Присъда № 171 от 11.07.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 171, постановена на 11.07.2024г. по н.o.х.д. № 4326 по описа на Районен съд – Варна за 2023г.:

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С. А.А. за това, че на 23.04.2023 г. в гр. Варна, управлява МПС л.а. „Опел Фронтера" с per. № В 3919 КТ, след употреба на наркотични вещества - Амфетамин и Метамфетамин установен с техническо средство Дрегер Друг - Тест 5000 с фабричен № ARPK - 0014 проба № 241 - престъпление по чл. чл.343б, ал. 3 от НК.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатото обвинение , като посочва,ч е от събраните по делото доказателства категорично се установява, че подс. А. е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества (амфетамин и метамфетамин), като е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл. Счита, че са налице противоречия в показанията на свидетелите С. Ив. и Р. Цв., тъй като Ив. заявила, че наркотичното вещество е било под формата на кристали, а Цв. твърдяла, че веществото било прахообразно. Противоречиво установен бил и фактът дали изобщо А. и свидетелите, които са били с него са употребявали напитки във въпросната вечер, като тезата на А. не следвало да се кредитира, тъй като очевидно целяла да освободи същия от отговорност. Посочва, че не се установяват смекчващи отговорността му обстоятелства, като отегчаващите такива са предходната му съдимост, като пледира същият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване на бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, заедно с наказание глоба в минимален размер, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Подсъдимият следва още да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски.

Защитата на А. от своя страна пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен, като посочва, че действително в организма на подсъдимия е имало упойващи вещества, но от субективна страна същият не е имал съзнание, че е употребил такива и управлява МПС, тъй като св. С. Ив. без неговото знание и съгласие е поставила в енергийна напитка въпросните вещества, като тази напитка е предоставила умишлено на А., за да я изпие.

Посоченото обстоятелство се потвърждавало и от показанията на св. Р. Цв., която била възприела непосредствено действията на Ив.. Доколкото при спирането му и изпробването му от полицейските служители подс. А. дал положителна проба, нормална била емоционалната му реакция да потвърди пред лекаря пред който бил заведен, че е употребил амфетамин и метамфетамин, като обстоятелството, че същият е отказал да даде кръвна проба не следвало да се тълкува в негов ущърб, тъй като това не променяло факта, че у същия отсъствал субективния елемент да извърши това престъпление. По изложените съображения пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт.

Подсъдимият С. А.А., редовно призован, се явява пред съда и посочва, че е отказал кръвна проба, подведен от полицаите, че положението му ще стане по-лошо.

В предоставеното му на основание чл. 297, ал.1 НПК право на последна дума моли съда да вземе правилното решение, като посочва, че не се счита за виновен, станал е жертва на подла схема, живее нормален, трудов живот, работи и се грижи за децата си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. А.А. е роден на 11.12.1982 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна, ж.к.

Възраждане № 29, вх. А, ет.3, ап. 12, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, неработи, с ЕГН **********.

В периода от 19:00 ч. на 22.04.2023 г. 07.00 ч. на 23.04.2023 г., свидетелите К. Г. Ив. и П. А. В. - служители в Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - Варна, били на работа като автопатрул в гр. Варна.

1

Във връзка с осъществяване контрол на движението по бул. „Васил Левски“, гр.

Варна, на 23.04.2023 г. около 02,19 ч, до пътен възел с бул. „Цар Освободител“ посока ул.

„Девня“, след подаден сигнал със стоп-палка, полицейските служители спрели за рутинна проверка л. а. „Опел Фронтела“ с peг. № В 3919 КТ.

Като водач на автомобила бил установен подс. С. А.А.. Свидетелите Ив. и В. тествали А. с техническо средство за употреба на алкохол, чиито показания били отрицателни.

Полицейските служители пристъпили и към проверка на водача за употреба на наркотици с Дрегер Drug Test 5000 с ARPK № 0014, проба № 241, който отчел положителен резултат за амфетамин и метамфетамин.

На подс. А. бил съставен АУАН № 938087/23.04.2023 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП и му бил издаден талон за изследване № 121575/23.04.2023 г..

Полицейските служители отвели обвиняемия до ВМА - Варна, където същият отказал да даде проби - кръв и урина, което обстоятелство било подробно отразено от св. д-р В. С.Г. в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, пред който същият заявил, че е употребил амфетамин, чието количество не може да уточни, преди около 20 дни, което било отразено собственоръчно в протокола от д-р Г., като подс. А. се подписал лично под съдържанието на протокола за изследване.

От показанията на св. С. К. Ив. депозирани в хода на наказателното производство, се установява, че същата на 22.04.2023 г. твърди, че е поставила в енергийна напитка, която е предоставила на подс. А. да изпие кристали, като същата не можа да даде логично обяснение поради каква причина е сторила това.

В обясненията си по случая, А. заявява, че след извършената проверка от полицейските служители на 23.04.2023 г., приятелката му С. К. Ив. с която постоянно се карали и разделяли му е споделила, че му била поставила наркотични вещества - кристали в питието.

Съдебното следствие протече при условията на чл. 371, т.1 НПК, като съдът приобщи непосредствено от досъдебното производство единствено показанията на свидетелите К. Г. Ив. и П. А. В. -за които между страните не бяха спорни фактите, които същите установяват.

