Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 748 от 07.11.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Частно наказателно дело 1867/2022
Вид
Определение № 748
Подписан
07.11.2022
В сила
10.03.2023
Състав
Красимир Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748 гр. Плевен, 07.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Частно наказателно дело № 20224430201867 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, вр. с чл.306 ал. 1 т. 1 НПК.

Постъпило е предложение от Районна прокуратура – Плевен за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения С. Р. А., с ЕГН:

********** от *** от наложените му подробно отразените присъди по различни НОХдела.

Районна прокуратура – гр. Плевен, редовно призована, се представлява от Районен прокурор П. П., който моли съда да уважи изцяло така внесеното предложение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК

ОСЪДЕНИЯТ С. Р. А. – редовно призован, явява се лично и със защитник адв. Н. М. от АК – Плевен, като молят съда да групира наложените му наказания, които да бъдат отложени с изпитателен срок, а не така, както е предложил прокурора в предложението си, същото да бъде изтърпяно ефективно при общ режим.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите по 1 делото, в това число и днес приложените документи, намира за установено следното:

С. Р. А. е осъждан както следва:

1.Районен съд – Плевен, с определение по НОХД № 918/2022 г., влязло в законна сила на 23.05.2022 г. е наложил на осъдения С. Р. А. наказание 7 месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, извършено на 25.11.2021 г.

На основание чл. 66 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години.

2. Районен съд – Плевен, с определение по НОХД № 2034/2021 г., влязло в законна сила на 17.12.2021 г. е наложил на осъдения С. Р. А. наказание 1 година лишаване от свобода, за престъпление по чл. 213а от НК, извършено на 19.07.2020 г.

На основание чл. 66 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години.

3. Районен съд – Плевен, с определение по НОХД № 530/2022 г., влязло в законна сила на 26.04.2022 г. е наложил на осъдения С. Р. А. наказание 9 месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, извършено на 09.11.2021 г.

На основание чл. 66 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Видно от горните данни касаещи датите на престъпните деяния и датите на влизане в сила на съответните съдебни актове, за които осъденият С. Р. А. е осъден, може да се направи изводът, че всички деяния се намират в съотношение на реална съвкупност по смисъла на чл. 23 ал. 1 от НК, като всяко едно от тях е извършено преди да е осъден с влязла в сила присъда по което и да е от тях.

Съдът счита, че на основание чл.25,ал. 1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, следва да определи едно общо най-тежко наказание на осъдения С. Р. А., с ЕГН: ********** измежду НОХД № 918/2022 г.; НОХД № 2034/2021 г. и НОХД № 530/2022 г. и трите по описа на РС – Плевен, а именно – 1 /една/ година лишаване от свобода.

2

По отношение на направеното от страна на РП – Плевен искане за ефективно изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание по чл. 25, ал. 4 от НК, съдът реши, че то не следва да бъде уважавано.

При вземане на решение дали едно наказание да бъде отложено или не при наличието на посочените в чл. 66 от НК материалноправни предпоставки, съдът счита, че е основна индивидуалната превенция, за всеки отделен случай.

Съдът счита, че за да се постигнат в оптимална степен възпитателната и превантивната функция на наказанието не е необходимо винаги определеното общо наказание да се търпи от осъдения С. Р. А. ефективно, а за изпълнение на целите визирани от законодателя в чл. 36 на НК, е достатъчно то да се отложи за определен срок, в случая - изпитателен срок от три години.

На следващо място, след като е определено общо наказание по чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и е решен въпроса за начина на неговото изтърпяване - с приложението на чл. 66 от НК, това определение е породило правните си последици за в бъдеще.

По никакъв начин, то няма ретроактивно действие, а действа само занапред.

Старият изпитателен срок, определен с определението по НОХД № 918/2022 г.; НОХД № 2034/2021 г. и НОХД № 530/2022 г. и трите по описа на РС – Плевен са загубили самостоятелното си значение и са погълнати от определеното ново общо условно наказание.

Съдът счита, че кумулирането на наложените наказания са в полза на осъдения С. Р. А., но включва същевременно и тежестта от естественото удължаване на изпитателния срок след последващото групиране с всички последици, които произтичат от това.

След като се групират наказанията на осъдения С. Р. А. и се определи нов изпитателен срок, той е валиден за всички осъждания в групата.

Аргумент за това е и обстоятелството, че от изтичане на новия изпитателен срок, ако не са налице други причини за изтърпяване на отложеното наказание, ще започне да тече срокът за реабилитация по право по чл.86, ал.1 НК и за пълната реабилитация по чл.88а, ал.3 НК, а от друга страна тече и петгодишния срок по чл.30, ал.2 от НК за неотчитане на едно 3 престъпление като повторно по см. на чл.28 от НК или като опасен рецидив по чл. 29 от НК. Т.е. ако осъденият извърши ново деяние в новия изпитателен срок, се привежда общото наказание.

Съдът счита, че едно изолиране на осъдения С. Р. А. от обществото за срок от 1 година, би било ненужно тежка наказателна репресия спрямо личността му, която не би оказала допълнително превъзпитаващо въздействие върху него.

В случая няма основание съдът да счита, че по отношение на осъдения С. Р. А. се налага той да бъде изолиран от обществото в рамките на наложеното му наказание лишаване от свобода, а и с оглед неговата възраст, семейно положение, трудовата му ангажираност в *** и грижата му за малолетното му дете, следва да му бъде даден шанс за социализацията и трудова реализация в живота.

По делото се събраха данни, че осъденото лице пребивава в ***, работи в *** и специално се е завърнал от там за разглеждане на настоящото дело.

След приключване на делото, осъденото лице С. А. заявява, че незабавно ще се завърне в ***, където е цялото му семейство – майка, баща, сестри, роднини, съпруга и дете т.е., на практика спрямо това лице не би могло да се приложи така направеното предложение от РП – Плевен за реално изтърпяване на наказанието.

С оглед на гореизложеното, съдът на основание чл. 25, ал. 4 от НК вр. чл. 66, ал. 1 от НК, счита че следва да отложи изпълнението на определеното на осъдения С. Р. А. общо наказание в размер на 1 / една/ година, за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на настоящия съдебен акт в сила.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, едно общо най-тежко наказание на С. Р. А., с ЕГН: ********** измежду НОХД № 918/2022 г.; НОХД № 2034/2021 г. и НОХД № 530/2022 г. и трите по описа на РС – Плевен, а именно – 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

О ТЛ А ГА на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание 1 /една/ година лишаване от 4 свобода, с 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред ПлОС в 15 дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5