Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2498 от 18.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5986/2022
Вид
Решение № 2498
Подписан
18.05.2023
В сила
18.05.2023
Състав
Елена Иванова, РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА, Ивета Миткова Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2498 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100505986 по описа за 2022 година

С решение № 20021905 от 16.03.2022г. по гр. д № 12220/ 2020г. на СРС, 46 състав, С.о. е осъдена да плати на П. Г. Б. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени от ухапване от безстопанствено куче, на 09.12.2020г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното плащане на сумата.

Със същото решение предявеният иск е отхвърлен, в частта над 1000 лева до сумата 3000 лева, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство П. Г. Б..

Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид, че след ухапването от куче в пострадалия се е породил уплах и страх, и е развил страхова невроза от градска среда, където живеят голям брой безстопанствени кучета. Към настоящия момент същият има неспокоен сън и кошмари, свързани с инцидента. Жалбоподателят навежда доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички фактори, в тяхната съвкупност, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск изцяло.

В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.о., в който 1 се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В отговора са изложени подробни съображения за правилността на обжалваното решение и се прави искане за неговото потвърждаване.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която е уважен предявения иск, е постъпила въззивна жална от ответника в първоинстанционното производство. В жалбата са наведени доводи, че обжалваното решение е постановено при нарушения на материалния процесуалния закон. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е вменил в тежест на ответника да докаже обстоятелството, че кучето има собственик. В тази връзка развива съображения, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищецът е ухапан от куче, което е безстопанствено. На следващо място жалбоподателят изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че е налице противоправно бездействие от страна на С.о., изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора и животни, и извършване единствено на обезпаразитяване кастриране и ваксиниране на безстопанствени кучета. Сочи, че неправилно е прието, че самото настъпване на вреди е последица от бездействието на ответника и е приел, че представените от ответника доказателства за дейностите и изпълнение на задълженията по ЗЗЖ.

В срока и реда на чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Г. Б., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В отговора са изложени подробни съображения за правилността на обжалваното решение и се прави искане за неговото потвърждаване.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че на 09.12.2020г. в гр. София бил нападнат, съборен на земята и болезнено нахапан в областта на лявата подбедрица от едро и агресивно куче, което нямало отличителни белези за принадлежност. Ищецът твърди, че веднага след инцидента потърсил лекарска помощ, при което раните му били обработени и му било предписано антибиотично лечение. Вследствие на нападението, освен непосредствено претърпените болки и страдания, ищецът претърпял силен уплах и стрес; получил страхова невроза от градска среда; имал неспокоен сън и сънувал кошмари. В исковата молба са наведени доводи, че ищецът бил отпаднал, стресиран, неспокоен и несигурен. В същата са развити съображения, че в разпоредбите на чл. 40, ал. 3 и ал. 4, чл.

41, ал. 1 и ал. 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл. 48, чл. 49 и чл. 59я ал. 3 ЗЗЖ са установени задължения на общините във връзка с изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията безстопанствени кучета, които вкл. извършване на необходими действия за настаняване на безстопанствени животни в приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места животни, след маркиране, както и осъществяване на агресивно поведение на кучетата към хора и животни. Сочи, че основната мярка за овладяване на популацията безстопанствени кучета е тяхното настаняване в приюти, като само по 2 изключение се допуска тези кучета да бъдат връщани на местата, от които са взети. В ЗЗЖ е посочено, че кучетата са под надзора и грижите на общината. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да му присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.о., в който се изразява становище за неоснователност на иска. В същия са наведени доводи, че само по себе си наличието на безстопанствени кучета на територията на С.о. не може да бъде приравнено на неизпълнение на законовите задължения, произтичащи от ЗЗЖ и ЗВМД.

Последните предвиждат в тежест на общините да предприемат програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, да изградят приюти за тях, в които същите да се настаняват, обработят, обезпаразитят, ваксинират и кастрират, като след съответния престой в приютите, кучетата, които не са били осиновени, се връщат от местата, от които са били взети. В изпълнение на възложеното по закон задължение е приета Програма за овладяване на популацията безстопанствени кучета на територията на С.о. 2012г.- 2016г., чието изпълнение е продължено с решение № 38/ 08.02.2018г. на СОС. Навежда доводи, че в случая не дължи обезщетение, тъй като не е налице противоправно бездействие от негова страна, защото е предприел действия по изпълнение на вменените му задължения по отношение на безстопанствените кучета. Развити са съображения за оспорване на мястото и времето на инцидента и механизма на същия, като оспорва инцидента да е настъпил от куче.