Що се отнася до заключението по назначената на ДП съдебно-медицинска експертиза изготвена от д-р Д., същата не бе приобщена от съда в хода на съдебното следствие, поради което и не следва да бъде обсъждана в настоящото изложение, още повече, че и без нарочна експертиза за съда не съществува съмнение, че след поставяне в напитка и приемането им, наркотичните вещества биха могли да датат положителна проба при изследване.

Изложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. К. Г. Ив. и П. А. В. , приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 371, т.1 НПК, които по единен, категоричен и неоспорен от страните начин установяват фактът на спиране на автомобила, управляван именно от подсъдимия А. за проверка, обстоятелството, че същият е бил тестван за употреба на наркотични вещества, както и фактът на установената положителна проба за употреба на амфетамин и метамфетамин на извършения Дръг тест.

Що се отнася до останалите гласни доказателства, съдът условно раздели същите на две основни групи, като в първата постави показанията на свидетелите С. Ив., Р. Цв., както и обясненията на самия А., които установяват т.нар. защитна теза в производството за липса на субективна страна у подсъдимия за управление след употреба на наркотични вещества.

При анализа на тази група свидетелски показания, преди всичко впечателение 2 прави тяхната вътрешна обърканост (поне що се касае до показанията на св. С. Ив.). Пред съда същата заяви, че е сипала в енергийната напитка на А. кристално вещество в пакетче с големина и форма на грахово, като не можа да посочи причината поради която е сторила това. Не посочи още от къде се е сдобила с него, като обаче беше категорична, че не употребява наркотици, не знае подс. А. да употребява или да е употребявал, нито какво евентуално би могло да бъде въздействието им върху него. Посочва единствено, че се е страхувала от това А. да не предяви претенции върху общото им дете, поради факта, че са били скарани и затова е решила да сипе веществото за което знае, че е амфетамин в питието му. При така описаното за настоящия състав е повече от несериозно да приеме, че човек, който никога не е употребявал наркотици, не знае какво би било тяхното въздействие върху организма на друг човек, не е подавала сигнал в полицията срещу него, за да бъде задържан, просто ще вземе целенасочено решение да закупи наркотично вещество, да го излее в течност и тайно да го предостави на подсъдимия, който е бил осъждан за държане на наркотични вещества без той да има дори най-малка представа за това и то без изобщо да има представа защо точно го прави, но с цел да препятства възможността той да й вземе детето.

Що се отнася до показанията на св. Р. Цв. съдът отчете, че същите на свой ред отразяват защитната теза на подс. А., като следва да се вземе под внимание обстоятелството, че по нейни думи същият е неин близък приятел и че дори тя първа е разбрала, че той е бил спрян от полицейски служители и е дал положителна проба за наркотици, дори преди жената с която същият е съжителствал С. Ив. и именно тя е съобщила този факт на Ив..

Впечатление правят близките отношения на Цв. с А. на фона на факта, че тя твърди да е станала свидетел на поставяне на бяло прахообразно вещество тайно от него в енергийна напитка, предоставена му за потребяване, след като наред с това същата е била наясно,че той е имал предходни провинения, свързани с наркотици и не е предприела нищо за да го уведоми за това. Единственото обяснение за това е фактът, че тя била приятелка и на Симона, макар че сама заявява, че не я е питала откъде има веществото, какво изобщо е било това вещество, а още по-малко защо го поставя в напитката на А.. Посоченото обстоятелство, не само, че внася съмнения в достоверността на заявеното от свидетелката, но и съдържа достатъчно видни и с просто око вътрешни противоречия, които се стремят с минимални усилия да установят защитната теза на подсъдимия.

Обясненията на подс. А. съдът възприе изцяло като установяващи изградената от него защитна теза, макар настоящият състав да не пропусна да отчете и тяхната природа на потенциален доказателствен източник. Това е така, от една страна, защото е логично предвид предходната си съдимост същият да се стреми да избегне наказателната отговорност, а от друга видно от показанията на св. Г. същият сам е споделил пред него за съзнателна употреба именно на амфетамин в неизвестно количество преди около 20 дни (обстоятелство, което д-р Г. е отразил в протокола за изследване, в рамките на който А. е отказал кръвна проба).

Досежно показанията на свидетелите Св. Ж. и Ив.Б., придружили А. в процесния ден в апартамента съдът не намери основание да не даде вяра на същите, още повече, че те не установяват особено съществени факти по същество на настоящото производство.

По отношение на показанията на свидетеля д-р В. Г., съдът намери, че следва да даде вяра на същите изцяло. Касае се за непредубеден свидетел, отразил по служба факти в протокол за изследване, за които понастоящем и предвид характера на работата си дори няма конкретен спомен, но заяви, че лично е попълнил отразеното в протокола, като е снел сведенията пряко и непосредствено именно от лицето С. А., което е било доведено за изследване. Пред него именно А. лично е отказал извършването на кръвна проба, очевидно поради обстоятелството, че е знаел за употребени от него амфетамини преди време, за което обстоятелство лично е уведомил медицинското лице, снемащо му анамнеза.

3

Наред с изброените гласно доказателства съдът безпрекословно се довери и на писмените такива и то на първо място на протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, на справката за съдимост и приложените към същата бюлетини, АУАН, ЗППАМ, справка за нарушител и др., като тяхното съдържание изцяло установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съдът кредитира всички изброени писмени доказателства и изгради убежденията си въз основа на тях по реда на чл.283 НПК, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и представляват годни доказателства и доказателствени средства.