Решение № 63 от 23.07.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Добрич , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20213230200453 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ХР. К. ИВ., ЕГН: **********, чрез адв. И.Г.

АК Шумен / редовно упълномощен процесуален представител на жалбоподателя/ срещу НП № 23-0000066 от 29.01.2021г., издадено от Директора на РД „ АА „ гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушения по чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ / Наредбата /, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози / ЗАП / е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 2000лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като необосновано и незаконосъоразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. В детайлна писмена защита, редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя, изцяло поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище / л. 2 /, приложено към жалбата се иска постановлението да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Процесното административнонаказателно производство е образувано със съставянето на АУАН Серия А-2020 № 280095 от 12.11.2020г. от компетентното длъжностно лице, в присъствие на нарушителя и един свидетел / свидетел при констатиране на нарушението/. АУАН е надлежно връчен на нарушителя.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в този по чл. 52, ал.

1 от ЗАНН от компетентен административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредбата „Водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.“ Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП регламентира налагането на административно наказание „ глоба „ в размер на 2000лв. за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

На 12.11.2020г. свидетелите Т. СТ. Т. и З. ДЖ. ЮМ. – инспектори в РД „ АА „ гр. Варна осъществявали контрол на изхода на гр. Добрич в посока гр.

Варна, пред бензиностанция „ Лукойл „, когато около 10.47ч. спрели за проверка т.а. марка „ Рено „, категория, категория N 3, с рег. № А0541НК, 2 собственост на „ Транс Експрес Ойл „ ЕООД. В хода на проверката, инспекторите установили от представените документи, че водачът – ХР. К.

ИВ. извършва обществен превоз на товари по маршрут Тервел – Варна / пътен лист серия № 40330/12.11.2020г./, без товар, след разтоварване на 4978л. бензин А95 в гр. Тервел / товарителница от 12.11.2020г. /. След извършена справка двамата свидетели установили, че жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари с удостоверение за психологическа годност № 435966, валидно до 25.10.2020г., т.е. без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.

След приключване на проверката, св. Т. в присъствието и на св. Ю. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН Серия А-2020 № 280095, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредбата.

На 20.11.2020г. било издадено на И. удостоверение за психологическа годност № 664496, валидно до 20.11.2023г.

Въз основа на така съставения АУАН, на 29.01.2021г. Пламен Цолчовски - Директор на РД „ АА „ Варна, в изпълнение на Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията издал НП № 23-0000066, в обстоятелствената част на което възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното НП, за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредбата, на основание чл.

93, ал. 1, т. 1 от ЗАП наложил на жалбоподателя административно наказание „ глоба „ в размер на 2000лв.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по делото и кредитирани от съда, като обективни и непротиворечиви доказателства, а именно: Заповед №РД-08-30/24.01.2020г.; Удостоверение за психологическа годност №664496/20.11.2020г.; АУАН №280095/12.11.2020г.;

НП №23-0000066/29.01.2021г.; Удостоверение за психологическа годност №435966/25.10.2017г.; Товарителница; Пътен лист №40330/12.11.2020г.;

Товарителница №028959/12.11.2020г.; Касов бон за доставка на горива;

Справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема за безспорно установено, че на посочените в акта дата и място, жалбоподателят е 3 извършвал обществен превоз на товари, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, което и не се оспорва от страните.

Съдът приема, че наказващият орган незаконосъобразно е санкционирал въззивника на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП за извършеното от него нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредбата, като му е наложил наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. Посочената разпоредба от ЗАП предвижда общо правило за санкциониране на водачите на моторно превозно средство, които извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Същевременно ЗДвП е предвидена специална норма – чл.

178в, ал. 5 за същото по вид нарушение, съгласно която, подлежи на санкциониране с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Посочените санкционни норми се намират в съотношение на обща към специална, доколкото специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП изключва приложението на общата норма на чл. 93, ал. 1, т. 1от ЗАП. По тези съображения съдът приема, че санкцията за извършеното от жалбоподателя нарушение е следвало да бъде тази, предвидена в разпоредбата на чл. 178в, ал.

5 от ЗДвП, която е „глоба“ в размер на 500 лева, а не посочената в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП – „глоба“ в размер на 2000 лева / Реш. на АС - Варна по к. н. а. х. д. № 2279/2014 г., Реш. на АС- Варна по к. н. а. х. д. № 720/2019 г., Реш. на АС Варна по к. н. а. х. д № 748/2019 г., Реш. № 367/06.03.2020 г. на АС - Бургас по к. а. н. д. № 3092/19 г. и др. /.

С оглед крайния изход на делото, при който жалбата на въззивника за отмяна на НП е отхвърлена, съдът приема, че и релевираното от страна на защитата искане за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Съдът приема, че процесното нарушение не е маловажен случай. Това нарушение се извършва единствено чрез бездействие и попада под хипотезата на т.нар. формални нарушения, които ex lege се санкционират. Липсата или не на общественоопасни последици е ирелевантна в случая. Нормата е създадена с цел да дисциплинира задължените субекти, като осъществяването 4 на деянието и санкционирането му е необходимо да се преценява с оглед значимостта на обществените отношения, чието гарантиране се цели от законодателя, което следва да е в полза на обществените отношения.

Съдът намира направеното възражение в приложената по делото писмена защита за неоснователно. Твърди се, че жалбоподателят е бил обективно възпрепятстван да изпълни регламентираните си задължения по Наредбата, тъй като лабораториите не функционирали през есента на 2020г.

Същевременно по делото е приложено заверено за вярност копие от Удостоверение за психологическа годност, издадено на 20.11.2020г., след извършване на процесното нарушение на 12.11.2020г.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 23-0000066 от 29.01.2021г., издадено от Директора на РД „ АА „ гр. Варна, с което на ХР. К. ИВ., ЕГН: **********, за нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ / Наредбата /, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози / ЗАП / е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 2000лв. като преквалифицира основанието за налагане на наказанието „глоба“ от чл. 93, ал.

1, т. 1 на Закона за автомобилните превози в такова по чл. 178в, ал. 5 от Закона за движението по пътищата и определя „глоба“ в размер от 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5