Пред първоинстанционния съд са приети са писмени доказателства. От представената Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на С.о. за периода 2012г.- 2016г., се установява, че заложените в същата цели са постоянен и строг контрол върху размножаването на безстопанствени кучета и намаляване на популацията на същите до края на 2014г.- с 50% и до края на 2016г.- с 95%; установяване на устойчиви практики за придобиване на безстопанствени животни. В програмата е посочено, че методите за разрешаване на проблема с безстопанствени кучета са кастрация, обезпаразитяване, ваксинация, трайна маркировка и връщане по места на неагресивни здрави кучета; евтаназия на неизлечимо болни и агресивни безстопанствени кучета; придобиване на безстопанствени кучета, провеждане на информационни и образователни програми за гражданите и служителите на С.о.; контрол върху отглеждане на домашни кучета; подобряване дейността на оперативна програма “Екоравновесие”; строеж на нови приюти за настаняване и обработване на по- голям брой безстопанствени кучета. Като мерки за изпълнение на целите по програмата са посочени кастрация, обезпаразитяване, ваксинация, трайна маркировка на обработените безстопанствени кучета, изграждане на нови приюти; евтаназия на неизлечимо болни и агресивни болни и агресивно безстопанствени кучета; придобиване на безстопанствени кучета от приют; провеждане на образователно- информационна кампания и осиновителни кампании; регистрация и контрол върху отглеждането на домашни кучета. Очакваните резултати от предприетите мерки са повишаване на безопасността на градската среда и значително намаляване на популацията на безстопанствените кучета. Като индикатори за отчитане на изпълнението са посочени 3 броят на безстопанствените и регистрираните домашни кучета; броят на кастрираните кучета- домашни и безстопанствени; брой на осиновените кучета; брой на евтаназирани кучета; брой на екипи за залавяне на евтаназирани кучета; брой на сключени споразумения с неправителствени организации; брой на мобилни клиники за кастриране на животни; брой на мобилни групи за проверка редовността на собствениците на домашни кучета; брой на изградените нови приюти; брой на проведени образователни кампании за отговорностите при отглеждане на домашни кучета; брой на извършени проверки за изпълнение на задължението за регистрация на кучетата- домашни любимци, брой на наложени глоби и санкции за неизпълнение на задълженията за регистрация на домашни кучета.

С решение № 38/ 08.2.2018г. на СОС е продължено изпълнението на т. VI от Програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на С.о. за срок до приемане от Министерски съвет на Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и последващо приемане на общинска програма в изпълнение на националната програма.

От представените писмени доказателства- обобщаващи справки за дейността на оперативна програма „Екоравновесие“ за периода от 2008г.- 2011г., справки за дейността на оперативна програма “Екоравновесие” за периода 2015г.- 2018г., отчет за изпълнение на мерките по програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, както и годишен отчет за дейността на предприятието оперативна програма „Екоравновесие“ се установяват предприетите мерки по изпълнението на същия с оглед нормативно вменените в ЗЗЖ задължения и са налице отчети на извършените дейности.

На 09.12.2020г., в 18.29ч., ищецът е прегледан от лекар в УМБАЛ “Царица ЙоА.ИСУЛ”, за което е съставен лист за преглед на пациент. Поставена е диагноза „ухапване или удар от куче“ Посочено е, че прегледаното лице има две пунктиформени рани и екскориация в областта на дистална трета на лява подбедрица от дорзално, без данни за активно кървене и увреди на прилежащите структури.

Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- медицинска експертиза, съгласно заключението на която ищецът е получил травматично увреждане на лявата подбедрица в нейната дистална част (областта над глезените), изразяваща се в две пунктиформени (прободни) рани и екскориация (кожно одраскване със засъхнала кръв върху него) от дорзално (предната част на долната подбедрица), без данни за активно кървене и увреди на подлежащите структури. Установените пунктиформени (прободни) наранявания засягат целостта на кожата във вид на пробождане, като същите могат да имат различна дълбочина на проникване и евентуално могат да засегнат подкожни анатомични структури, като фасции, мускули, стави и пр., както и да се усложнят с развитие на инфекция. При прегледа в КДБ/ СО на ищеца, не са установени увреди на такива подлежащи структури, като няма данни за евентуални усложнения на получените пунктиформени рани, следователно характера и вида се определя като повърхностно увреждане на кожата.

Според вещото лице механизмът на причиняване на пунктиформените травматични увреждания е удар с или върху твърди предмети и повърхности с издадени остри ръбове, 4 като на това определение отговарят и причинените рани от редица животински ухапвания.

Вещото лице сочи, че може само да се предположи, че описаните две пунктиформени ранички на кожата и екскориацията са причинени от съзъбие на куче, без да има категоричност, доколкото в делото няма съдебно- медицински удостоверение от датата на инцидента, където по- точно би се описало анатомичното разположение на раничките, диаметъра им, разстоянието между тях, отстоянието на екскориацията и най- вече наличието на противоположност в позицията на раните, което е характерен белег на нараняване от кучешко съзъбие. Освен това, фактът че са налице само пунктиформени ранички, а не разкъсно- контузни рани, означава, че при евентуалната захапка на кучето не е имало дърпане на муцуната му, както и не е имало рефлекторно дърпане на крайника, т.е. било е по механизма на краткотрайната захапка и моменталното пускане на подбедрицата.