Решение № 161 от 24.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Г. В. Й. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600294 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимите А. Р. Х. и А. Р. Ф., чрез техния процесуален представител-адв.А. С.-ТАК против присъда №12 от 14.07.2022г. по НОХД №93/2022г. по описа на Окръжен съд – Разград.

С атакувания съдебен акт жалбоподателите са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.142,ал.2,т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК, за което при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК са им наложени наказания както следва: една година и шест месеца „лишаване от свобода“ на подс.Х. и три години „лишаване от свобода“ на подс. Ф.. Двамата подсъдими са признати за виновни и в извършване на престъпление по чл.142а, ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК за което са наложени следните наказания: на подс.Х. една години „лишаване от свобода“, а на подс.Ф.- две години „лишаване от свобода“. С присъдата подс.Ф. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК за което му е наложено наказание от една година и шест месеца “лишаване от свобода“. На осн. чл.23, ал.1 от НК на подс.Х. е определено общо наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, което е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от четири години, а на подс.Ф.- три години “лишаване от свобода“, отложено по чл.66,ал.1 от НК за срок от пет години. С 1 присъдата съдът се е произнесъл и за разноските по делото.

В жалбата се сочи като основание неправилност на присъдата. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материално правни и процесуално правни правила. Според жалбоподателите, съдът не е обсъдил доказателствения материал в неговата съвкупност, както и установеното в хода на съдебното следствие противоречие в доказателствените източници, като по този начин е допуснал нарушение при оценка на доказателствата, довели до ограничаване правата на осъдените.

В постъпило допълнително изложение се излагат съображения за наличие на предпоставките на чл.9,ал.2 от НК; недостоверност на показанията на пострадалия А. и св.М. и от там-недоказаност на обвиненията.

Твърди се за нарушение на материалния закон при определяне размера на наложените наказания, поради даване приоритет на генералната превенция, при явно ниска обществена опасност на дейците. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите обвинения, вкл. с приложението на чл.9,ал.2 от НК. Алтернативно се иска намаляване размера на наложените наказания в условията на чл.66 от НК.

В съдебно заседание въззивниците лично и чрез защитника си–адв.С. поддържат жалбата изцяло на посочените основания.

Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Частният обвинител А., чрез неговия повереник адв.Т. оспорва жалбата и излага аргументи за проявено снизхождение от съда при определяне размера на наложените наказания. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

В личната си защита и последна дума подсъдимите Х. и Ф. молят за оправдателна присъда.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимите А. Р. Ф. и А. Р. Х. са от гр.Лозница и са брат и сестра.

Пострадалият свидетел Р. Ф. А. живеел в с.Синя Вода, общ. Лозница на семейни начала със св.М.М. повече от 20 години. От съвместното си съжителство нямали деца. Подсъдимите Ф. и Х. са син и дъщеря на пострадалия от предходен брак. От дълги години двамата не били в добри отношения с баща си и не поддържали контакти с него. Основната причина за това било съжителството на техния баща със св.М.М., с която имали конфликт. Последната имала две деца от предходен брак- св.Н.Р.С. и синГ.С.. Пострадалият и св.М. поддържали много добри отношения със св.Н.С..

2

Същата често ги посещавала и полагала грижи за тях. Къщата, в която живеел св.А. в с.Синя вода, ул."Ал. Стамболийски" №9 била негова собственост /в съсобственост с други наследници/, останала му в наследство от баща му.

Поради добрите си отношения със св.Н.С., той решил да й прехвърли този имот. С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 15.04.2021г. по нот. дело №281/2021г. Р. А. прехвърлил на св.Н.С. къщата си в с.Синя вода.

На 09.06.2021г. около 17:30ч.- 18:00 ч. в дома на св.Р. А. в с.Синя вода дошли двамата подсъдими. Същите заявили, че са разбрали за прехвърлянето на имота и поискали да видят нотариалния акт. Пострадалият А. влязъл в къщата, като двамата подсъдими го последвали. Той извадил папка с нотариалния акт и други документи за къщата, като им ги предал. След като се запознали със тяхното съдържание, подсъдимите се ядосали и започнали да упрекват пострадалия, като говорели с висок тон. Подсъдимият А. Ф. взел всички документи и със сестра си излезли навън в двора, където се намирала св. М.М.. Подсъдимата А. Х. и свидетелката влезли в словесни пререкания, които преминали във физически, при което блузата на подс.Х. била скъсана.

След това двамата подсъдими излезли на улицата, където били възприети от св.Ф.С. и св.М.С., качили се в лек автомобил и си тръгнали.

На 19.06.2021г. около 17,30ч. подсъдимите А. Ф. и А. Х. отново отишли до дома на баща си в с.Синя вода с л.а. марка „БМВ", модел „Х5" с рег.№ РР 93 90 АХ, собственост на подсъдимата Х.. По това време св.Р. А. се намирал в двора и видял как подс.Х. правела снимки на къщата с телефон.

Пострадалият А. попитал сина си къде са документите за къщата, които бил взел. Подсъдимият Ф. отрекъл да е вземал документи и двамата се скарали.

От къщата излязла и св.М.М.. Тя се доближила до тях, като подс.А. Ф. я бутнал с ръце в областта на гърдите и тя залитнала назад. Подс.Ф. стиснал за шията пострадалия, след което го повел към автомобила. Извикал на подс.Х. да доближи автомобила и избутал пострадалия на задната седалка на автомобила, затворил задната врата, а той седнал на предната дясна седалка.

