Решение № 643 от 15.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Бургас, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120203409 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по жалба на Д. СТ. СТ. против Наказателно постановление № 21-0769-001658/17.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, като не оспорва, че е извършил нарушенията, но изразява несъгласие с наказанието лишаване от правоуправление.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.

1

След като обсъди направените в жалбата и в с. з. оплаквания, писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу Д. СТ. СТ. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 812185/05.04.2021 г. за това, че на 05.04.2021 г., около 16,45 часа, в гр. Бургас, по бул. „Генерал Владимир Вазов“ по посока ул. „Чаталджа“ управлява лек автомобил „Пежо“ с рег. № А *** ВК, като няма включени светлини през деня /къси/, по който начин виновно е нарушил чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец – МВР от униформен служител не спира и продължава движението си по ул. „Чаталджа“, като по-късно е спрян и установен на ул. „Мургаш“, по който начин виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации по акта и нарушените разпоредби на закона, поради което на основание чл. 185 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20 лева за първото нарушение и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – административни наказания глоба в размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя 08.07.2021 г., а жалбата му е депозирана на 1 2.07.2020 г. на

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приложените към делото писмени доказателства, както и от гласните такива.

Установените в АУАН факти се потвърждават от разпитаните по делото свидетели-очевидци – полицейските служители ХР. ИВ. ХР. и Д. АСП. АСП., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като са обективни, логични и напълно кореспондират помежду си. Показанията на тези двама свидетели са относими към фактите и обстоятелствата, релевантни за вменените на С. от административно-наказващия орган нарушения и ги доказват.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от 2 правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. В НП нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и достатъчен начин. АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр. Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Относно нарушението по т. 1 от НП:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на предписанието на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба въвежда изискване з а моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Дадено е от актосъставителя и от административно-наказващия орган точно фактическо описание на нарушението, чието извършване не се оспорва от жалбоподателя и се установява от гласните доказателства. Санкциониращата нарушението обща разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в абсолютен размер от 20 лева. Административно-наказващият орган е наложил наказанието в посочения размер, с което е спазил разпоредбата на 3 чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Относно нарушението по т. 2 от НП:

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Текстът на закона предписва на водача на МПС конкретно определено поведение. При подаден сигнал той е длъжен да спре плавно, като законът предвижда две алтернативни /еднакво допустими/ възможности за изпълнение на задължението: 1. водачът да спре в най-дясната част на платното за движение или 2. водачът да спре на посоченото от представителя на службата за контрол място. В края на нормата е предвидено и последващо кумулативно задължение на водача – да изпълнява указанията на представителя на службата за контрол. В конкретния случай С. не е изпълнил задължението си да спре, след подаден сигнал, по н и т о един от двата възможни начина, предвидени в ЗДвП, а е продължил движението си.

Водачът е длъжен да забележи и съобрази надлежно подадения сигнал със стоп палка от униформен полицейски служител, да се възприеме като негов адресат, след което е длъжен да спре и да изпълни указанията на представителя на службата по контрол при осъществяване на проверката на документи, лица и МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

АУА Н серия АА № 812185/05.04.2021 г. отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. В производството пред настоящата инстанция жалбоподателят не обори тази доказателствена сила на акта чрез ангажиране на доказателства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни изводи от тези на административно-наказващия орган, поради което следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение действително е 4 осъществено от страна на С.. Показанията на свидетелите-очевидци ХР. ИВ.

ХР. – актосъставител и Д. АСП. АСП. са относими към фактите и обстоятелствата, релевантни за вмененото на С. от административнонаказващия орган нарушение и го доказват. Липсват фактори, създаващи съмнение относно добросъвестността на длъжностните лица от Сектор „Пътна полиция“ с оглед на което съдът възприема фактическите данни в показанията на тези свидетели, а именно, че са подали надлежен сигнал за спиране на МПС по начин, който да бъде възприет от водача – със стоп палка.

Освен това полицейските служители са били в униформа, което обстоятелство в достатъчна степен индивидуализира качеството им на контролен орган.

Жалбоподателят следва да носи административно-наказателна отговорност за реализираното нарушение, за което административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда кумулативно наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба в размер от 50 лева до 200 лева. Административнонаказващият орган е наложил наказанията към минималните размери. По делото е представено доказателство – справка, че жалбоподателят е имал и множество други нарушения по ЗДвП, което се явява отегчаващо обстоятелство, налагащо по-висок от минималния размер наказания. Не без значение са и данните в показанията на свидетелите, че водачът и друг път е демонстрирал рисково поведение на пътя пред контролните органи.

Административно-наказващият орган е наложил кумулативно предвидените наказания в целесъобразни размер и срок, и е спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Наказателното постановление и в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№ 21-0769001658/17.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на Д. СТ. СТ., с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в 5 размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6