Решение № 3226 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3226 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330112606 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, против В.

А. Д., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и В. А. Д., бил сключен Договор за паричен заем № *** от 27.06.2023 г., по силата на който на В. А. Д. била отпусната сумата от 1000 лева, която се задължила да я върне, с краен падеж на 28.08.2024 г.

По договора за паричен заем била заплатена сумата в размер на 894 лева.

Сочи, че с решение № 3870 от 30.10.2024 г. по гр.д. № 2387/2024 г. по описа на РС – Пловдив, съдът уважил предявения установителен иск и прогласил за недействителен процесния договор. В тази връзка ищецът се позовава на чл. 23 ЗПК, съгласно който усвоената главница подлежала на връщане, като в противен случай ответникът щял да се обогати неоснователно за сметка на ищеца.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца, сумата от 54.20 евро, представляваща сумата от 106 лева – представляваща остатък от главницата по обявен за недействителен Договор за паричен заем от 27.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. А. Д. не е подала отговор на исковата молба.

В първото открито по делото съдебно заседание оспорва иска, като моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За да бъдат уважен така предявения иск, ищецът следва да установи при условията на 1 пълно и главно доказване: наличието на сключен договор за паричен заем № *** от 27.06.2023 г., по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума като главница, който договор е прогласен за недействителен, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като докаже основание за задържане на твърдяната сума, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил задължението.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за паричен заем № *** от 27.06.2023 г. /л.4-7/, се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 1000 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 10 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 10.28 %.

Ответникът се е задължил да върне сумата на 14 месечни погасителни вноски в размер 161 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 2254 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума и за който е възникнало задължение да върне така предоставената сума.

От приетото като писмено доказателство по делото - Решение № 3870/03.10.2024 г. по гр.д. № 2387/2024 г. по описа на ПРС/ л.15-17/, се установява, че с влязло в законна сила решение, е признато за установено по отношение на „Кредит Тайм“ ЕООД, по предявения от В. А. Д., иск с правно основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че Договор за паричен заем № ***/27.06.2023 г. е недействителен.

Формираната сила на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 2387/2024 г. по описа на ПРС преклудира правоизключващите възражения на ответника относно спорното право, както и възраженията му срещу правопораждащите факти, относими към възникването и съществуването на спорното право. Противното би означавало да се стигне до пререшаване на вече решен в предходното дело спор и в този смисъл преразглеждането на съответните въпроси в настоящото дело би се явило недопустимо.

Ето защо, съдът намира, че по всички процесни факти между страните /с изкл. на размера/ е създадена сила на пресъдено нещо – че правоотношението по този договор е възникнало, сумата е получена, но подлежи на връщане, тъй като същият е недействителен, поради неспазване изискванията на ЗПК - влязло в сила Решение на ПРС № 3870/03.10.2024 г. по гр.д. № 2387/2024 г. по описа на ПРС.

Пререшаването на всички тези въпроси е недопустимо, респ. излагането на допълнителни мотиви - безпредметно.

Следователно договорът е недействителен, сумата е получена, като съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, което е заемната сума, но не и лихви или други разходи, като връщането й се осъществява по правилата на неоснователното обогатяване, тъй като договорът е нищожен, респ. получената от него заемна сума е усвоена при липса на правно основание за това.

Съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата.

Относно размера на задълженията и погасените суми и с оглед твърденията на ищеца, които не са оспорени от ответника, се установява, че В. А. Д. е заплатила на „Кредит Тайм“ ЕООД сумата от 894 лева по процесния Договор за паричен заем № ***/27.06.2023 г., с които се покрива част от главницата в размер на 1000 лева, като остава непогасен остатък за главница в размер на 106 лева (1000 лева – 894 лева).

Ето защо и, предявеният осъдителен иск следва да се уважи изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 106 лева – главница, представляваща получена 2 чиста стойност на паричен заем, дадена по недействителен Договор за паричен заем № № ***/27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда –23.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 50 лева – ДТ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност. За исковия процес на ищеца се дължат 150 лева - разноски.

Предвид това, че решението се постановява след въвеждане на еврото в Република България /01.01.2026 г./, сумите следва да бъдат присъдени в евро, съобразно официалния валутен курс.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, следните суми: сумата от 54.20 евро (петдесет и четири евро и двадесет цента), равняваща се на 106 лева - главница, представляваща вземане по чл. 23 ГПК по обявен за недействителен договор за паричен заем № *** от 27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда –23.07.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в общ размер на 76.69 евро (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет цента), равняваща се на 150 лева – разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3