Тъй като св.А. се съпротивлявал, подсъдимият го ударил с ръка по лицето, при което от носа му потекла кръв. В това време подс.А. Х. привела автомобила в движение и потеглила. Докато пътували с автомобила подсъдимият Ф. се заканил на баща си че ще го убие с думите: „Аз в Турция 3 не съм убил човек, ама теб ще те убия“. Докато минавали покрай гората между с.Синя вода и гр.Лозница, подс.Ф. казал на подс.Х.: „Дай да го вържем за едно дърво да го изядат до сутринта кучетата и чакалите“.

Пристигайки в гр.Лозница, подс.А. Х. спряла автомобила пред къщата си на ул.„Пенчо Кубадински" № 6. Тя слязла първа от автомобила и отишла да отвори вратата на къщата. След нея излязъл подс.Ф. от предната дясна врата на колата, а след него излязъл и св.Р. А. и тръгнал след тях към къщата.

Двамата подсъдими завели св.А. в една от стаите на къщата и го сложили да седне на диван. Тъй като видели, че от носа на свидетеля тече кръв, подс.А. Х. донесла лед и памук, напоен със спирт и го дала на баща си за да спре кръвта от носа си. След това му предложили ракия и бира, които той отказал, като обяснил, че не е добре със сърцето и пие хапчета. Тогава подс.Ф. му казал, че ще остане в къщата до понеделник, когато ще дойдат "хора от гр.Търговище“, „съдия или прокурор“ за да проверят документите за къщата, която прехвърлил на Н.. Показал му, къде се намира тоалетната и от къде се включва осветлението. След това двамата подсъдими излезли от къщата, като заключили входната врата и св.А. останал сам. Последният бил уплашен и не предприел действия по напускане на къщата и уведомяване на свои близки, тъй като обстановката не му била позната и не разполагал с телефон.

След като подсъдимите потеглили заедно със св.Р. А. с автомобила си от с.Синя вода, св.М.М. се обадила на своята дъщеря- св. Н.С., като й съобщила, че са „отвлекли дядото“. Св.С. веднага сигнализирала полицейското управление на гр.Лозница. От там на адреса на пострадалия в с.Синя вода бил изпратен св.Т.А.- служител на РУ– Лозница, който на място установил свидетелката М.М. и дъщеря й Н.С.. Те му обяснили, че собственика на имота бил отвлечен от децата си. Малко след това на мястото пристигнал и св.Н.К.началник група „КП" към РУ - Лозница. След като получили информация по случая, полицейските служители предприели оперативно- издирвателни мероприятия за установяване на пострадалия. По този повод на същите било разпоредено издирване на подсъдимите А. Ф. и А. Х.. Подсъдимият Ф. бил установен в питейно заведение в гр.Лозница, където консумирал алкохол, а подс. Х. била намерена в автомивката. Двамата подсъдими били отведени в сградата на РУ– Лозница. Първоначално и двамата отричали да знаят местонахождението на баща си. По–късно, в хода на проведените беседи, подс.А. Х. съобщила, че баща й се намира в нейния дом, където доброволно 4 отвела полицейските служители. В една от стаите полицаите намерили св.Р.

А., който седял на диван. В едната си ръка държал марля, която притискал към носа си. Св.А. изглеждал много уплашен и стресиран като заявил, че иска да се прибере в дома си. Полицейските служители го отвели първо до ЦСМП гр. Лозница, където св.Али Л.- медицински специалист му оказал медицинска помощ. Пострадалият имал видима контузна рана на носа.

Кръвното му налягане било 210 на 110, за което му било приложено медикаментозно лечение. В ранните часове на 20.06.2021г. св.А. се прибрал в дома си в с.Синя вода.

В хода на ДП са назначени и изготвени следните експертизи:

I.Съдебно-медицинска пострадалия Р. А. /л.95/ДП/ експертиза за освидетелстване на

Видно от нейното заключение, А. е получил кръвонасядания в лява странична област на шията, широки драскотини върху дясното крило на носа, зацапване на вътрешните стени на външни носни ходове със засъхнала кръвениста течност и спонтанна и палполаторна болка в дясна странична област на шията. Според вещото лице, по своята медико- биологична характеристика установените травматични увреждания обуславят болка и страдание. Вещото лице е посочило и вероятния механизъм на получаване на описаните увреждания, като кръвонасяданията в лява странична област на шията и палполаторната болка в дясно могат да се дължат на упражнен натиск/стискане с пръсти на ръката/, широките драскотини по дясното крило на носа- резултат от действието на тъпоръбест/и предмет/и - вероятно от нокътни ръбове, а кръвотечението от носните ходове вещото лице не изключва да е симптоматично - от получената хипертонична криза.

II.Съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на подсъдимата А. Х. /л.101/ДП/, която не установила травматични увреждания по главата, тялото и крайниците на същата.

III. Съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на подсъдимия А. Ф. /л.105/ДП/, която не установила травматични увреждания по главата, тялото и крайниците на същия.

IV. Комплексна съдебно психиатрична експертиза по отношение на св.Р. А./л.109/ДП/.

5 и психологическа

Видно от нейните фактически констатации, Р. А. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. Според вещото лице по време на инкриминираното деяние свидетелят е разгърнал остра реакция на стрес и е изпитвал нормалпсихологичен страх в отговор на конкретен стимул, който е възприет като риск за здравето или живота. При освидетелстване вещото лице е установило т.н. Адаптационна тревожна реакция, като неадаптивен отговор на преживения стрес, изразяваща се в засилено безпокойство, напрежение, опасения и чувство на несигурност, както и симптоми от невротичния регистър- колебания в съня, тонуса, раздразнителност и затруднена концентрация. Не са регистрирани нарушения в базисните психични годности на св. Р. А., които да възпрепятстват възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.