Решение № 259 от 31.07.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 31.07.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ

ГЕНЕВА

РОСИНА

ДОНЧЕВА при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 106 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Б.А. *** срещу решение № 185/18.11.2019г., постановено по гр.д. № 542/2019 г. на РС- С., с което е отхвърлен иска, предявен от Б.А.Ф. за прогласяване нищожност на договор за продажба, отразен в нотариален акт № 45, том I, рег. № 465, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов № 143 на НК и район на действие РС- С.; отхвърлен иска на Б.А.Ф. за обявяване на относителна недействителност – спрямо нея на договор за продажба, отразен в нотариален акт № 45, том I, рег. № 465, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов № 143 на НК и район на действие РС- С.; отхвърлен иска, предявен от Б.А.Ф. за осъждане на ответницата М.В.Г. да й предаде владението над недвижим имот, намиращ се на адрес: общ. С., с.

Т., жилищен блок на Комитет „Е..“, ет. 1, ап. 8, представляващ апартамент, състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 45,36 кв.м., ведно с избено помещение

№ 8 със светла площ от 8, 68 кв.м., ведно с 6, 82 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответницата разноски в размер на 700, 00 лева.

Постановено решение е обжалвано изцяло от ищцата Б.А.Ф., чрез адв. З.Н., с доводи за неправилност, незаконосъобразност и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че продажбата не е недействителна при условията на пълна начална нищожност, независимо от обстоятелството, че същата е изповядана извън канцеларията на нотариуса в нарушение на разпоредбата на чл. 573, ал. 2 ГПК. От приетият договор за наем се установявало, че нотариалната кантора на нотариус Маринов се е намирала изцяло на втория етаж на жилищна сграда в гр. С., ул. „Ц. С.“. От показанията на свидетелката на ответницата следвало да се приеме, че сделката е извършена извън канцеларията на нотариуса. Незаконосъобразно С.нския районен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 576 от ГПК и чл. 573, ал. 3 ГПК, които визират други нотариални действия. Посочва, че нотариалният акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот се извършват само в канцеларията на нотариуса в работно време, но в процесния случай това е станало извън канцеларията на нотариуса. Това обстоятелство обуславя пълна начална нищожност на договора за продажба на процесния имот, от което следва, че сделката не е произвела вещно-прехвърлително действие. В нарушение на съдопроизводствените правила изтъква, че РС- С. е приел за погасен по давност вторият иск при условията на евентуалност, а именно иска по чл. 26 от СК. Това е иск за недействителност по отношение на съпруг и по отношение на него не е предвидена погасителна давност и на следващо място ответникът не се е позовал на такава давност и РС- С. я е приложил служебно. Визираният в нормата на чл. 24, ал. 4 от ГПК срок се отнася до разпореждане с обща вещ, а в случая вещта и индивидуална собственост на прехвърлителя – съпруг, но има характер на семейно жилище.По същество моли да бъде отменено постановеното решение и уважени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззимаемите страни М.В.Г. и Е.В.Ф. не изразяват становище.

В съдебно заседание Б.А.Ф., чрез адв. Н. поддържа жалбата, въззиваемата страна М.В.Г., чрез адв. А. я оспорва и моли да се потвърди решението на РС- С..

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищец по иска Б.А.Ф., в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът Б.А.Ф. е предявила срещу ответницата М.В.Г. искова претенция за прогласяване нищожност на договор за продажба, отразен в нотариален акт № 45, том I, рег. № 465, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов № 143 на НК и район на действие РС- С.; евентуален иск и срещу ответницата Е.В.Ф. за обявяване на относителна недействителност – спрямо нея на договор за продажба, отразен в нотариален акт № 45, том I, рег. № 465, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов № 143 на НК и район на действие РС- С.; за осъждане на ответницата М.В.Г. да й предаде владението над недвижим имот, намиращ се на адрес: общ. С., с. Т., жилищен блок на Комитет „Е..“, ет. 1, ап. 8, представляващ апартамент, състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 45,36 кв.м., ведно с избено помещение № 8 със светла площ от 8, 68 кв.м., ведно с 6, 82 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник по закон /преживяла съпруга/ на В.В.Ф., починал на 06.06.2012 г. и оставил за своя наследница и дъщеря-ответницата Е.В.Ф.. По време на брака си с В.Ф. живеели в апартамент, намиращ се на адрес: общ. С., с. Т., жилищен блок на Комитет „Е..“, ет. 1, ап. 8, индивидуална собственост на съпруга й.

Ищцата твърди, че през 2011 г. съпругът й се разболял тежко от злокачествено заболяване, което довело до неговото обездвижване, но на 20.04.2012 г. с нотариален акт № 45, том I, рег. № 465, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов № 143 на НК и район на действие РС- С. продал на първата ответница М.В.Г., описания недвижим имот. Твърди се, че сделката е извършена извън кантората на нотариуса, което прави сделката нищожна, поради противоречието й със закона, както и относително недействителна спрямо съпругата-на осн. чл. 26 от СК.

В постъпилия отговор от М.В.Г. се изразява становище за недопустимост и за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че сделката е извършена в кантората на нотариуса и са спазени всички изисквания, а жилище не е било семейно, тъй като съпрузите живеели в друга къща. Релевира възражение за изтекла давност, поради неупражняване от ищцата на правото да иска обявяване на сделката за недействителна, който срок е изтекъл на 03.06.2015 г.

