Определение № 1137 от 26.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1137 гр. Пловдив, 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500976 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.418, ал.4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай банк“ЕАД против разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 7357/11.03.2024г. по ч.гр.д.

№2946/2024г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което заявлението на жалбоподателя е отхвърлено изцяло по отношение на следните суми: 3962,34 лв.-главница; 502,39 лева- договорна лихва за периода 05.11.2022 г. – 05.02.2024 г. и 699,57 лева- обезщетение за забава за периода 05.11.2022 г. – 05.02.2024 г., както и законна лихва от подаване на заявлението – 16.02.2024 г. до окончателното плащане и разноските в заповедното производство. Иска се присъждане на разноски по ЧЖ – платена ДТ.

В частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че застраховката не може да бъде присъдена в заповедното производство, тъй като такова вземане не се удостоверява от документа по чл.417 ГПК – в извлечението по сметка вземането за застраховка не било разграничено от вземането за неплатения кредит - счита, че предмет на проверка в заповедното производство; счита, че предмет на съдебната проверка е редовността на представеното извлечение по сметка от външна страна без да се се преценява дА. съществува удостовереното вземане; неправилно съдът е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение за мораторната лихва противоречи на чл.143,ал.1 от ЗЗП;.

От представените по делото доказателства и по направените доводи, ПОС, ХІV гр.с. намира следното:

Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

1

Производството по ч.гр.д.№2946/2024г. на ПдРС, ХХІ гр.с. е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника С. Ш. А. за заплащане на следните суми:

3962,34 лева- неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит №*** от 31.01.2022г., 502,39 лева- договорна лихва и 699,57 лева- обезщетение за забава.

От договора е видно, че размера на кредита е 4850 лв., а общия размер на застрахователната премия е 1089,48 лв., включваща застраховка за 849,71 лв. и застраховка 239,77 лв., при ГЛП – 18,37% и ГПР – 19,78 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в това производство съдът проверява дА. представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Извън формалната проверка на документа по чл.417 от ГПК обаче, предвид обстоятелството, че сключения между страните договор има характер на договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на потребител, съдът е длъжен и служебно да следи за нА.чието на неравноправни клаузи в договора или най- общо за съответствието му с императивните разпоредби на закона /така например в този смисъл са Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о., Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т.о. и др. / Видно от подписания от кредитополучателя сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, дължимите от него застрахователна премия и такса за допълнителната медицинска услуга са в общ размер от 1089,48 лева. Тези застрахователна премия и такса за медицинска услуга са включени в отпуснатия кредит от банката и върху тях се начислява възнаградителна лихва. Размерът на получения кредит е 4850 лева, а общият размер на кредита е 5939,48 лева. Разликата е равна на застрахователната премия и таксата за медицинската услуга. От кредитополучателя е подписана и декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“, видно от която, застрахователното обезщетение е уговорено в полза на банката / от името на кредитополучателя е записано следното: „С настоящето давам съгласие при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай банк“ЕАД/. Очевидно кредитополучателят няма интерес нито от застрахователната програма, нито от кредита за заплащане на застрахователната премия. От този кредит той не получава нищо, като при това следва да го връща с начислена върху него възнаградителна лихва. Медицинската услуга също е безпредметна, защото включва предоставяне на медицинско мнение относно здравословното състояние на кредитополучателя, след извършен преглед от лекар в Р.България, като „услугата се предоставя от водещи медицински центрове, намиращи се извън територията на Р.България“. Сумата от 1089,48 лева представлява скрита печалба на банката, заплащането й се дължи като част от погасителните вноски по договора за потребителски кредит. Същата в качеството й на скрита печалба следва да се прибави към възнаградителната лихва, като при това възнаградителната лихва се начислява и върху тази 2 скрита печалба. Следователно не само, че в договора е нА.це неравноправна клауза, но и информацията в същия относно възнаградителната лихва и ГПР се явява некоректна и обосновава недействителността му на основание чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. Възнаградителната лихва е изцяло недължима и тъй като законната лихва за забавено плащане е начислена и върху нея, а представеният документ по чл.417 от ГПК не удостоверява размера на законната лихва само върху главницата. От чистата стойност на кредита 4850 лв., като се приспаднат всички извършени от кредитополучателя плащания – 2683,47 лв., то заявлението в тази му част следва да бъде уважено частично за сумата 2166,53 лв., за която сума следва да се издаде на кредитора заповед за изпълнение.

Ето защо определението на РС следва де се отмени и да се върне за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в частта за сумата 2166,53 лв., представляваща разликата над платената главница от 2683,47 лева до размера на получения кредит от 4850 лева. В останалата част ч.жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.Предвид частичното уважаване на ЧЖ, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски пред ПРС за 118,68 лв. по съразмерност /2166,53х/103,29+150/:5164,30/ и пред ПОС -за ДТ по ЧЖ по съразмерност за 43,33 лв. /2166,53х103,29:5164,30/, за които РС също да издаде заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 7813/17.11.2023г. по ч.гр.д.№ 15933/2023г. на ПдРС, ХХІ гр.с., В ЧАСТТА,с което заявлението на „Ти Би Ай банк“ЕАД, ЕИК131134023 е отхвърлено по отношение на суми:

2166,53 лева, явяваща се разликата над платената главница от 2683,47 лева до размера на получения кредит от 4850 лева и ВРЪЩА на същия съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 2166,53 лв., както и за присъждане на разноски по съразмерност на уважената част за производството пред ПРС и ПОС, съгласно изложените мотиви .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Ти Би Ай банк“ЕАД частна жалба против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 7813/17.11.2023г. по ч.гр.д.№ 15933/2023г. на ПдРС, ХХІ гр.с. в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4