргумент от чл.62, ал.2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, ако жалбата е подадена направо в съда, а не чрез съдебния изпълнител, както изисква чл.436, ал.1 ГПК. Поради това жалбата не е просрочена. Жалбата обаче е недопустима в частта, в която се атакува сметката по т.12 за размера на дълга, изготвена по реда на ТТР към ЗЧСИ, относно размерът на вземанията на взискателите Община Приморско и Д. М., на друго основание. Размерът на дълга (изключая разноските), така както е определен от ЧСИ в сметка по т.12 от ТТР към ЗЧСИ не подлежи на обжалване от длъжника, тъй като не попада в изрично посочените в чл.435, ал.2 ГПК действия на ЧСИ, подлежащи на обжалване от длъжника.

Съдът е приел също, че жалбата е недопустима, тъй като преди нейното подаване длъжникът е отправял многократни искания за представяне на сметка на дълга. Той е бил уведомяван за размера на разноските на 08.10.2025г., 09.10.2025г. и 13.10.2025г. и не е обжалвал този размер.

Настоящата сметка е поредна с идентично съдържание и поради това не може да се приеме, че едва с нея е възникнало правото на длъжника да обжалва разноските. Цитираните от окръжния съд писма с изх. № 18933/7.10.2025г., изх. № 19222/09.10.2025г., изх. № 19373/10.10.2025г., представляващи сметка за размера на дълга по т.12 от ТТР към ЗЧСИ и обяснения към нея от съдебния изпълнител, връчени на длъжника съответно на 08.10.2025г., 09.10.2025г. и 13.10.2025г., съдържат данни за размера на дълга и на дължимите разноски, 3 но този размер не е идентичен с посочения в обжалваната сметка. Що се отнася до това, че обжалваното действие не съставлява акт по разноските, а те са били включени в сметки с № № 70779, 70780, 70781, 70782, следва да се има предвид, че действително в посочените сметки са отразени дължимите авансови, но невнесени такси и дължимата такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ (в размера, посочен и в обжалваната сметка с изх.№ 02970), но по изпълнителното дело няма данни тези сметки да са връчвани на длъжника и той да е запознат с тяхното съдържание. От друга страна, както е прието и в мотивите към т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, използвания в чл.435, ал.2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. По конкретното изпълнително дело е била проведена публична продан на имот, собственост на третото лице, като сумата, който е получена е била достатъчна за удовлетворяване на всички кредитори, поради което не е изготвено разпределение. С разпореждане за приемане на разноски от 21.01.2026г. (л.2283 от изп.дело), ЧСИ Б. е определила дължимите от длъжника такси и разноски в размер на 570,17 евро –авансови такси и разноски и 8405,02 евро – такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Тези суми са идентични с посочените в обжалваната сметка, но няма данни по изп.дело длъжникът да е получил това разпореждане. В протокол от 22.01.2026г. ЧСИ Б. е описала сумите, които е превела на отделните взискатели, дължимите такси и остатъка от продажната цена на продадения на публична продан имот, но отново няма данни този документ да е връчен на длъжника. С оглед на горното съдът намира, че обжалваното определение е неправилно в тази му част - жалбата на длъжника „Интер престиж“ ЕООД не е просрочена, а актовете на ЧСИ Божилова за разноските не са му били съобщавани, преди да му бъде съобщена сметката по т.12 от ТТР по ЗЧСИ от 25.02.2026г., която е предмет на обжалване, от който момент е започнал да тече срокът за тяхното обжалване.

В двете подадени жалби пред ОС се съдържат идентични оплаквания относно определените по друго изп.дело № 581/2024г. на ЧСИ Б. разноски. По това дело взискател е М. М.. Сумата, посочена в жалбата 2491,83 евро, представлява именно тези начислени по това изпъл. дело разноски и не се съдържат в обжалваната сметка по т.12 от ТТР към ЗЧСИ. За тези разноски има данни, че е образувано друго дело по жалба на взискателя М. М. – с писмо, изх. № 6267/21.04.2026г. ЧСИ Божилова е изпратила жалбата на М. против постановление за разноски в ОС –Бургас.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение №1446/18.05.2026г., постановено по гр.д. № 780/2026г. на ОС-Бургас в частта, в която е оставена без разглеждане жалба, с вх. № 5353/16.03.2026г. вх. рег.БОС (№ 05835/18.03.2026г. вх.рег. ЧСИ Б.), подадена от „Интер Престиж“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.М.

М., против действията на Частен съдебен изпълнител И. Б., с район на действие района на Бургаски окръжен съд, извършени по изпълнително дело (ИД) № 155/2024г. по описа, съставляващи сметка изх. № 02970/25.02.2026г. в частта относно дължимите такси на ЧСИ и ВРЪЩА делото за произнасяне по същество на жалбата в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение в останалата част, с която е прекратено производството по жалбата на „Интер Престиж“ ЕООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Туристическа компания 2000“ ЕООД против определение № 1446/18.05.2026г. постановено по гр.д. № 780/2026г. на ОС-Бургас, в частта, в която жалбата на дружеството против действията на Частен съдебен изпълнител И. Б., с район на действие района на Бургаски окръжен съд, извършени по изпълнително дело (ИД) № 155/2024г. по описа, съставляващи сметка изх. № 02971/25.02.2026г. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5