Ответницата Е.В.Ф. не е депозирала отговор.

Съдът от фактическа страна установи следното:

Не се спори между страните, че В.В.Ф., с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, е придобил на 17.12.1990 г. апартамент № 8, на първи етаж, вх. Б, находящ се в с. Т., С.обл., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 45, 36 кв.м., с прилежащите избено помещение № 8, със светла площ 8, 68 кв.м. и с 6, 82 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Описаният недвижим имот е индивидуална собственост на купувача В.Ф., тъй като е придобит преди сключване на гражданския брак с ищцата по делото. Няма спор, че на 20.04.2012 г. В.В.Ф. е продал на М.В.Г. процесния апартамент, която сделка е отразена в нотариален акт № 45, том I, рег. № 469, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов, с район на действие РС гр. С..

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите З.А.П., Т. М. И., Х. П. Р. и В.

С. Г..

От разпита на свидетелката З.А.П. се установява, че познава Б. и покойния й съпруг, които живеели в апартамента.

След като В. се разболял се преместили при майка му, за да си помагат в грижите. Свидетелката посещавала дома като медицинско лице. Сочи, че същият бил в тежко общо състояние, бил много слаб и изтощен, не можел да се храни, почти не разговарял или отговарял едносрично.

Свидетелката Т. И. посочва, че е брокер и в това си качество познава В. и М.. Процесният апартамент бил обявен за продажба, но В. се отказал да го продава и имота бил прехвърлен на сестра му-М.. Свидетелката видяла, че В. го карат в количка и го вкарали във входа на първи етаж на сградата, където е кантората на нотариус Маринов. На първия етаж имало масичка и стол, свидетелката видяла нотариус Маринов да слиза заедно със секретарката и тогава свидетелката се качила към нейният офис. Секретарката после казала на св. И., че „там е подписана сделката-на масичката“, като инвалиди и хора, които не могат да се качат разписвали на тази масичка.

Свидетелят Х. П. Р. дава показания, че познава страните по делото. В. и съпругата му живеели в апартамента до последно, ходели и при майката на В. , в къща, находяща се в с. Т.. В. се разболял през 2011 г., а през 2012 г. започнал постепенно да се влошава. Когато вече трябвало да го обслужва някой се преместил при майка си, заедно със съпругата си и дъщеря си. Свидетелят знае, че В. е закаран при нотариус, но според свидетеля е бил неадекватен.

От разпита на св. В. С. Г. /дъщеря на ответницата

М.Г./ се установява, че след операцията, вуйчо й можел да се предвижва сам и да се самообслужва, не е ползвал инвалидна количка.

Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, според което В.В.Ф. е страдал от злокачествено заболяване-рак на дебелото черво, поради което е бил в увредено общо състояние, но е могъл да се предвижва с помощ. Вещото лице счита, че В.Ф. е бил в състояние сам да посети канцеларията на нотариуса, но с помощ и подкрепа от друго лице.

От представения договор за наем на недвижим имот от 20.10.2008 г. се установява, че Г. Ц.М. е наел следния недвижим имот: две помещения-северозападно и югозападно на вторият етаж от масивна двуетажна сграда и тавански етаж и едно таванско помещение-североизточно, находящо се на таванският етаж от същата сграда, построена в УПИ – находящ се в гр. С., ул. „Ц. С.“ № 15, които помещения наемателят ще ползва за нотариална кантора както следва:северозападно помещение с площ от 20 кв.м. – за канцелария на нотариуса, югозападно помещение с площ от 18 кв.м. – за приемна и таванско помещение от 12 кв.м. за служебен архив.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Във въззивната жалба отново се поддържа, че сделката е изповядана извън канцеларията на нотариуса, което се установява с ангажираните по делото доказателства.

Въззивният съд счита, че правната квалификация на предявения иск за нищожност на нотариалния акт е чл.

26, ал.2 изр.1 предл. 3 ЗЗД – липса на предписана от закона форма

/така е заявила и ищцата, чрез адв. Н. в о.с.з. на

01.10.2019 г./. Липсата на предписана от закона форма е частна хипотеза на противоречието на закона и самостоятелно основание за нищожност.

В основата на спора по настоящото дело стои въпросът за истинността на нотариалното удостоверяване относно мястото, на което е бил издаден нотариалния акт – дали това е станало в канцеларията на нотариуса в гр. С., както е посочено в нотариалния акт, или извън нея.

Според разпоредбата на чл. 573, ал. 2 ГПК подлежащи на вписване нотариални актове се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време. В тази връзка следва да се изясни въпроса - дали нарушението на чл. 573, ал.2 ГПК води до нищожност на нотариалното действие.

Нотариалните удостоверявания са писмени, свидетелстващи изявления на нотариуса, издадени в пределите на неговата компетентност и по реда, предписан от закона, които удостоверяват с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства. Видовете нотариални удостоверявания са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 569 ГПК, със заглавие „Нотариални удостоверявания“.

В чл. 576 ГПК изчерпателно са изброени случаите, при които нотариалното действие е нищожно. Нищожност на нотариалното удостоверяване ще е налице, когато има съществени недостатъци, които водят до незаконосъобразност на извършеното действие. Тези недостатъци се групират в три групи: 1) недостатъци, които се отнасят до правата и задълженията на нотариуса във връзка с неговата компетентност – чл. 569, чл. 570, ал.1, чл. 573, ал.1 и чл. 575 ГПК;