Решение № 129 от 12.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Стара Загора, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530104362 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № *******/********* г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожна следната клауза: 1/ чл. 5 от договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № *******/********* г.

Ищецът Й. М. К. твърди, че на ********* г. с ответника „Фератум България“ ЕООД сключили договор за предоставяне на потребителски кредит №*******/********* г. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800,00 лева, с годишен процент на разходите в размер на 49,66%. В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, 1 предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на ответника. При сключването на договора за потребителски кредит не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от 800,00 лв., ищецът установил, че освен заемната сума, са му начислили такса за обезпечение с поръчителство – услуга предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 400,00 лв.

Ищецът намира процесния договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит или в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явявало всъщност. Твърди, че не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.

Процесният договор бил нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, вкл. на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, вкл. клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №******* за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Моли за постановяване на решение за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № *******/********* г., сключен между страните, на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на клаузата на чл. 5 от същия договор.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете.

Относно твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства сочи, че кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, 2 потребителят сам избирал обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не било задължително. Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна - М. Б., а не „Фератум България“ ЕООД. М. Б. било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в ******, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под №178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не било страна.

Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М. Б..

Ищецът сам е избрал М. Б. /******/ като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от М. Б., включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. С оглед на това, не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл.68е ЗЗП.

Твърденията за нарушение на чл.143 ЗЗП били неоснователни. Чл.5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към М. Б., които ищецът е приел доброволно. Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, и не се представлява. Депозира молба чрез процесуален представител по хода на делото и моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба чрез процесуален представител по хода 3 на делото и по съществото на спора.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и поради съвпадащите изявления на страните в исковата молба и отговора на исковата молба с доклада по делото бяха обявени за безспорни между страните правнорелевантните обстоятелства, че между тях има сключен договор №******* за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от дата *********г. /л.35-36 от делото/, че между ищеца и „Ferratum Bank“ е сключен договор за гаранция на основание чл.5 от договора за заем, че възнаграждението по договора за поръчителство/гаранция не е включено при изчисляването на ГПР /така изрично молба по хода на делото вх. №1426/15.01.2025г., вх.

№36932/20.12.2024г. двете на ответника, вкл. отговор на искова молба и искова молба/.

Съгласно договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № *******/********* г. сключен между „Фератум България“ ЕООД и ищеца Й. М. К. /л.35-36 от делото/, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 800,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 0,0%, и начин на връщане: една вноска, с краен срок на погасяване – ********** г. В чл. 5 от договора е уредено, че договорът за кредит се обезпечава с поръчителство, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, на който е сключен договора за заем и одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

1/ По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № *******/********* г., като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК:

„Фератум България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, 4 които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение между „Фератум България“ ЕООД и ищеца, предоставяне на заемната сума в размер на 800,00 лв., следва по иска за недействителност да се прецени дали този договор е действителен. Тук ще се изясни на ответника, че в настоящото съдебно производство е предявен единствено иск за прогласяване на нищожност на договор за кредит сключен между ищеца и ответника и не са предявявани каквито и да било 1/ искове свързани с договора за поръчителство/гаранция, за да се обсъжда въпроса дали следва да участва като страна по делото М. Б. /което не е страна по договора за кредит/ или 2/ осъдителни искове за връщане на заплатени от ищеца суми. Казаното означава, че всички възражения свързани с необходимост от евентуално участие в съдебното производство на поръчителя М. Б. са явно неоснователни, тъй като страни по договора за кредит са Й. К. и „Фератум България“ ЕООД и се иска прогласяване на нищожността на този договор за кредит и 3/ посоченото от „Фератум България“ ЕООД дружество - поръчител М. Б. не е индивидуализиран по начин, по който може да се установи, че изобщо съществува, липсва правноорганизационна форма, ЕИК, седалище и адрес на управление /така решение № 1351/07.03.2024 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 6423/2023 г.

В случая е налице договор за потребителски заем сключен от разстояние. Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., приложима редакция – изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г. / – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен 5 или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието „траен носител“ се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/. ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР /Обн., ДВ, бр.