Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 472 от 27.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 490/2023
Вид
Решение № 472
Подписан
27.07.2023
В сила
27.07.2023
Състав
Лилия Масева, Милена Каменова, Анета Илинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Благоевград, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20231200500490 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „банка“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гадрес, чрез юрк. Г.П., против Решение №64/01.03.2023 г. по гр.д.№266/22 г. по описа на РС-П.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция, в частта, с която се отхвърля претенция на дружеството относно главницата в размер на 1976.18 лева и договорно възнаграждение в размер на 1042.84 лева. Излага подробни съображения. Сочи, че неправилно и в противоречие с императивните правни норми районният съд е приел, че договорните разпоредби, касаещи възнаградителната лихва, са неравноправни, поради размера на същата и затова-нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и че противоречат на добрите нрави. Поддържа, че договореният лихвен процент не е прекомерен и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Излага, че определените в процесния договор за кредит размер на възнаградителната лихва от 39.10 %, както и на годишния процент на разходите 39.25%, са допустими, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че от обстоятелствата по делото не може да се установи наличието на някоя от хипотезите по чл.

143 от ЗЗП. Изтъква, че с промяната на ЗПК от 2014г. законодателно е въведена максимална граница за размера на годишния лихвен процент на разходите и съответно за размера на възнаградителната лихва, а именно 5 пъти размера на законната лихва, което е 50 % и с това 1 отпада възможността размерът на същите да бъде преценяван съобразно съдебната практика.

Твърди, че не е налице и заявеното основание за нищожност - противоречие с добрите нрави. Изтъква, че процесният договор за кредит е от категорията на т.нар. „бързи кредити“, които по правило са високорискови, поради което е нормално уговорената възнаградителна лихва да е в по-висок размер. Излага също така, че не е спорно, че ответницата по делото е пожелала с отпуснатата й сума от 26000 лева да рефинансира свое старо задължение към дружеството в размер на 303.19 лева. Иска се от съда да бъде отменено решението на районния съд и постановено ново решение, с което да установи съществуването в полза на „банка“ вземане за главница в размер на 1976. 18 лева и договорно възнаграждение в размер на 1042.84 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В o.с.з. въззивникът не изпраща представител, но в писмена молба, заявява, че поддържа жалбата си. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал1 ГПК не е подаден писмен отговор от въззиваемата страна, която не се явява и не се представлява и в о.с.з.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Ищецът – „банка“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в адрес, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и ответницата (като кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 30037477697 от 14.06.2019 г. Поддържа, че в рамките на така възникналото облигационно отношение е предоставил на кредитополучателя паричен кредит от 2 600 лв., който е бил изцяло усвоен, а също и пакет от допълнителни услуги, с обща цена от 2 139,48 лв. Сочи, че е било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва. Изтъква, че задълженията по сделката е следвало да бъдат погасявани чрез месечни вноски, разписани в нарочен погасителен план, с краен падеж, настъпващ на 20.09.2022 г. Заявява, че кредитният дълг не е бил обслужван редовно, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост, и сега възлиза на: 2 336,97 лв. – неплатена главница; 1 042,84 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за времевия отрязък от 20.04.2020 г. до 08.05.2021 г.; 498,34 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периодите от 21.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 20.12.2021 г., и 1 778,69 лв. –неплатено възнаграждение за допълнителните услуги. Уточнява, че за визираните вземания е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответната страна е депозирала възражение. Затова иска тяхната дължимост да бъде призната за установена.

Претендира и съдебни разноски.

Ответницата – А. З. Р., с адрес в с. Ч, общ.П, ЕГН **********, оспорва ищцовите претенции.

2

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

С постановеното решение РС П е отхвърлил изцяло исковете на ***.

Решението в частта, с която искът е отхвърлен искът за сумите 498,34 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периодите от 21.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 20.12.2021 г., 1 778,69 лв. –неплатено възнаграждение за допълнителните услуги и за сумата над 1976.18 лева – главница, не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит с № 30037477697 от 14.06.2019 г. и анекс от 11.12.2019г. към него, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 2600 лв., която сума ищецът се е задължил да върне на 39 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 183,15 лв., при ГПР 39,25 % и ГЛП 39.1 %. Сумата в размер на 2600,00 лв. е била изцяло усвоена от ищеца, за което обстоятелство по делото не се спори.

Видно от погасителния план към договора падежната дата на всяка месечна погасителна вноска е 20-то число на месеца. Не е спорно, че е било уговорено главница 2 600 лв., посредством която се извършват два броя рефинансирания в полза на кредитора, чиято обща величина е 2 296,81 лв. Обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 4 454,19 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 1 854,19. Предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващ: „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, „възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски“, „възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски“, „възможност за смяна на дата на падеж“ и „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“. Обща цена на допълнителните услуги – 2 139,48 лв., платима също на месечни погасителни вноски. Съобразно преводно нареждане от 14.06.2019 г., което не е оспорено от ответницата, от сумата по кредитната сделка тя е получила по банкова сметка т. нар. „остатък след рефинансиранията“, който е 303,19 лв.

С нарочно уведомително писмо от 13.05.2021 г., връчено на ответницата, ищецът я е уведомил, че обявява задълженията й по кредита за предсрочно изискуеми, заради допусната забава в погасяването им.

От съдържанието на процесния договор за кредит се установява, че същият е подписан при Общи условия, неразделна част от него, както и че клиентът се е запознал със съдържанието им преди подписването на договора и се е задължил да ги спазва. В т. 4 от Общите условия е регламентирано договореното възнаграждение (годишен лихвен 3 процент), в т.6 е уговорено, че клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените парични средства, заедно с договорното възнаграждение, на равни месечни вноски в размер и срокове, съгласно посоченото в т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от договора. Според т. 12.3 от Общите условия в случай, че длъжникът просрочи две или повече последователни вноски в пълен размер кредиторът може да обяви предсрочната изискуемост с писмено уведомление.

От представения от ответника стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, съдържащ параметрите на процесния договор за кредит, обективирани в раздел VI от същия, се установява, че на 14.06.2019г. кредитополучателят е запознат със съдържанието на този документ.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от 4 потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – % анекс към договора, описани са условията за прилагането му – чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е ГПР – и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен състав и на която и районният съд се е позовал, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).