Решение № 634 от 23.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Г. Ил. О. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602130 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 07.03.2022г., постановена по НОХД №4012/2018г., СРС, НО, 14-ти състав, е признал подсъдимия И. П. И. за НЕВИНОВЕН в това, на 23.12.2017 г., около 23:30 ч., в гр. София, кв. „Горубляне“, ж.к. “*******”, на паркинг в района на ******* с посока на движение към ул. “Инж. Г. Белов”, да е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел “318И”, с peг. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 (едно цяло и две) на хиляда, а именно 1,72 (едно цяло седемдесет и две) на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г., издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от водачите на моторни превозни средства, обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., чрез протокол за химическо изследване № 1426/27.12.2017 г. на УМБАЛ “Света Анна” гр.

София, поради което и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по 1 повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК.

Срещу тази присъда е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се сочи, че акта на първата инстанция е неправилен и незаконосъобразен, тъй като по делото са събрани безспорни доказателства за виновността на подсъдимия. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 25.05.2023г., въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

Пред настоящата инстанция представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста. Твърди, че от събраните на първата инстанция доказателства и доказателствени материали, по безспорен начин се доказва, че именно подс. И. е управлявал лекия автомобил. Моли съда да отмени оправдателната присъда и да постанови осъдителна такава.

Служебният защитник на подс. И. И.- адв.Б., моли да се остави протеста без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият И. И., нередовно призован, не се явява пред въззивния съд, като за него производството е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

След проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и 2 непротиворечив извод, че инкриминираното по делото деяние не е извършено от подс. И. И.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият И. П. И. е роден на ******* г. в гр. Белоградчик, българин е, с българско гражданство, осъждан е, с основно образование, неженен, с адрес: гр. София, ж. к. „*******“, бл. *******, ЕГН ******* На 23.12.2017 г., около 23:30 часа, подсъдимият и свидетелите В.Д. и В.

С. се намирали в лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“, peг. № *******, който бил паркиран на паркинг, находящ се в гр. София, кв.

„Горубляне“, ж.к. „*******“, *******. По сигнал за хвърляне на пиратки, на място пристигнали свидетелите Е.В. и Я.Д. - полицаи при 07 РУ-СДВР, които пристъпили към проверка на подсъдимия и двете лица в автомобила.

Подсъдимият, който се намирал на шофьорското място, не представил документ за самоличност и свидетелство за управление на моторно превозно средство. Свидетелите Е.В. и Я.Д. докладвали за случая на оперативната дежурна част, задържали подсъдимия и го отвели в сградата на 07 РУ-СДВР.

Там полицейските служители - свидетелите Й. С. и В.В. проверили подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410+", с проба № 0003, като резултатът бил 1,44 промила в издишаното количество въздух, поради което и на същия бил съставен АУАН № 552667/24.12.2017 г. На подсъдимия бил издаден талон за изследване №0014606/24.12.2017г., след което той бил съпроводен до УМБАЛ "Св.

Анна" за извършване на медицинско изследване и вземане на кръв за такова.

Във взетата проба кръв на подсъдимия, при извършеното в УМБАЛ "Св.

Анна" химическо изследване /Протокол № 1426/27.12.2017 г./ било установено наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 1, 72 g/L на хиляда.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият И. е осъждан.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал: показанията на свидетелите Е.В. (частично, включително дадените на д.п. и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК), Я.Д., (частично, включително дадените на д.п. и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК), Й.

3

С. (включително дадените на д.п. и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК), В.В. (включително дадените на д.п. и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК), В.Д. и В. С., обясненията на подсъдимия, както и от писмените доказателства и доказателствени средства: АУАН № 552667/24.12.2017 г., протокол за химическо изследване № 1426/27.12.2017 г., талон за изследване № 0014606/24.12.2017 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, справка от дрегер, декларация-приложение № 1, декларация-приложение № 2, лист за преглед на пациент, справка за нарушител-водач и справка за съдимост.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.

Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от протеста рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав отчете, че установената от СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/2012г. на ВКС,Iн.о.; решение № 372/2012г. на ВКС,II н.о.; решение № 513/2013г. на ВКС,I .о. и решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).

Следва да бъде отбелязано, че първоинстанционният съд е извършил 4 подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилно фактическите изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателствени източници и е обосновал съображенията си, въз основа на които е направил фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс.

И. И., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която от решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по делото.

За да отговори на възраженията, визирани в протеста, въззивната инстанция следва да отбележи, че СРС, анализирайки доказателствата по делото, събрани по предвидения процесуален ред, е изяснил една обективна фактическа обстановка, като е достигнал до верни правни изводи и правилно е оправдал подсъдимия И..

На първо място, следва да се посочи, че част от фактите от обективна та страна на деянието, визирани за престъплението по чл.343б, ал.1 НК, се установяват относно инкриминираната концентрация на алкохол по делото, която е установена по реда, нормативно предвиден за установяване употреба на алкохол от водачите на моторни превозни средства. Използването от специализирания екип на СДВР- ОПП техническо средство за проверка употребата на алкохол, е било сред определените със заповед на министъра на вътрешните работи, а също така е било изправно и направените с него измервания са в съответствие със Закона за измерванията, използвано в рамките на 6-месечния срок на извършена последваща проверка, реализирана в Лаборатория за проверка на средства за измерване в полицейска техника при СДВР. По делото се установява, че на 24.12.2017г. е съставен талон за медицинско изследване № 0014606 на подсъдимия, който е необходим за започване на процедурата по Наредба № 1/2017г. В този талон е записано, че чрез техническо средство „Алкотест дрегер“ 7410+ с фабр. № 0003, са отчетени стойности 1,44 на хиляда промила, като талонът е връчен на 5

24.12.2017 г. в 00:25 ч. и че на същата дата, в 01:00 ч., в УМБАЛ “Света Анна” гр. София, е била взета кръв за изследване за установяване наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия, както и че било установено наличие на алкохол /етанол/ в кръвта на подсъдимия в концентрация 1, 72 g/L на хиляда.

На второ място, настоящата инстанция, както и първата, констатира липсата на другият елемент от обективната страна на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, а именно, че управлението на лекият автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“, peг. № ******* не е било извършено от подс. И..

Обосновано е взето предвид, че от показанията на полицейските служители свидетелите Е.В. и Я.Д. не може с категоричност да бъде установено, че подс.

И. е управлявал лекия автомобил. Независимо, че същите са очевидци на обстоятелството, че на шофьорското място в процесния автомобил се е намирал подсъдимия И., в изложеното от тях се наблюдават множество несъответствия, относно главните факти от предмета на доказване, а именно дали подсъдимият е бил сам в колата, това къде е извършена проверката за употребата на алкохол, както и относно точното местонахождение на процесния автомобил при пристигането на полицейските служители, съответно дали е бил в движение. Наблюдава се несъответствие в изложеното от тях за посочените факти, което е в противоречие с обясненията на подсъдимия, подкрепени от показанията на свидетелите В.Д. и В. С., кореспондиращи и с показанията на свидетелите Й. С. и В.В..